"Една розова пантера, само че синичка..." | webcafe.bg
Webcafe

"Една розова пантера, само че синичка..."

Силвия Димитрова
23.06.2019, 09:53 (обновена 23.06.2019, 10:14)
момче с розова количка

Снимка: © Getty Images

Нормата вече не е това, което беше...

Този текст ни беше изпратен на редакционния имейл от Силвия Димитрова, която е преподавател по български език и литература. Тя вече е позната със съветите към седмокласниците преди националното външно оценяване (матури), както и с мъдри напътствия към техните родители.

* * *

Спомняте ли си какво пита старицата от приказката "Златното момиче"?

"Момченце ли си, баби, или си момиченце". После казва, че ако е момченце, хич и да не припарва до къщичката й.

Като се има предвид, че гората е била страшна, нощта - тъмна, а стомахът на детето - празен, аз не бих обвинила някое момченце, ако отговори: "Още не съм се определило...".

Може би понякога малко прекаляваме с коректността по отношение на сексуалната идентичност. Бих я нарекла "агресивна коректност" - силом даваме свобода някому и настояваме да си признае, че е различен. Пък той не е - ето ви добронамереност с упражнен натиск.

Чувам, че в чужбина детски градини не използвали "момче" или "момиче", а "то". Тук при нас, ако едно момиче е късо подстригано и играе футбол, веднага го пращаме в "отбора" на момчетата. Ако едно момче е с розова тениска и си подрежда несесера, бум-тряс - педе..ст.

Чувала съм странни твърдения от деца, очевидно в някои думи те влагат и допълнителен смисъл. "Госпожо, а в нашия клас има момичета педе..сти - мазнят се на учителите" или "Той стана гей - само седи вкъщи и подрежда стаята си."

Помните ли, или да сте чували, че едно време имаше неписано правило - момичетата в розово, момчетата - в небесносиньо.

Толкова беше задължително, че чак цветовете се наричаха така - "бебешкорозово" и "бебешкосиньо". Жълтото, резедавото и бежовото бяха тежки компромиси - посредством тях не можехме да афишираме пола на бебето. Та по това време една баба влязла в магазин за детски играчки и поискала да купи голяма плюшена Розова пантера. Тя доуточнила: "Само, че синичка, защото е за момченце!".

Нормата си е норма, тя трябва да се спазва, независимо от обстоятелствата. Но нормата вече не е това, което беше...

Една сутрин, поради старческо безсъние и нервна припряност, станах в нечовешки ранен час. В хола сварих един от внуците си, шестгодишен, да цъфти и грее, пременен в розова рокля с воали, натъкмен с корона и със "златна" вълшебна пръчица в ръка.

Да кажа, че при гледката на момчешката фея в розов облак бабиното ми сърце плувна в сироп от щастие, значи да излъжа много.

Попитах го откъде има тази дреха и защо се е събудил толкова рано. Бил измолил дрехата от братовчедка си, а станал в ранен час, за да е красив на спокойствие - братята му не одобрявали неговия тоалет. Внезапно изпод тюла иззвъня телефон - естествено, розов, и от там лигав механичен глас повтори: "Обади се на принцесата! Обади се на принцесата!".

Аз принцеси не познавам, та звъннах на майка му. Разбрахме се, че няма да поощряваме носенето на момичешко облекло, но няма и да забраняваме... изчакваме. Помолих детето да се преоблече с тениска и панталон, защото по-късно очаквахме три момиченца и аз не исках те да му се смеят.

Съгласи се, направи го. Десет минути, след като дойдоха гостенките, милото ми момченце блестеше отново с роклята и беше обект на завист от страна на дамите. Да, зная, че и Хемингуей е носил роклички като малък...

Сега, когато е десетгодишен, му предложих розова хавлия за банята. Каза ми, че цветът е женски и си избра бялата. Някои „тревожни" прояви са само временни, и освен това дори не са тревожни.

Мой ученик, когато стана студент, дойде на гости, за да ми каже, че не харесва момичета. Това аз го знаех отдавна, но изчаках той да е наясно със себе си. Изумителното беше, че преди признанието години наред леко заекваше. След това се оправи. Беше казал и на родителите си, но те явно не го разбраха и продължаваха да чакат момиче за любима. А това просто няма как да стане.

В заключение - не се тревожете за ранната детска възраст. Ако ви е нужно, посъветвайте се с психолог. Запазете спокойствие!

Но когато човек порасне и с ясно съзнание заяви: "Аз съм гей!", няма смисъл да се вайкаме и скубем косите си. Можете пак да се посъветвате с психолог.

В някои случаи е добре да имаме силата да кажем: "Носете си новите рокли, момчета".

