Човек и добре да живее, една сутрин се събужда на 50 години.
На попрището жизнено в средата - какъв по-подходящ момент за строга, но справедлива равносметка? Или както многозначително е възкликнал лирическият герой в ЧРД-шлагера на Веселин Маринов - "как нещата се повтарят, как не се повтарят те!".
Вероятно същият рефрен е пронизал съзнанието на Цветан Цветанов, когато е решил да почерпи българския народ с юбилейна изповед по пантофи пред Валерия Велева - "за самооценката, за лидера, за приятелите и опонентите, и за съпругата".
Това интервю е толкова богато на партийни и личностни откровения, че може да влезе в букварите по политическа психология - като се започне от библейския мотив за "предателството", трикратно вмъкнат в пасажите, засягащи председателя на ГЕРБ Бойко Борисов - и се свърши със сцената, в която чистачката в МВР се сбогувала с майчинска прегръдка с напускащия вътрешен министър през 2013 г.
Предлагаме ви избрани откъси от елегията "Извинявам се на всеки, когото съм обидил", с автор Цветан Цветанов:
За Бойко Борисов
"Аз работя с Борисов от 2001-ва. Имало е случаи, когато съм му докладвал и разговорът е бил толкова протоколен, че в един момент си викам: „Абе дали действително се представям добре?"
Пък той не е чак толкова добър ласкател, че да ти каже: „Ти си прекрасен, добре се справяш!".
Но през 2005 година, когато той напусна МВР, ми каза: „Напускам системата, ще играя за кмет на София, но искам и ти да напуснеш системата с мен. Ти си единственият, на когото предлагам да тръгне с мен", тогава почувствах признанието, което може би съм очаквал да получа от съвместната ни работа.
Защото нито за миг не съм си помислял да го предам или да злоупотребя с позицията, която съм заемал, или да злоупотребя с неговото име."
...
"Ако аз бях човек, който да се възползва и да манипулира, можех да направя различни неща, но тогава нямаше да я има силата на ГЕРБ. А аз съм човек, който не предава приятелите си и хората, на които разчита в този живот."
...
"Аз имах целия партиен арсенал, всички оръжия, които Борисов ми даде, но се съхраних чисто човешки. Останах верен на принципа си - бъди благодарен за това, че си оценен, но не предавай, защото това обрича на загуба всички, в това число и една партия, в която вярват над един милион избиратели."
За мъжката ревност от женската топлина
"ВАЛЕРИЯ ВЕЛЕВА: Добре, но днес не сте най-приближеният до него.
ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Защо смятате така?
В. В.: Като че ли по-близко му стана женското обкръжение в политиката.
ЦВ. ЦВ.: Нормално е един мъж да харесва и да усеща повече женската топлина. За такава топлина не искам да се боря, а и не смятам, че трябва да влизам в тази част от неговия живот...
В. В.: Не ревнувате ли от факта, че Румяна Бъчварова зае министерския пост в МВР, който вероятно сте приемали като ваше призвание?
ЦВ. ЦВ.: Не. Да си призная честно, в момента се чувствам много полезен и смятам, че и за партията сега е много по-добре аз да бъда председател на ПГ на ГЕРБ. От какво да се чувствам пренебрегнат? В този живот не може да бъдеш винаги министър, не може да бъдеш винаги на върха на обществената любов. Животът е динамика и затова е толкова интересен, важното е да си позитивен. От всяко негативно нещо, което се хвърля срещу мен, аз се опитвам да намеря слабостите и да извлека позитиви в даден момент."
За сбогуването с МВР
"Когато си тръгнах от МВР и в последните дни си вземах довиждане с всички, виждах сълзите на директори, които казваха, че за толкова години за първи път са имали такъв министър.
В последния ден казах довиждане и на чистачката, която обслужваше етажа, и тя инстинктивно ме прегърна. Тя може да ми бъде майка и в това нейно спонтанно поведение има оценка за мен и като човек, и като министър."
За съпругата-коректив
"Това, което ми се причини в политиката, ударите, които понесох, ме направиха много по-мъдър. И ако трябва да се върна в годините назад и да тръгна по същия този политически път, ще искам да подражавам повече на това, което съм днес, а не на това, което съм бил в началото на пътя. В това отношение съпругата ми е много добър коректив.
Тя често ми казва: „Ама ти си толкова готин, обаче когато се внуши на обществото, че едва ли не Цветанов подслушва, че е виновен за това, за онова, в един момент каквото и да кажеш, ти си лошият." Но най-важното е да си останеш същият."
За грешките, прошките и трайната следа
В. В.: А не се ли срамувате от поведението си спрямо горнооряховските лекари, когато четохте от трибуната на парламента СРС?
ЦВ. ЦВ.: Когато човек стане на 50, прави своята равносметка. Сега, ако трябва да бъда в същата ситуация, няма да го направя. Защото вече знам колко е чувствителна всяка тема, свързана с отделните гилдии...
Извинявам се на всеки, когото съм обидил или се е почувствал обиден, засегнат. Никога не съм влагал нищо лично, но понякога действително съм минавал границата. Ние сме в Страстната седмица и трябва да бъдем по-мъдри, по-благородни. Да, сега поведението ми е коренно различно.
Защото животът е прекрасен, но е много кратък. И трябва да оставиш трайна следа."
