Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

ДПС, БСП, "Атака". Те са ни враговете

ДПС, БСП, "Атака". Те са ни враговете

Когато се говори за "етническо напрежение", трябва да е ясно преди всичко кой е врагът.
Врагът НЕ СА етническите турци, циганите, джамиите, мюфтийството или ислямът като религия. Нито държавата Турция, нито наобикалящите оттук-оттам пратеници на ислямски фондации.

Нито някакви външни геополитически фактори, без значение дали от Запад или от Изток - те просто се възползват, когато и колкото могат (едва ли някой би очаквал от тях да се въздържат поради морални съображения).

Враг номер едно е тоталитарната по същност организация ДПС, създадена от Държавна сигурност, за да използва докрай потенциала на етническото противопоставяне, започнато от БКП през 80-те.

Дори ако пропуснем хилядите други аргументи, достатъчен е един: ДПС така и не направи най-нормалното нещо, което можеше (и трябваше) да бъде направено отдавна - да инциира и отстоява докрай търсенето на отговорност от идеолозите и извършителите на т.нар. „възродителен процес".

За политически субект, който (ужким) отстоява интересите на турския етнос в България, това е чиста проба предателство към собствения му електорат. Още повече, че през 90-те подобна инициатива би била подкрепена от огромното мнозинство, искащо да се раздели с комунизма.

Враг номер две е БСП, чието трайно и очевидно безпроблемно политическо сътрудничество с ДПС ясно показва, че именно посткомунистическата олигархия е главният "бенефициент" на етническите лостове за манипулация и подчинение.

Враг номер три е изкуствената политическа креатура "Атака", чиято основна цел беше да дискредитира понятието "национализъм", принизявайки го до пещерен шовинизъм и клапан за изпускане на негативни емоции.

Тези три фактора са виновни за:- капсулирането на турския етнос в България в родово-общинни, географски и културни рамки;- предотвратяването на реалното участие на турския етнос в изграждането на българската демокрация и пазарна икономика;- и не само това, а и издигането на стена от препятствия и предразсъдъци (новосъздадени и умело раздухани стари), обезкуражаващи изобщо комуникацията между трите големи етнически групи в България;- липсата на каквито и да било смислени и последователни усилия за интегриране на циганския етнос в обществените процеси.

Ако тези три фактора ги нямаше, цялата етническа неприязън от събитията през 80-те (и от по-ранната история) щеше отдавна да е отслабнала до незначимост. И всеки опит за противопоставяне на различните етноси щеше да се посреща с присмех и досада.

Защото хората щяха да бъдат заети с нещо много по-важно: да си градят държавата - заедно, такава, каквато искат да бъде. И в районите с компактно турско население дошлите на посещение турски държавници щяха да бъдат посрещани с българския национален флаг върху къщите. А пропагандаторите на радикален ислям щяха да бъдат гонени така, както емисарите на разни секти биват гонени от вратата на всеки нормален човек.

И всички български партии щяха да бъдат националистически в добрия смисъл - този, който предполага безусловен приоритет на националния интерес над всякакви политически, икономически, съсловни, общностни и други частни интереси в държавата.

Тъй че - пак да повторя - като стане дума за "етническо напрежение", добре е да си даваме сметка кои са действителните врагове - и реакцията да бъде насочена срещу тях. Ако не го правим, значи пак са успяли да ни манипулират.

 

Най-четените