Oще: гей  златното момиче  розовата пантера  розово  рокли  синьо  толерантност 


Още от Оня, дето не го трият

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

11 deowin | 25.06.201918:32

Момент, кой точно е "осакатен" в случая?
Аз нямам абсолютно никакъв проблем да нося (стилни) розови ризи, докато теб дори самата идея те изприщва и ти вкарва силен стрес, предполагам защото чувстваш, че съществено би застрашила крехката ти мъжественост, която се крепи едва-едва и зависи силно от тривиални неща като цвета на дрехите ти.
Аз мога спокойно да си го позволя без да се почувствам намален по никакъв начин.
Ти не можеш да си позволиш дори беглата идея.
Мога - не можеш. Имам опцията - нямаш опцията. Спокоен съм - стресиран си.
Ограничеността е вид осакатеност. Ти си ограченият в случая, при това по собствена воля.
А как си бил осакатен няма никакво значение, защото не те оправдава.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

10 dedo adji | 25.06.201918:25

...Комплексарщината е умопомрачаваща...

Сори, прасчо, умопомрачението ти не е моя заслуга. Заслугата е на майка ти, евентуално на баба(те) ти. Срещал съм такива майки и баби, които осакатяват децата си душевно и се гордеят с което.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

9 deowin | 25.06.201916:03

>избирателната амнезия

Предвид съществената разлика във възрастта и огромната разлика във степента, в която всеки от нас е използвал мозъка си през живота си, вероятността лапсусът да е твой е доста по-голяма. Не виждам изобщо да я обмисляш.


>Затова ще го оставя със самодоволното съзнание, че ме е сразил

Хах, забавна е самовлюбената ти увереност, че би могло дори да ми хрумне да си поставя за цел да "сразявам" човек на когнитивното ниво на петокласник. Разбирам, че ако го правех, това щеше да валидира собствената ти интелектуална стойност, но - както обикновено - ще си останеш само със самозалъгването, че имаш нетривиална такава стойност.

>нямам спомен някога да съм носил бебешко розово

Първо, няма точно никакво значение какво си носил ти, освен само за теб, при това по незнайни причини, вероятно свързани с това, че ти по никакъв начин не можеш да позволиш дори идеята да си носил нещо различно от синьо, щото иначе какъв мъж ще си?
Второ, паметта ти, както вече споменахме, надали е дори бегло достоверен източник на исторически данни.
Трето, викат му детска амнезия - няма дори начин да си спомняш какво си носил на 2-3-4-5 годишна възраст. Да, да, сега ще ми изръсиш куп "спомени", с които да ми "докажеш", че ти си различен. Не си. Всички имаме спомени, почти всички от които са фалшиви. Знам, не можеш и няма да го приемеш. То си остава факт въпреки твоята умствена осакатеност.

Апропо, бледорозовото е напълно стандартен цвят за официална риза в професионалния свят. В момента нося тъмнорозова карирана риза.
Направо не ми се мисли колко брутално несигурен в собствената си мъжественост трябва да си, за да не можеш да си позволиш не просто мисълта, че можеш да носиш розова дреха по избор днес, ами дори и мисълта, че родителите ти е възможно да са ти обличали розова дрешка като бебе. Комплексарщината е умопомрачаваща.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

8 boris | 25.06.201910:14

Ето пример как лилавкото може да отива и на момченцата:
https://www.youtube.com/watch?v=SGyOaCXr8Lw
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

7 dedo adji | 25.06.201909:48

...Не помня някога изобщо да съм бил удрян. ...

На друго място каза, че си, и великодушно си простил на родителите си. Но избирателната амнезия е нормалното ти състояние.
Споровете с машинист на наполеонов влак и изследовател на хомосексуализма при жирафите са безсмислени и непродуктивни. Затова ще го оставя със самодоволното съзнание, че ме е сразил и ще мина на статията.
Заглавието ми напомни една сценка, играна от Никола Анастасов по БНТ преди 40г и кусур. Понеже телевизорът беше повреден, той разказваше на децата за розовата пантера:
--Имало едно време една розова пантера, която, обаче била синя.
--Е па оти била синя?
--Е па оти по магазините немало розова боя. ...
А то не било за пантерите а за роклите и цветовете. Да ме прощава авторката, но всичките й примери звучат като измислени.
В развитите страни, към които накои наша събеседници се стремят, казвали на децата "то". Че то и в българския език и за момче и за момиче се казва "то", понякога даже и за пораснали, на които отдалеч личи, че са "той" или "тя".
Чел съм, че в роклички са обличали и момченцата до 3-4-5г възраст. Всички знаем детската песничка за новите панталонки, в която се казва "ще захвърля всички рокли на тавана". Споменава го и Нушич в автобиографията си. Не знам кога е отпаднал този обичай. Но принцесата в розова рокля кърти мивки. В този форум имаше материал от Норвегия, страна много по-напред от нас в неутрализиране на половете. И там в една детска градина не се намерило момченце, което да приеме роля на принцеса.
Бебешко розово и бебешко синьо. Израсъл съм в купонна система, когато се радвахме на всяка нова дрешка, без значение на боята и доизносвахме дрешките на по-големите си братя и сестри. И нямам спомен някога да съм носил бебешко розово, нито по-малката ми сестра да е носила бебешко синьо.
Но върхът е младежът, който след години се изповядва пред любимата учителка, че е гей. Това е взето направо от "Сексът и градът", любим сериал на хиляди жени.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

6 deowin | 24.06.201918:59

>изглежда си отнесъл много бой в детството си

Не помня някога изобщо да съм бил удрян.

