Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Наръчник на новака в селския туризъм

В търсене на преживявания някои туристи забравят къде са попаднали Снимка: Getty Images
В търсене на преживявания някои туристи забравят къде са попаднали

Копнеете за тихи нощи, изпълнени със звук на щурци и славеи? Обичате природата, чистата храна и въздух, искате спокойствие далеч от курортите? Селският туризъм е вашата дестинация!

От напълно непознат и леко презиран жанр, през последните години почивката на село привлича все повече хора, търсещи „алтернативен" туризъм. Това е чудесно!

В търсене на автентични преживявания обаче някои туристи забравят къде са попаднали. Ама много буквално. Някак им е трудно да приемат, че не са на организиран курорт, в ол-инклузив хотел, където всичко е уредено, планирано и пригодено за масовия вкус.

Селският туризъм предполага да се потопите поне отчасти в истинската атмосфера на мястото, което включва и базови правила за поведение. За ваше улеснение ги събрахме, описахме и ви ги представяме - за да бъде почивката по-приятна и за гости, и за домакини.

1. Всяко населено място има особености на ежедневието, с които трябва да се съобразите. Вие сте гост и ако там е прието да се пази тишина, не крещете, не пускайте силно музика и не се гонете с кучето и детето! На някои места домакините се чувстват задължени да ви посрещнат като близък приятел, да се хранят и разговарят с вас, на други - появяват се само при нужда и не държат да сте в компанията им. Не се опитвайте да ги промените.

2. Къщите, плевните и градините на местните жители не са музейни експонати. Не влизайте без позволение, не ровичкайте в чужди дворове и не снимайте интимни подробности. Едва ли милата жена, която ви позволи да си наберете смокини от градината й ще бъде очарована, ако наснимате къщата й с възторжено описание къде се намирате.

3. Същото се отнася и за хората. Те не са етнографски експонати, а живи същества, които си изкарват хляба и си прекарват живота там. Освен ако не са ви осигурили фолклорен празник и демонстрации на местни традиции, не ги снимайте, оглеждайте и коментирайте.

4. Спестете си коментарите от типа „Аз мислех, че на село сте по-изостанали" или „Просто не знам как се справяте тук, толкова е далеч от удобствата". На вас може да ви е странно липсата на транспорт, училище и болница, може да сте изненадани, че в някои къщи кухнята е по-модерна и добре оборудвана от собствената ви, но моля, запазете изненадата за себе си.

Лично аз се чудя на хората от отдалечените планински села, които дори магазин нямат, но сигурно някак се свиква и без постоянен достъп до витрини. Освен това не се изненадвайте, когато попаднете на удобства. Може да ви звучи странно, но в София, в търсене на жилище, съм попадала на такива мизерни места, каквито никога през живота си не съм виждала на село. Така че - контрасти всякакви.

5. Истинската храна при селския туризъм е сезонна. Вярно, магазините доставят какво ли не през цялата година, което може да важи и за конкретното място. Но ако искате селска храна, ще ядете сезонна храна.

Преди няколко месеца ми разказаха за гост на родопско село през месец май - човекът настоявал за пресни картофи, защото в магазина в града му вече имало френски. Така и не искал да чуе, че в България пролетта е времето за засяване на картофите, а не за ваденето на пресни.

6. Същото се отнася и за дневния режим. По обясними причини на село обикновено се става рано, което значи ранна закуска, ранно лягане, а ако е горещо - по обед не се обикаля по слънцето. Пазете тишина вечер и не се сърдете, че сутринта в 7 ви е събудил петел. И козите, отиващи на паша. И шумният трактор на съседа, заминаващ на полето.

За да ви обясня какво е неадекватност към дневния режим, още един пример на турист из селските къщи - гостенка се събужда към 11 преди обед и заявява на домакинята си, че иска прясно издоено мляко. Домакинята й се опитва да обясни, че кравата се дои рано сутрин и вечер, така че няма как да й го осигури веднага.

След сърдене, тропане, заплахи как това не е никакъв туризъм и местните трябва да предугаждат всяко желание, на стопанката накрая й омръзнало и заявила: "Госпожо, ето я кравата ей там, ходете и се разберете с нея".

7. Не на последно място - знаем, че в българското село е трудно с обществения транспорт. Най-добре е да се ходи с кола, но ако нямате - предварително разберете може ли домакините да ви посрещнат, какви автобуси минават и евентуално - влакове. След като пристигнете веднъж, не злоупотребявайте и не използвайте колите на местните хора като таксита.

8. Уважавайте домашните любимци и другите животни на село. Деца, които садистично дърпат котки за опашката, яздят кучета, скубят пера и убиват буболечки, са грозна и невъзпитана гледка, където и да се намирате. И не, на котето не му е приятно да показва може ли да плува в леген.

И така, наслаждавайте се на почивката, но не забравяйте, че тя е и общуване. Нека бъде приятна за всички.

 

Най-четените