Драги ранобудни студенти,
Пиша ви с надежда да ме чуете, защото гледам вашите млади лица с надежда и тревога. Аз съм от поколението на вашите майки и бащи, на бабите и дядовците ви. Аз съм от онези, които заливахме площадите на София ден след ден, всеки следобед, всяка вечер.
Аз съм от тези, които, въпреки огромния ентусиазъм и постоянство, не успяхме да завършим започнатото. Ние не се срамувахме, когато ни наричаха "хората от площадите", а самите ние вярвахме, че сме носители на "синята идея".
Тези две думички се оказаха нашето мото, програма и идеология - в известен смисъл абстрактна, до голяма степен метафизическа , категорично -трудна за дефиниране. но затова пък пълна с искреност и емоция! Истината е, че тези две думички свързваха съвсем непознати хора като магия и като заклинание... И ако сценарият за създаването на една напълно опитомена опозиция не успя в пълна мяра според замисъла на кукловодите на прехода, голям дял има и СИНЯТА ИДЕЯ.
Обърнете внимание, че при цялото си несъвършенство и ограниченост това, което наричахме тогава "синя идея" вместваше в себе си аморфни, но пък искрени представи; сигурно твърде непрактични, но пък възвишени мечти; и най-вероятно твърде хаотични , но пък съвсем безкористни усилията на маса стойностни хора да променят обществения живот и да го доближат до това, което може да се нарече нормалност.
Зная това, защото имам привилегията, много голяма и много тъжна, да принадлежа към онова поколение. Поколението, на което му беше отнето изначално правото да си мечтае, (освен ако не си клинично луд) че в рамките на дадения му живот застиналите грамади на "берлинските стени" във всички сфери на живота ни могат да помръднат.
Това поколение, най-ярките представители на което, (поне тези, които не успяха да се алкохолизират), за да не откачат окончателно от спарения въздух на колективизма и от баналността на ритуалните игри на режима, от малките предателства и от големите измени, станаха факири в практикуването на заместване на реалния живот с виртуално обитаване в един свой свят на книги и фантазии.
И когато чудото стана, и промяната започна... за много хора от нашето поколение този подарък на съдбата, беше настъпил твърде късно, за да зачеркнат изживяното дотогава и да започнат съвсем отначало и съвсем начисто.
И тогава ние започнахме да преправяме нещата...
Не е удивително, че при цялата си неподготвеност за възприемане на случилото си, липса на информация и силно деформирана способност за адекватна преценка на нещата и на "героите на деня" всички ние лесно можехме да бъдем лъгани. И бяхме лъгани. Многократно.
Защото ние бяхме готови да се влюбваме във всеки или почти във всеки оратор, който заставаше на стъпалата на "Александър Невски" , за да обяви, че комунизмът си е отишъл и никога вече няма да се върне...
Връщайки се мислено назад трябва с горчивина да призная, че ние не успяхме. Те, нашите опоненти, комунистите, победиха.
Ако ви разказвам всичко това, то е защото никак не ми се иска след още някакви си 23 години вие да застанете пред бунта на вашите деца с признанието, че вие не сте успели да довършите започнатото.
Не си позволявайте това, което ние направихме - да позволите вашият идеализъм да измести кълновете на прагматизма.
Ако нашият горчив опит има някакъв реален смисъл то е да бъде поука за вас.
Ето защо вашият идеализъм, за да бъде истински идеализъм, трябва да се изрази в следните прости неща:
да не повтаряте нашите грешки;
да не се страхувате да влезете в политиката;
да създадете партия или движение или платформа без участието на хора, които досега са участвали в партии. Регистрирайте я в съдa;
да напишете програма и устав;
да създадете екип от ПР-специалисти;
да излъчите няколко души за говорители;
да създадете Оперативно бюро;
Чух, че нямате амбиции за постове и партийно издигане и знам, че ще бъдете охулени от вашите противници, но друг начин да ги победите няма. Когато качествените хора се пазят от политиката, там се наместват некадърните и циничните.
Има огромна маса българи, които са разочаровани от всички днешни партии (управляващи и опозиционни) у нас. Тези хора реално са лишени от представителство в НС. Те ще ви бъдат благодарни, ако основете партия и ще ви подкрепят със своя вот.
Направете този жест към тях, към вас самите и към вашите деца!
На добър час, ранобудни момчета и момичета.
Ваша:
Д-р Вера Михайлова
