Бернардо Бертолучи - последният император на киното | webcafe.bg
Webcafe

Бернардо Бертолучи - последният император на киното

Webcafe
26.11.2018, 14:03 (обновена 27.11.2018, 17:34)
Бернардо Бертолучи

Снимка: © Getty Images

Защо италианският режисьор беше гений

Италия е дала много на световното кино и Бернардо Бертолучи е част от това италианско наследство. Гениалният режисьор беше част от онази наистина сериозна вълна на неореализма в киното от Апенините заедно с Федерико Фелини, Микеланджело Антонини и Пиер Паоло Пасолини, които до голяма степен оформят (запомнящата се част от) лицето на европейското кино през втората половина на миналия век.

И това лице представлява сблъсък и съчетание между красивото и скандалното, между нежност и грубост, между великолепието и упадъчното. Бертолучи е майстор на това.

Филмите на Бертолучи ще бъдат запомнени с величието си. От първите му пробиви с "Преди революцията" през абсолютния шедьовър "Последния император" до последния му "Аз и ти".

Това са филми, които те карат да чувстваш, да се потопиш изцяло в историята, а накрая ще те оставят да мислиш след финалните надписи. И именно в това си личи големия режисьор, който знаеше как да покаже реалността и тя да изглежда красиво.

Баща му е поет и филмов критик, а майка му - учителка. Той се научава още от ранните етапи на живота си да цени красивото в изкуството. Търсенето на нови граници е ключов елемент в творбите му.

В неговите филми има поезия и като всяка добра поезия тя е не само красива, но и тежка, болезнена и трудна за преглъщане. За разлика от името на култовия си филм "Конформистът", той никога не се опитва да се слее с тълпата и да й угоди. Затова и с толкова много от филмите си успява да шокира и да остави следа след себе си.

На фона на навлизащите розови и сладникави мотиви в киното, той винаги се старае да е контрапункт и да връща нещата към неореализма, към силната история и към визуалното изживяване. Неговият стремеж е да възроди на екрана автентичността. При него героите са логичен плод на средата около тях, на духа на своето време.

Сам Бертолучи го казва: "Снимам филми само за това, което преживявам в настоящия момент, стараейки се да не се увличам много по философията". Балансът между тези две неща при него е ключов.

Режисьорът открито се заявява като марксист и се опитва да вкара тази революционна нотка във филмите си. Затова и героите му никога не са на мястото си, а са в постоянно търсене на свободата от оковите, в които ги е вкарало самото общество . Те не се чувстват на място и зрителят може да чувства заедно с тях душевните им борби.

В героите си той вкарва и от красотата, и от мрака. Ако някой беше казал, че рецептата за една добра история е да поставиш обикновен герой в необикновена ситуация или необикновен герои в обикновена ситуация, то Бертолучи не следва тази линия.

Неговите герои са необикновени, силни и запомнящи се, а ситуациите, макар и някои от тях част от живота (все пак говорим за неореализъм) сами по себе си са също толкова турбулентни - дали от историческия период, или във вътрешен план.

При много режисьори характерният почерк понякога измества историята, Бертолучи обаче успява да постигне свой собствен баланс, в който визуалните ефекти, специфичните моменти и самата история устанояват една неразривна връзка и специфична хармония.

При него историята е в центъра - винаги интересна, значима и поглъщаща те, а начинът на заснемане (момент за отбелязване на огромния талант на оператора Виторио Стораро, който дълги години работи с Бертолучи), монтажът и цялостната визия подплатяват всичко, давайки не просто завършен вид и цялостност на филмите, но и истинска стойност като изкуство.

И като такова - те скандализират. Дали ще е с "Конформистът", където във време на сериозни политически сривове Бертолучи прави един поклон към недолюбвания на запад от Желязната завеса марксизъм, или ще е откровеността на сексуалните сцени в "Последно танго в Париж". Или връщането към революционния плам с безумно красивия "Мечтатели".

Италианският режисьор не изпитва притеснения. Той е човек, който може да си позволи да вземе за главната роля във филма си никому известна актриса и да я направи звезда, както става с Ева Грийн в "Мечтатели".

Много преди това друг заиграващ се с еротиката и сексуалното негов филм ще бъде забранен в САЩ и Италия за няколко години, но самият той ще продължава да защитава всеки един елемент в него.

За Бертолучи прословутата секс сцена с маслото в "Последно танго в Париж" не е нищо повече от логичен елемент в цялото действие, израз на душата на главния герой - мъж на средна възраст, наскоро изгубил съпругата си и борещ се с демоните си.

Като цяло сексът и еротиката са важен елемент в творчеството, така както са важен елемент в живота на всеки един човек. Именно защото неговите герои са реални и пълнокръвни, сексът е част от тяхната история. Бертолучи обаче успява да го покаже по запомнящ се начин - едновременно реален и красив, ефирен, но и груб. С други думи - един красив скандал за пуританските нрави (особено на Холивуд, колкото и парадоксално да звучи).

Oще: аз и ти  бернардо бертолучи  бертолучи  конформистът  луна  мечтатели  неореализъм  последният император  последно танго в париж  режисьор  секс  скандал  филми 


Още от Оня, дето не го трият

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.