Бирена капачка и други тъпи причини да те пребият | webcafe.bg
Webcafe

Бирена капачка и други тъпи причини да те пребият

Коняр Макгрегър
20.06.2019, 14:30 (обновена 23.06.2019, 10:14)
Проблем(Ли)Има

Снимка: © iStock / Getty

Клише е, ама възпитанието е важно, бе, хора!

"Не им одобрявам много постъпката, и те са виновни донякъде".

Това е част от коментара на бащата на двамата братя, пребили 50-годишен мъж в магазин в казанлъшкото село Голямо Черковище. Според него синовете му са били провокирани - или от продавачката, или от пребития мъж, който заел нейната страна в спор за... една бирена капачка.

Капачката била печеливша и братята искали наградата си – безплатна бира. Въпреки обясненията на продавачката пренебрегнали факта, че малкият селски магазин не участва в промоцията на производителя. Но по-интересното е, че баща им прави същото – дали от незнание, или от нещо друго.

"Тази бира трябваше да се даде", отсича бащата.

Да, правилата са ясни, но очевидно според братята и баща им те трябва да бъдат променени, инак следва бой.

А не е ли това традиционният начин на мислене на насилника - или става това, което иска (дори да не е възможно), или ще играе пръчката?

Може би пръчката тук е играла и преди години, че двамата напомпани юнаци така лесно да се чувстват "провокирани".

"Провокацията", както бащата я нарича, води до това единият му син да удари с глава клиента, опитващ се да защити позицията на продавачката. Другият син продължава побоя над поваления мъж с поредица от юмруци. Сигурно се е почувствал още по-провокиран от това, че вместо да отвърне, 50-годишният Галин паднал на земята.

Изгрее ли малко слънце, някои хора така ги напича, че не знаеш за какво може да ти скочат…

В родителските оправдания за стореното от двамата братя прозира една сбъркана гледна точка за това как функционира светът. Ако те не са видели друг пример, може би не трябва да очакваме и от тях нещо по-добро.

Ако приемем обществото за един общ организъм, то подобни прояви – продукт на насъбраните гняв, безсилие и арогантност - понякога избиват като гнойни пъпки чрез хора, чийто първи инстинкт в живота е да размахат юмруци. Тези случаи, слава Богу, не са нормата (или поне в това ни се иска да вярваме), но достатъчно загрозяват общото, че да не можем да ги подминем с лека ръка.

Доживяхме абсурда някой да бъде пребит заради спор около бирена капачка и една пуста безплатна бира.

Да, насилието е лесно – не изисква мисъл, не изисква опити за комуникация, не изисква компромиси. То е в природата ни – животните се бият за територия и доказване на превъзходство, а определени хора доказват, че човечеството не е много по-нагоре. Но пък ако ги наречеш "животни", ще вземат да се обидят (освен някой по-нацепени, на които, ако кажеш "животно", ще го възприемат като комплимент).

Същевременно насилието е трудно за консумация. Гадно е да гледаш насиненото лице, засъхналите корички от рани и измъчения вид на някого, станал жертва на побой, особено ако е възрастен човек. Публиката реагира на това – гърчи устни, казва "лошо е", но в същото време продължава да трупа този всеобщ гняв. Накрая избива нова гнойна пъпка.

Така тъпите причини да се окажеш пребит от някого стават все повече. Особено ако си в позицията на слабия или си сам/сама срещу много.

Едно провлачено "Проблем ли има?" и пак четем Книга за джунглата, а може дори да няма подобна учтива прелюдия.

Ако погледнете новините само от началото на годината, ще откриете достатъчно примери. Ето някои от тях:

* Побой заради кражба – Без да оправдаваме нещо подобно, наистина звучи логично, когато някой се опитва да отнеме насилствено чужда вещ, да употреби насилие. Да го бутне, може би да го удари веднъж...

Ще прощавате, но когато имаш пребит почти до смърт, а понякога и без "почти"-то, човек, тогава основната цел на крадеца не са били парите или ценностите, а насилието заради самото насилие. Като 79-годишната жена от Бяла, с черепна фрактура и мозъчен кръвоизлив, причинени от мъж, лежал в психиатрия.

Взел е чантата на пенсионерката с цели 20 лева вътре. Но дали целта му е била чантата, или просто някой, който няма да се опре на ударите?

* Побой заради забележка на пътя – Военен лежа в болница с множество травми след като в пловдивското село Войводиново двама братя роми го пребиха на улицата през януари. Направил им забележка, че са на пътното платно, а в последвалия сблъсък 2-на-1 количеството се оказало по-значим фактор от качеството.

Ако не бяха двама, щяха ли да скочат? Малко вероятно, но историята на боевете по българските пътища помни и такива случаи. Автомобилите ускоряват раздразнителността ни като адронен колайдер, а от последвалите сблъсъци могат да се правят изводи не в областта на физиката, а на психологията. И те не са особено добри.

Същият този побой във Войводиново, сякаш напук на масовите протести, които предизвика, се размина с условни присъди за биячите. Чудесен начин съдебната система да каже на останалите граждани "Бийте се смело, само не често!".

* Побой заради "навлизане в личното пространство" – През април 24-годишен мъж преби възрастна своя съседка. По думите му "извадил рефлекс", защото тя го "сграбчила" и "нарушила личното му пространство". Той, милият, бил тренирал кикбокс и може би от това бил дошъл и рефлексът.

Вероятно си мислите, при това основателно, че рефлексът би трябвало да доведе до един удар. Да, ама бъркате. Останалите удари върху старицата са били плод на рефлекси, породени от първия рефлекс. Домино от комплекси... пардон, рефлекси, но защо трябваше точно възрастна жена да го отнася?

Прави ли ви впечатление нещо? В примерите, които дадохме, пребитият винаги е или физически по-слаб от нападателя, или е превъзхождан по численост.

За онези "мъже", които пребиват до смърт жените си, е гнусно дори да се говори.

Равнопоставеност няма. Има добре премерена агресия – там, където знаеш, че ще можеш да удряш и удряш, а шансът някой да ти отвърне е малък. Което няма как да не ни върне в детството на извършителите и пак опираме до възпитанието.

Ама хайде да не повдигаме темата, че някой може да писне, че искат да му вземат детето.

Oще: бой  войводиново  възпитание  гняв  голямо черковище  животът  казанлък  коментар  комплекси  насилие  побой  пребит 


Още от Оня, дето не го трият

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 18.03.2011, 09:26

1 explorer | 20.06.201919:40

Като оставим настрана това, което (не) ни учат в училище, какво виждаме в обществото/светът - получаваш това, което си вземеш. По подразбиране със сила и/или коварство.
Правилата си остават врата в полето и всеки иска само да ги пише, но за другите.
"Общност" и "държава" се изпразват от съдържание, заменени от съвкупност от индивиди в дадена територия, в която все още вегетират някакви институции, от които ползата е само фасадна.
Опасявам се, че ще стане като с фабриките и заводите - ще станат на "скрап", единици ще натрупат състояние, а милиони ще останат да негодуват под сурдинка, на ГМО ефтинджоси, гръмки лозунги и напомпани с фалшиво самочувствие, за времето когато сме имали излаз на три морета.
   

оценка

+3 -0