>Всички сме яли възпитателни шамари и сме шамаросвали децата си

Моите съболезнования към вас и децата ви, но когато насилници възпитават насилници, имаме просто продължение на доказано деструктивна практика, при това с единственото извинение, че "мен така са ме възпитавали". Да, така са те възпитавали и си станал дълбоко психически увредена отрепка. Ако не положиш съзнателното усилие да надскочиш уврежданията в характера ти, нанесени в ранно детство от собствените си родители, то ти си просто послушната кукла на послушни кукли, и ще го предадеш на децата си. Тоест, част си от проблема.

>изливаш злобата върху всичко нормално и човешко

Тоест, за теб да млатиш децата си, понеже нямат "правилно" поведение, обноски, вкус и прочие, е "нормално и човешко"?
ОК, всъщност съм съгласен, че е "нормално" в единствения практически използваем смисъл на думата - широкоразпространено, привично за повечето хора поведение. Такова е, за съжаление.
Не съм съгласен, че е "човешко" - точно обратното е, нечовешко, защото лишава децата от човещината им и създава нечовеци, при това единствено заради душевното спокойствие на родителите им нечовеци, които са твърде големи отрепки за да могат да си позволят да отглеждат свободни деца, и затова им слагат оковите, с които са били "възпитавани" самите те.

>такива деца обикновено стават престъпници

Ъ.. моля?
Няма нито един прост критерий, който да е толкова силен предиктор за поведението на едно дете в бъдеще, че от него да можеш да предскажеш, че деца "обикновено" ще станат престъпници.
Ако греша, обори ме. Дай статистика, а не глупави и напълно неаргументирани предразсъдъци, извадени нейде из дебрите на старческите ти телесни кухини.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

5 dedo adji | 24.06.201917:56

А бе прасчо, ти изглежда си отнесъл много бой в детството си. Всички сме яли възпитателни шамари и сме шамаросвали децата си, ама никой не набляга толкова на това. Явно ти е дошло много и го компенсираш с маниакална мегалимания. И си изливаш злобата върху всичко нормално и човешко. Пак файда, такива деца обикновено стават престъпници, за да отмъстят на света, ти обаче не смееш да си излееш злобата директно, само онлайн.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.09.2011, 21:56

4 deowin | 24.06.201917:07

>Сега, когато е десетгодишен, му предложих розова хавлия за банята. Каза ми, че цветът е женски и си избра бялата. Някои „тревожни" прояви са само временни

Най-често са "временни" именно защото родителите и всички останали роднини почват да се "тревожат", след което съзнателно, целенасочено и систематично избиват от главата на децата всяка идея за "нестандартно" поведение - де със намеци и постоянни натяквания, че това не е "нормално", де просто със бой. Щото всичко, все пак, трябва да е по калъп, всичко трябва да е по традиция и да е абсолютно на линия с всяко очакване на обществото. Иначе срам за семейството! По-добре да пребиеш сина си (колкото по-малък, толкова "по-полезно"), отколкото да му позволиш да носи розово - ти така или иначе си го млатиш за изграждане на характер, мъжественост и послушание, що да не го пердашиш за изграждане на "правилен" вкус?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 18.03.2011, 09:26

3 explorer | 24.06.201910:18

тези дни имаше проучване дали и до колко вярваме на "науката". Това че проучването е пример за псевдо-науката - стъкмистика и поръчкова манипулация на общественото мнение, няма да коментирам.
Чудя се обаче на акъла на тази баба изпратила писмото, по нейно време хомосексуализма не беше ли болестно състояние? Имам от първа ръка информация за набори, които се писаха обратни, за да не ходят в казарма, през 80-те.
И защо преди да праща някого на психолог, не се замисли, че политкоректността не донесе нищо добро нито на онзи, нито на този строй.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 05.02.2018, 18:01

2 To | 24.06.201900:33

Ау, аз едно време като дете играех вратар с момчетата на футбол...нямаха достатъчно играчи :-)==а пък сега прекалено подреждам...хм...от кой отбор съм, ох
от кой пол съм?
Синия или червения...? - Локомотив-София какъв цвят има? :-)
   

оценка

+0 -0