In Ракия veritas | webcafe.bg
Webcafe

In Ракия veritas

Д-р О Боли
03.08.2018, 16:05 (обновена 05.08.2018, 17:25)
ракия

Снимка: © Getty Images

Културата е в нещата, които се случват около казана. В приказките, в таблата или белота, в мезетата около масичката. В спомените, които се създават. В усещането за домашно (във всичките му значения).

Алкохолът е една от най-странните работи, които човечеството е измисляло. Уж отрова, а го пием. А тези, които съвсем не пият, били по-склонни след това на по-късна възраст да развият деменция. За сметка на това, ако злоупотребяваш, забравянето и отказът на мозъка да работи са ти почти в кърпа вързани.

За деменцията не знаем, но у нас алкохолът е част от културата. И най-вече ракията. Неслучайно за пореден път някакви чуждоземни статистики отбелязват, че това е най-таченото питие. Както си и трябва.

Културна особеност си е и домашният алкохолизъм, макар че със сигурност не една и две нации твърдят същото за себе си.

При нас обаче ракийката е ритуал. Със салатка, без салатка, с приятели, с кръчмаря, с жената, след като си бил (с) жената... всякак.

Този лек, изгарящ небцето вкус сам по себе си носи идеята за народното в най-чистия му, пасторално селски вид.

От нея ти поникват духовни мустаци, които ти иде да засучеш, преди да се провикнеш в знак на поздрав към комшията. Защото ракията, Санчо, е свобода. И тази свобода се намира на дъното на чашката. Свобода от бремето, от проблемите, от сивото ежедневие. От тесните хоризонти и от неизпълнените мечти... А по нашите земи и от двете има по много.

Ракия се пие и за хубаво, и за лошо. На сватба - ракия за младоженците, заровена от бащата при раждането на младоженеца. Ако е честна невестата - пак се пие - блага ракия. Вярно, вече честни булки почти няма, но ракия продължава да се пие.

При раждане на дете - пиеш стара ракия, заравяш в земята нова. При кръщене - пак ракия за гостите. За погребение - жито и ракия - в памет на умрелия.

Добре, че е измислена ракията по тези земи (макар че със сърбите се спори много по този въпрос), че всички тези ритуали с уиски въобще не биха вървели...

За нея песни се пеят, възхвалява се и се проклина, тачи се и се удавя мъка в нея. От нея и умират сума хора у нас, ама за това май никой не иска да говори.

Виж, ако пробваш да налагаш някакви забрани за казаните за ракия, е тогава вече започва да се пече истинска революция. Кръвта закипява, удрят се по няколко чашки за отскок и в следващия момент се викат бунтовни лозунги и се пее "Боят настана, тупат сърца ни" (най-често във съпровода на парчето на Ку-Ку Бенд и Слави).

Но тук говорим за културната роля на ракията. А най-голяма е тя в самия процес на печенето й. Защото това си е чиста проба занаят, с който трябва човек да се захване от най-ранна детска възраст, че да му се получи в един момент майсторлъкът.

Започваш още като малък. Седиш, гледаш огъня, слушаш приказките на старците и мезиш, пиейки лимонада. И малко по малко попиваш умения.

Първо как се налагат джибрите. Винаги в един и същи ден. Иначе по-старите брани плодове ще започнат да гният, преди да се стигне до ферментация и така цял куп гадости ще дадат своя "почерк" в ракията, а при пиене на другия ден ще боли глава повече от обикновено. Затова всичко в един ден.

Хубави, добре узрели плодове, може даже вече да вървят към презряване, добре намачкани след това в бидона (или дървената каца). Да си имат достатъчно захар в себе си и да не е нужно след това да добавяш много повече.

Като стана въпрос за захарта - колкото сложиш като кила в джибрите, толкова и ще изкараш после като готова ракия за пиене. Ако прекалиш, ще сладни много и ще боли глава от нея. Ако не сложиш достатъчно, ще излезе малко и дори има опасност джибрите да не заврат. Казват, че около 20 градуса захарност ти трябват, но по-скоро си е до лично усещане и майсторлък.

