Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Новата Желязна лейди е от Германия

Никой досега не е демонстрирал сходна с Тачър решимост, каквато виждаме от Ангела Меркел
Снимка: Getty Images
Никой досега не е демонстрирал сходна с Тачър решимост, каквато виждаме от Ангела Меркел

И така, Германия даде на любимото си "мамче" поредни четири години във властта. Но когато чуваме как Ангела Меркел е описвана като "майката на нацията", няма как да не се сетим за шегата на Маргарет Тачър за ролята й в кампанията за изборите през 2001 г.

Тогава Желязната лейди бе видяла плаката за филма Mummy Returns и се пошегува: "Видяхте ли, връщам се".

Не можем да не се запитаме дали единственият начин, по който политическият елит може да понесе силните, печелещи избори жени е като ги поставя в незаплашителна, майчинска роля. Което всъщност е иронично, най-малкото защото Меркел няма собствени деца, а Тачър някога бе обвинявана, че е принесла своите в жертва на работата си.

Вероятно Фройд би могъл да се произнесе по-обективно за майчинския комплекс. Но каквито и да са мотивите, аналогиите и паралелите между Тачър и Меркел са нещо постоянно и неизбежно.

Ако Меркел остане начело, както се очаква - до 2017 г., тя ще е най-дълго заемалата висш пост в Европа жена-лидер, засенчвайки 11-годишното управление на Тачър.

Германия очевидно има Желязна лейди - и съдейки по изборните резултати, дори я обича

Германският канцлер за малко да стане първият лидер в страната си за последните 50 години, който си осигурява пълно мнозинство. Малко не й достигна, за да го получи, но това не би трябвало да омаловажава мащаба на вота на доверие, който й дадоха германците - заради начина, по който тя управлява икономиката на страната.

Непоколебимото придържане на Меркел към политиките на икономии бе подкрепено от германския електорат. От ерата на баронеса Тачър никога европейски лидер не е отстоявал политическата си идеология и не е демонстрирал такава лична решимост с толкова голям успех.

Както коментира списанието Spiegel след изборните резултати: "Германия вече е решаващо територия на Ангела Меркел."

Самата Меркел обаче, която се самоопределя като консервативен социалдемократ, за разлика от Тачър - фанатичен привърженик на свободния пазар, винаги се е съпротивлявала на сравненията с британската Желязна лейди. Ентусиазмът на Тачър за свободния пазар е тотално несъвместим с присъщата на германския канцлер консервативна социална демокрация.

Фактът, че се чувстваме задължени да сравняваме всяка жена във властта с Тачър, говори неещо за недостига на жени лидери

Независимо доколко вярно е това сравнение, очевидно е до каква степен мъжете- политически лидери по цял свят ще се налага в бъдеще да се учат от жената, която успява да ги изпреварва в продължение на години.

Най-големият урок за европейските и - особено за британските политици, които очевидно не са научили уроците на Тачър в политиката, е, че в сегашните трудни времена лавирането и маневреността вече не се котират толкова. За електората е важна скучното, почти приспивно постоянство.

След ерата на Тачър британските политици се опитват да изградят лични, интимни отношения с електората - Дейвид Камерън е очевиден пример, особено в опитите му да споделя с англичаните какви DVD филии и сериали предпочита. Този стил на "лични признания" и споделяне се копира доста години от безброй партийни лидери.

Донякъде вината за това видимо е на Тони Блеър - школуван от журналиста и телевиционен водещ Алистър Кембъл. Последният като че ли бе основоположникът на съвременната политическа тенденция да бъде представяна пред публиката внимателно захаросана версия на политиците.

Меркел, обратно, предпочита да остава донякъде енигматична

Тя не се бои да разкрива човешката си страна. Например - тя се беше пошегувала преди заключителната си реч в предизборната кампания в Мюнхен, че дъждът в града й е съсипал косата. Меркел не се поколеба в тази кампания да покаже повече от младостта си, публикувайки снимки от неин младежки фотоалбум. Тя дори си позволи да разкрие пред медиите, че когато се е разделила с първия си съпруг, е избягала в квартира в Берлин, където е пребивавала без разрешение.

Това обаче не е жена, стилизирана от имиджмейкъри - с личен живот, който е художествено и старателно аранжиран за пред камера. Достатъчно е да погледнем нейните костюми, за да доловим това.

Повечето германци знаят повече за това за какво се бори Меркел, отколкото какви са нейните хобита или как "разпуска", за разлика от Камерън, например.

И стига това, зад което тя застава, да продължава да работи и да е успешно - точно това допада на гласоподавателите в най-голямата европейска икономика. Сигурно е за добро, че германците са скучни хора.

 

Най-четените