Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да преподаваш религия на първолаци е престъпно

Да преподаваш религия на първолаци е опасно, догматично и представлява връщане назад във вековете Снимка: Webcafe.bg
Да преподаваш религия на първолаци е опасно, догматично и представлява връщане назад във вековете

С настъпването на новата учебна година родителите в СОУ "Иван Вазов", гр. Поморие, се сблъскаха със следния казус - те бяха заставени да подпишат заявления за ЗИП (Задължителноизбираема подготовка - бел. ред) с три предмета, без право на избор, като един от предметите е религия.

Тоест - без значение от религиозната принадлежност на родителите или липсата на такава, без значение от техните предпочитания и лични виждания по един така важен въпрос, като възпитанието в морални ценности, те бяха принудени да "изберат" за децата си предмета религия, като не им бе дадена възможност за светски подход.

С получаването и на безплатния учебник станва ясно, че за първолаците е задължително православието.

Религията се налага напоследък като предмет, запознаващ децата с основните религии, техните история, философия и политическо влияние, ей така, уж съвсем безпристрастно. Без проповядване, без налагане, без индоктриниране, които според нашите (хем светски) закони са престъпни деяния.

Уж е така, да. Но един по-критичен поглед върху ситуацията разкрива съвсем друга картина.

В началните класове на децата не могат да бъдат преподавани предмети като история и философия, пък били те и на религиите, по съвсем обективни причини! Поради факта, че децата на тази възраст нямат все още изградено критично мислене, всяко подобно въвеждане в религиите е равнозначно на индоктриниране.

Тоест, когато си говорим за първолаци, разлика между религиознание и вероучение няма!

Преглед на съдържанието на учебника по религия за първи клас (на издателство "Просвета") пък ни показва, че не е и съставян с цел да избегне вероучителната част. От тенденциозното заглавие - "Първи стъпки в православието" - до запознаването с религиозната представа за добро и зло и за уж "непреходните ценности на християнския морал", целият учебник цели да манипулира децата и да създаде у тях погрешната представа, че моралът произхожда от религиите и по-специално от православието.


Корицата на учебника по "Религия" за 1 клас

Ето цитати от съдържанието на учебника: "Аз съм християнче"; "Вярата в бога ни прави добри и силни"; "Ангелите - наши пазители"; "Бог подкрепя праведните и прави чудеса" и т. н.

Първо, всеки разумен и що годе интелигентен човек би трябвало да знае, че хората не се делят на добри и лоши в зависимост от религиозната си принадлежност или липсата на такава.

Да втълпяваш подобна псевдоистина на дете е престъпно, неморално и опасно.

Моралът не произхожда от християнството, нито от която и да е друга религия. Ако беше така, нямаше да има морални атеисти и аморални вярващи, нямаше да има престъпни личности и бивши агенти на ДС в БПЦ, а историята нямаше да изобилства от зли и ужасяващи личности, получили религиозно възпитание в детството си.

Да приучаваш децата към това да се делят на религиозен принцип е назадничаво и вредно за едно светско общество като нашето. И то във времена, в които ни се предлагат толкова примери за подобни безумия от арабските страни.

Отговорете си на следния елементарен въпрос: кой е по-морален - този, който е добър поради страх от наблюдаващ го отгоре бог, готов да го накаже при всяко провинение, или този, който е добър и без страх и вяра в подобни неща?

Второ, според КРБ атеистичните възгледи са неприкосновени:

Чл. 37. (1) Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.

Тоест на една институция - църковната - се позволява да нарушава законите. Много поучително и възпитателно, нали?

Трето и много важно, никой не пречи на онези, които желаят децата им да получат религиозно възпитание, да го направят там, където такова се предлага - най-вече в църквите е мястото му, мисля.

Защото законите на страната ни определят образованието като светско, а религиозните институции са отделени от държавата - чл. 13 от КНР.

Забележете, че по време на разпалената в последно време дискусия за вероучение в училищата никой никога не е повдигал въпроса за това да бъде забранено религиозното възпитание за хората, които го желаят.

Нещата винаги опират до насилствено налагане на обратното - на религиозните виждания относно морала на всички, без значение от личното им мнение, на намеса на Църквата в светското.

И отново историята, от която упорито отказваме да се поучим, изобилства от примери с насилствено налагане на идеологии и нелицеприятния резултат от това.

За запознаването на децата със светците не знам дали има смисъл да говоря. Светец е религиозна категория, обозначаваща личности, които са пример за подражание във вярата. Основанията за канонизиране на дадена личност са разнообразни, но коя от коя по-страховити - мъченическа смърт, извършване на чудеса и други подобни.

Да преподаваш това на любопитни и отворени за знания дечица, без да дадеш дори шанс на родителите за избор е най-сигурното доказателство за липса на морал.

Да учиш децата, че мъченическата смърт в името на вярата в нереални обекти е направила някого велик и добър, е равносилно на това да ги взривиш насред площада, опасани с бомби.

И пак подчертавам, че всеки, който желае въпреки всичко да учи децата си на това, е свободен да го направи - в църквите.

Но да бъде налагано като нещо задължително просто няма как да стане в 21-ви век.

Училището е светско. Там трябва на децата да бъдат преподавани знания и факти, не опасни измислици, вилняли през тъмните векове и всявали кръв, страх и ужас.

Децата трябва да бъдат учени на критично мислене. Нещо, с което съвременните начални учители много трудно се справят, защото като че ли и те самите не са научени на това.

Само така децата ще израснат самоуверени, способни и интелигентни личности, морални заради самия морал, а не заради страх от невидим супервайзер.

И тъжната действителност е, че вместо да бъдат въведени часове с практически занимания по различни науки или изкуства, в които децата да бъдат увличани по новаторското, красивото и стойностното, те биват жертвани в името на Църквата, подсилваща поовехтелите си позиции в обществото, протягайки пипала в училищата към чистите детски умове, поради безсилие и неспособност да привлече хората в редиците си доброволно.

Отправям призив от името на всички мислещи, разумни хора към Министерство на образованието, до които е пратен сигнал за случая, но които до момента не са проявили никаква инициатива, да си свършат работата, да извършат необходимите проверки, да защитят правата на децата ни и да се погрижат никога повече българско училище да се връща назад във вековете!

*Текстът е изпратен в редакцията на Webcafe.bg oт наш читател

 

Най-четените