Много е важно и да хванеш кога трябва да се вари ракията - да хванеш кога ферментацията е сртигнала върховата си точка и след това започва вече оцетната ферментация. Стигне ли се дотам, ракията ще киселее и ще бъде не толкова приятна за пиене и по-тежка като усещане. Да не говорим какво прави с черния дроб... Това може да се пребори с обикновена сода за хляб (макар че е най-добре просто да се свари навреме ракията). Иначе 100 г на 10 кг джибри. Да ти е мирна главата (и да не боли после).

Така идва време за варенето (или печенето, както казват по някои краища). Всичко се изсипва в казана, той се запечатва хубаво с тесто от брашно и пепел и след това се разпалва хубав огън - не много силен, за да не загорят джибрите (че остава тежък, неприятен аромат на дим после в ракията), но и не твърде слаб, че всичко ще се бави цял ден.

След това - преварка - готовата веднъж ракия се пуска още един или два пъти в казана, за да се дестилира отново. Резултатът е по-чист, по-пивък и не толкова вреден алкохол (при преварката метиловия алкохол се отделя).

Първата, излязла ракия никога не се пие - тя е твърде силна и с твърде високо съдържание на метилов алкохол. Последната, която е и най-слаба, също не се пие. При нея метила също излиза и е не по-малко опасна.

След това има някакви пинизи в отлежаването - дали ще е в дъбови бурета, дали в ракията ще се сложи пръчка от кайсиева или черничева пръчка за цвят и придаване на допълнителни аромати... Но това всеки майстор си го решава за себе си.

Всичко това е технологията, но културата е в нещата, които се случват около казана.

В приказките, в таблата или белота, в мезетата около масичката. В спомените, които се създават. В усещането за домашно (във всичките му значения).

И да, искаме или не, пием или се въздържаме, ракията е част от чисто битовата култура на онова, което ще наречем "българското" - с всички добри и лоши неща, които ни навява това определение.

Oще: алкохол  алкохолизъм  блага ракия  казан за ракия  как се вари ракия  как се пече ракия  култура  ракия  ритуал  сватба 


Още от Оня, дето не го трият

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 17.02.2015, 09:52

12 бай Йух | 05.08.201804:01

Живях 1 година в Перу, пих само черно Джони, като не ми се пиеше уиски, пиех писко със севиче. В България харесвах най-много ракия "Бургас 63". Но от доста време вече само водка пия, най ми понася. От ракията и уискито на другия ден имам много гаден махмурлук
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.04.2014, 19:50

11 dedo adji | 04.08.201810:39

А бе, Бичи. Що си се хванал с невъзможната мисия да отваряш очите на канадците. Глей си жувота. И аз съм имал подобни случки с англичани и американци в Африка, което ми дойде дюшеш, остана само за мен. Ама сам да пиеш не е сладко, ти поне имаш компания у дома.
От поснати в Канзас съм чувал, че вече няма проблем да си доставят от Шикаго и ракия и сирене и лютеница по табихет. Монтреал е по-близо. Наздраве.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

10 Bichkiiata | 04.08.201804:12

Майна,

Пробвал съм и чилийската и перуанската над 10 разновидности, парфюмирана е някак си. Аз гледам всеки път, като отскоча до Онтарио да взема 3-4 шишета хърватска или српска сливова, не е гроздова, но си е като нашата хубава...проблема е, че много бързо я свършваме. Канадците обаче се кривят като съм им давал да пробват - много била серт.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.06.2013, 00:36

9 Mainata ot Brooklyn | 04.08.201800:40

Ееееех, Бичкийката, кефиш ме братче...майната им на разни там сноби,. Допреди години нямаш е истинска ракия по тукашните места. Научиха ме братя българи на Чилийско "Писко" (не перуанско, то е съвсем различно, чилийско трябва да бъде) Досущ мускатова гроздова, ако не и по-чиста.
Сега гледам внасят Троянска Сливова (евреите оказва се много си падат по сливовата :-)
Има я редовно на магазина до спирката на F train - King's Highway в Бруклин
Наздраве на всички не-сноби!!! :-))
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 10.01.2011, 02:29

8 straight | 04.08.201800:17

Поздравления за чудесния материал. Доста правдиво описание. Печенето на ракия е ритуал и тайнство, непонятни за префърцунени джендъри. А самата ракия е най-добрата напитка, създавана някога. Наздраве на всички познавачи и ценители!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

7 Bichkiiata | 03.08.201822:16

Чук

е то така се започва, днес корейска водка от оризови мечти, утре салам от несбъднати водорасли и в други ден та пръскат с ракия от бъклицата студен ... ти виждал ли си южно корейска стена на стая намазана с втвърдени сополи, м?
   

