Темата за нова ски зона на Алеко вълнува духовете в София повече от две години. Откакто фирмата "Витоша ски" - собственик на лифтовете в планината, обяви намерението си за създаване на туристическа, спортна и ски зона "Алеко".
Превръщането на Витоша в мащабен ски център не е нова - датира още от 80-те години, когато е първата кандидатура на София за домакин на Зимни олимпийски игри. По това време в разцвета на силите си е председателят на Българския олимпийски комитет Иван Славков, а социалистическата държава не жали средства за развитието на спорта. Въпреки усилията - за добро или зло - България не получава домакинството на Олимпиадата през 1992 г.
Така и не ставаме фактор в зимните спортове, но най-старият природен парк на Балканския полуостров е пощаден от урбанизацията и загубата на биоразнообразие - неминуем резултат от изграждането на съоръжения и инфраструктура, необходими за подобно мегасъбитие.
От 2007 г. територията на природен парк "Витоша" попада под закрилата не само на националното, но и на европейското законодателство, след като с влизането на страната ни в ЕС беше включена в Европейската екологична мрежа "Натура 2000".
На специално създадения от "Витоша ски" уебсайт obichamvitosha.com сред приоритетите на проекта е посочено, че ще "благоприятства бъдещото развитие на природен парк Витоша от екологична гледна точка".
От добре аргументираната теза за необходимостта от "създаване на устойчиви модели за развитие и поминък" обаче отсъства синхронът с опазването на природното богатство, заради които съществува защитеният режим върху територията на парк "Витоша".
По данни на служителите на природния парк броят на растителните и животинските видове в него - съответно 3480 и 1028, е повече, отколкото в цяла Холандия например, което е свидетелство за европейското и световното значение на съхраняването му.
Докладът на фирмата за екологичен одит "ПиДиЕм Сървисис", изготвен по поръчка на администрацията на природния парк, показва какви негативни последствия ще има върху горите, земите и биологичното разнообразие в района, ако инвестиционният план се реализира. Документът оспорва и положителната екологична оценка за бизнес начинанието, дадена от Регионална инспекция по околната среда-София. Очевидно на същата позиция е и министърът на околната среда и водите Нона Караджова, тъй като отмени миналата есен екологичната оценка на дирекцията.
Основен довод на инвеститорите за необходимостта от реализация на проекта им е лошото състояние на съоръженията за спорт и недостъпността на планината, заради което се е случвало в медиите да бъде обвинявана администрацията на парка - при положение, че това изобщо не влиза в задълженията й.
Нещо повече. От 2007 г. насам, когато - след приватизационен търг, проведен от Столична община, "Витоша ски" става собственик на всички лифтове в зона "Алеко", поддържането им става единствено тяхно задължение. В интерес на всички е лифтовете да бъдат обновени, но в рамките на Плана за управление на природния парк инвеститорът има право единствено да ги ремонтира, не и да строи нови.
Освен това "Витоша ски" притежава единствено съоръженията, но не и земята под тях - и съответното право на строеж. Заради това положение инвеститорът в момента дължи на държавата такса за разполагане на съоръжения за стопанска дейност в курорти и природни паркове, която е 1.20 лева/кв.м на ден.
При мащаба на собствеността на "Витоша ски" сумата несъмнено е огромна - около 2.3 милиона лева на година. Според Коалиция „За да остане природа в България" бездействието на държавата в лицето на отговорния орган Изпълнителна агенция по горите, която не предприема действия за събиране на тази такса или преговори за намаляването й, би могла да се тълкува като незаконна държавна помощ към частно търговско дружество.
Същевременно от "Витоша ски" приемат за иманентно правото си върху земята под лифтовете и плащат подобна такса единствено за ски пистите, докато другите по-малки оператори на ски влекове на Витоша изпълняват това задължение.
Сериозно държавно обгрижване е и изборът на "Витоша ски" за подизпълнител на Българска федерация по ски - без конкурс, по проекта "Научи се да караш ски". По него за 2009 г. и 2010 г. са усвоени 921 400 лева, отпуснати от бившата Държавна агенция за младежта и спорта и настоящото Министерство на физическото възпитание и спорта.
Природозащитните организации не пестят упреците си към "Витоша ски" и заради взривяването или преместването на около 400 морени в подножието на връх Малък резен през октомври 2008 г., при положение, че са имали разрешение за 19 камъка...
Сблъсъкът е класически за нашето съвремие - бизнесът срещу съхраняването на природата.
В момента случаят е в ръцете на втората инстанция на Върховния административен съд (ВАС) - петчленка. През април т.г. тричленен състав на ВАС под ръководството на съдия Андрей Икономов* отмени решението на екоминистъра, с което беше отменена положителната екологична оценка на проекта. МОСВ и други засегнати страни обаче обжалват.
Така че битката за спасяване на Витоша продължава.
Важно е да се намери балансът - а това би могло да стане като се обновят и оптимизират наличните ресурси за спорт и отдих, но не за сметка на природното богатство на Витоша.
Въпреки обявените от инвеститора намерения да превърне ски спорта в масово достъпен, намерението трудно може да се осъществи на дело, тъй като дори в момента с остарялите и ръждясали лифтове дневната карта за ползване е на цена от 35 лева (за деца до 12 години - 21 лева). След големите инвестиции по реализацията на проекта няма как тези услуги да не поскъпнат до цени като в Банско - 50 (30) лева.
Осъществяването на плана, породил настоящия конфликт, би било и в разрез с конкуренцията в предлагането на услуги на "Алеко", тъй като ще донесе монопол на най-мощната от фирмите-оператори там.
Едва ли на Витоша може да се очаква Банско повторение, тъй като София е центърът на гражданското общество, а и вече имаме достатъчно голям опит с флашмобовете в защита на Странджа и националните паркове. Така че заобикалянето на правилата освен трудно, ще се окаже и невъзможно - защото софиянци обичаме планината си.
Webcafe.bg предоставя думата на всички с позиция по случая.
*Съдия Икономов правораздава за природните паркове
Бившият вече председател на Пето отделение на Върховния административен съд Андрей Икономов е известен с правораздаването си, свързано с природните паркове. Той е председател на съдебния състав, излязъл с решението за парк „Странджа" през 2007 г. Благодарение на протестите на еколозите, Народното събрание се намеси спешно и прие изменения в Закона за защитените територии, които не допуснаха паркът да загуби статута си.
Оглавяваният от него тричленен състав отмени през 2006 г. и статута на защитена територия на "Камчийски пясъци". И при този казус, и в "Странджа" Икономов използва сходни мотиви - неточни граници на парка. С негово участие бяха позволени и строителните дейности в Национален парк „Пирин" над Банско през 2002 г.
Благодарение на решението на Икономов беше спряно и решението на министъра на околната среда, отменило позитивната екооценка на плана за ски зона "Алеко".
Топсъдията обаче нашумя с участието си в схемата за крайморски имоти за бедни магистратски роднини. Оказа се, че 86-годишната му майка Елка Икономова през 2004 г., тогава 80-годишна, е получила право на строеж на морето край Приморско като „крайно нуждаеща се". Майка му се е сдобила с 430 кв. м за 1677 лева, а теренът й се намира на 50 метра от този, на който Деница Урумова - дъщеря на друг върховен магистрат Николай Урумов, строи в момента хотел на 5 етажа. Двете правоимащи крайно нуждаещи се пък били регистрирани на един и същи адрес в Приморско - известната вече улица „Стара планина"№7.
Именно заради този случай той беше понижен от председателя на ВАС Константин Пенчев и вече не е председател на Пето отделение.
