Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Птички, пчелички, гръмнете се...

Пролетта ме депресира.
Пролетта ме депресира.

Цяла зима си мечтая да е пролет. Не, грешка, цяла есен и цяла зима си мечтая да е пролет. Да грейне едно слънце, да цъфнат едни дървета, да се почнат едни бири и едни паркове, да бъде вечна светлина, любов и красота навсякъде. Да ходя с колело или пеша на работа и доброто да победи злото. Еми, те... Дойде. И някак си желая да се метна от ръба на космоса директно в Искъра.

Е, може би малко преувеличих. Или поне така се казва, когато си говориш с непознати. Fаcebook ни научи, че всичко е много позитивно, всички са много пътуващи, влюбени, приключенски настроени, красиви и като цяло много яки, а бебетата акат рози. Не върви човек да каже, че нещо е гадно в тоя живот. Камо ли пролетта. И все пак:

Пискливи дечица и крещящи хора

Медицината е запозната с факта, че през пролетта психичните разтройства се обострят. Тъй като българите не сме свикнали да си обръщаме внимание на тези неща, за да не ни помисли някой за луди, често в сезона на разпролетяването може да се сблъскате с всякакви хора, които просто вече не издържат на напрежението и са излезли на слънце да поплачат, покрещят или попсуват.

Освен това майки с малки дечица излизат за първи път от миналия август, защото, знаете, в месеците с "р" в името може човек да настине. Децата, живели като в затвор до вчера, започват да пищят и да се въргалят точно до вас и бирата ви, която впрочем вече е топла...

Не паркове, а кенефи

Всички хора, изброени в горната точка и излезли да се насладят на природата в парка, в един момент трябва да отидат до тоалетната и това е проблем. В българските паркове тоалетна няма, затова паркът е нашият общ огромен био еко кенеф.

Едно е обаче да посетиш по нужда храста в гората на Витоша, съвсем друго да маркираш заедно с още 500 човека градската градина в София. Нуждата обаче често е по-голяма от човека и човекът избор няма...

Или умираш от жега, или се смразяваш от студ

Тъй като днес си все още със зимните обувки на работа и се потиш като родилка, не само защото навън е 20 градуса, но и защото климатикът в офиса работи на 25, все пак още е март месец.

Ето защо решаваш утре да си по-пролетно облечен. Идва утре, но нещата не се подобряват, защото ти излизаш от вкъщи по свежи кецове и къс ръкав. Рязко усещаш, че е е два градуса, но нямаш време да се върнеш, защото закъсняваш. Докато стигнеш до работа, те заварва буря, пристигаш мокър, но пък секси...

Пролетни алергии

О, колко яко е цъфнала тази топола хей там, окриляващо ми е! Да, освен ако нейните собствени бебета (отвратителните хвърчащи пухове и памуци) не те карат да се чувстваш и да изглеждаш като поничка. Всички са навън и скачат в пролетна омая, а ти си се затворил у вас, капеш си 5 вида капки във всички дупки и отверстия и страдаш...

Тъпо ти е, че не си щастлив

Повечето хора, въпреки всичко описано дотук, са радостни и ведри, защото все пак ето - дошло е новото начало, дошла е дългоочакваната пролет, люляци ще цъфнат всеки миг, двама 13 годишни почти отнемат девствеността си хей там под клона...

Свят за чудо и приказ, толкова розов, че чак ти се повръща. Хей там... В цъфналия храст. И без това онези с бирите вече минаха оттам преди малко...

 

Най-четените