оценка

+1 -0

Регистриран на: 09.06.2015, 13:37

6 cheung | 03.08.201821:32

Ракията е отвратителна горчилка, аз наскоро открих меката прелест на корейската водка Соджу - всичко което идва о Азия е по-хубаво!
   

оценка

+0 -2

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

5 Bichkiiata | 03.08.201820:14

и все пак внимавайте с рикията :

"Метиловият алкохол се отделя при първата фракция при преработката на алкохола. След отделяне, метиловият алкохол не трябва да се консумира. Той е много подходящ и често се използва за разтривки, но не трябва да бъде поеман от организма. Обикновено при дестилация на ракия от плодове, съдържащи пектин, се образува по-голямо количество метанол, поради по-високата захарност. При подслаждане над 20% или ферментация при високи температури също води до покачване на нивата на метилов алкохол. Нормално в 1л ракия може да се срещне ниско съдържание на метилов алкохол - до 0,2 мл. за гроздова и до 0,4 мл. за плодова. В присъстващия на масовия пазар алкохол, пласиран от нелегални производители, обаче са засичани дози вариращи между 10 и 60 мл. Дестилацията задължително трябва да се извършва в ректификационна колона, защото в противен случай количеството на метанола се увеличава няколко пъти. Много голяма част от селските казани и нелегалните дестилерии обаче не разполагат с такова техническо оборудване. При правилната дестилация, която се осъществява според нормите на безопасност на европейския съюз, тези вредни за здравето и живота на хората примеси се отделят без проблем. Метанолът, например, има температура на кипене 64,7°C и се изпарява значително преди етанола - 78.4°C. При дестилацията температурата на суровината се покачва бавно, за да може метанолът да се отдели. При нелегалното производство този контрол липсва и често до консуматорите достигат напитки с критично висока концентрация на метилов алкохол. Действие След приемане метиловият алкохол изключително бързо прониква в организма през храносмилателния тракт и преминава в кръвта, чрез която достига до всички органи. Бавно и постепенно води до увреждания на черния дроб и отделителната система. При метаболизирането му в организма се образува формалдехид и мравчена киселина, които причиняват тежка метаболитна ацидоза, засягат нервната система и увреждат необратимо зрението. При по-големи количества метилов алкохол се стига до кома, шок или гърч. Характерна за този тип натравяне е силната болка в очите, която води до безвъзвратна загуба на зрението следствие атрофия на зрителния нерв. При по-леки натравяния се появяват коремни болки, повръщане, главоболие, виене на свят, двойно виждане. Спешни мерки При случай на натравяне с метилов алкохол засегнатият се поставя на легло, след което му са прави стомашна промивка с вода и медицински въглен. Медицинският въглен е универсален антидот и е препоръчително да се дава при почти всякакъв вид натравяния. При съмнения за поглъщане на метилов алкохол също така хубаво е бързо да се изпие малко количество етилов алкохол. Той действа на организма като противоотрова и потиска превръщането на метиловия алкохол във формалдехид, който отравя организма."

Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/article/14831
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 19.04.2014, 18:11

4 граф Сен-Жермен | 03.08.201819:18

Отец Нафарфорий три години събираше пожертвования за камбанария, но му стигнаха само за Ауди.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

3 Bichkiiata | 03.08.201817:11

чук

извинявам се, чак сега дочетох втората част на твоя пост...ама много ме възмути бе човек та чак спрях в работно време да ти отговоря, после видях за глймор-а и вносния алкохол
   

оценка

+0 -0