Аз съм балон с хелий | webcafe.bg
Webcafe

Аз съм балон с хелий

Емилия Милчева
18.03.2010, 16:55 (обновена 18.03.2010, 17:15)
Крака с балони

Снимка: © .Net

Оптимизмът е метафизика... Харесва ми да се рея като балон с хелий над острите камъни на делника

Оптимизмът е метафизика.

Благодарение на него/нея нямам нужда да дръпна някой добър „коз" или халюциногенна гъбка, за да летя поне две стъпки над реалността, понякога и повече, достатъчно дълго, за да мога да се усмихна и на следващия ден. Нямам и епикриза, която да послужи за алиби пред черногледците, че го правя.

Винаги две педи над...Иначе - смърт. 

Състоянието на левитация над реалността е любимото ми - и обичайно. Дори пътуването в столичния градски транспорт не може да ме заземи. Натъжава ме. 

Онзи ден видях там един доста по-стар от мен човек, който извади от джоба си половинки от бонбони, увити в изписани листчета от стара тетрадка. Лукчета... 

Помня как миналото лято от прозореца на трамвай 7 гледах как едно циганче обличаше със стари дрехи пластмасов манекен, изхвърлен до контейнер за смет. Стана ми мъчно, ама така се смееше - и майка му, която го чакаше, подпряла се на някаква количка-бракма, пълна с боклуци. 

Изглежда съм почти-съвършеният-алхимик - успявам да извадя и злато от тинята, в която газя - и над която си хвърча. Смятам се за късметлия. Май Вселената е склонна да поддържа това ми убеждение.

Не съм оптимист напук, нито въпреки всичко. Харесва ми да се рея като балон с хелий над острите камъни на делника (определението е на депресиращия Лундквист ).

Винаги се случва нещо, което да поддържа нивото на хелия - и балонът да се рее.

Приемам гадостите, загубите, депресиите за „стречване" - не защото съм плащала по стотина долара на час при някой коуч или съм ходила на курсовете на Норбеков. Просто е гот да се справиш, да превъзмогнеш, да се изправиш и после да си кажеш: „Видя ли, можеш го!"

Разбира се, че животът си е често много шибана работа. Но т'ва е положението, Минке... Няма да изпадам в кататоничен ступор, я. Трябва да се действа. Ако е доста напечено, обикновено похленчвам, поокайвам се, но после се вземам в ръце. Даже го удрям на състезание от типа „А сега да видя как ще ми се опреш?". Такова ми е вътрешното, че и външното устройство.

Най-късметлийската ми паричка е, че съм оперирана от завист. По рождение. Нямам никакви заслуги за нямането й. 

Виждам как завистта трови страшно много хора. Даже такива, на които всичко им е наред - поне на първо четене. Погрозняват, състаряват се, разболяват се, депресират се. Това е като содата каустик, братче, прогаря всичко - чисти само канализацията...

Две педи над реалността му е майката. Ако не го можете, пробвайте да подскачате понякога. Не казвам, че помага, но поне ще се посмеете!

Oще: мечтател  оптимизъм  песимизъм  черногледство 


Още от Общество

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 14.06.2010, 20:01

1 Милена | 14.06.201020:04

Невероятна статия... бих искала и аз да съм балон с хелий.... Много щастлив Усмивка Но,преполагам си зависи само и единствено от мене си Усмивка
   

оценка

+0 -0