За героичния алкохолик | webcafe.bg
Webcafe

За героичния алкохолик

АПАлександър Петров
08.01.2019, 17:45 (обновена 10.01.2019, 17:49)
Калин Терзийски

Снимка: © Facebook, MF Opowiadania - Int. Short Story Festival

Не, в алкохолзма няма нищо величаво или героично

Да тръгнеш да трупаш популярност на гърба на човек, починал преди ден-два, е низко. Още по-низко е обаче заедно с това да разтръбяваш идеята за героичната роля на алкохолизма на фона на безличието на обикновения трезвеник.

Статусът на Калин Терзийски, озаглавен "За пиенето", подобно на онези есета на древните мъдреци, реално прави точно това - възвеличава страдалческия героизъм на пияницата, сравнявайки го със сивото съществуване на "нормалните хора", които не могат да разберат битката му срещу суровия, ужасен и т.н. живот.

Факт е, че Терзийски ги обяснява нещата така, както той сам ги вижда от гледната точка на човек, страдащ от алкохолизъм.

И все пак, колкото и пречупена през личното светоусещане да е тази гледна точка, безумно звучи да въздигаш перманентното пиянство като един вид упойка за болезненото осъзнаване на нещата за света, живота и всичко останало.

И пиянството излиза да е някаква декадентска артистичност, а алкохолизмът - болката от нежеланата мъдрост, изстрадана с най-жестоки мъчения и неразбиране от страна на обществото. И ако човек види нещата в истинския им вид, а не захаросани от приказки (модерни или не), няма как да не започне да пие.

При това страданието на алкохолика, по думите на Терзийски, е в пъти по-голямо от това на тези около него. И неговата вътрешна болка никой не я оценява.

А за финал изброява известни и талантливи хора, страдали от тази злочеста съдба - "Керуак, Фицджералд, Буковски, Хемингуей, Лотрек, Лермонтов, Висоцки, Ласкин и други".

След такъв текст е трудно да не се почувстваш безкрайно тъпо и гнусно. Това, което започва почти като елегия за починалия наскоро Иван Ласкин, се превръща в кратка ода за алкохолизма и неговата неизказана слава.

Да започнем с това, че в тази държава като цяло малко хора са трезвениците. Но между пиене и пиянство, разликата е както в умението да се пие, така и в собственото усещане за мярка. Очевидно обаче тук става дума именно за вторите, онези без мярката, за които прекаляването е навик, от който не могат да се откъснат. А подобно нещо не е героизъм, то е болест.

И да представяш алкохолизма по този начин е не просто странно, не само грозно, но също така и безумно себично и егоцентрично. Нещо повече - той е израз на страхливост и комплекси, на неспособността да погледнеш към това, което представлява светът, и просто да го приемеш и да продължиш напред без драматизъм или самосъжаление.

Картината, описвана от Терзийски на този страдалец пияница, е просто един захаросан образ на една страхливост. А фактът, че някои големи творци също така са си имали проблеми с алкохола, далеч не прави самият проблем израз на декадентски героизъм.

Ако се махне тази пелена на уж стоическо величие, свързано с писатели, художници и артисти, зад нея остават просто остават просто едни хора, които злоупотребяват с алкохола. Няма нищо по отрезвяващо по този въпрос от гледката на впиянчен човек, неспособен да удържа дори организма си.

Ако героизмът е да се изправяш срещу страховете си и да се бориш за преодоляването им, алкохолизмът е едно обикновено бягство от проблемите, комплексите и личното страдание. Само дето всеки има от тях - от най-големия творец през богатия банкер до обикновения бачкатор. Болезнената истина (за такива тълкуватели на поркането като Терзийски) е, че далеч не всички "велики" страдат от тази болест - нито сред творците, нито визионерите, нито дори онези, които действително се сблъскват със страха и смъртта.

Да си тенденциозно нафиркан до козирката е просто кофти извинение за това да разрушаваш своя живот и живота на тези около теб под предтекста, че светът е лош и страшен. Въпреки цялото това страдание на поркащите, описано от писателия-психиатър, не трябва да забравяме и иначе омаловаженото от него (ако въобще го има) преживяване на околните, на близките на алкохолика.

Това са едни такива дребни неща като домашни побои в някои семейства, като крадене на вещи и обиране на апартаменти в други семейства, елементарно завличане с пари или простото прецакване на психиката на децата, които трябва да гледат как баща им или майка им се саморазрушава - нещо, което определено оставя отпечатък. Понякога, разбира се, алкохоликът просто се маха, оставяйки дупка в семейството - което май има своите плюсове, въпреки всички други морални и психически щети.

Всеки е виждал разбити от пиячката семейства и колко гнусна болка преживяват те.

Така че - не, пиянството не е никакъв неразбран героизъм, овъргалян в собственото си повръщано. Нито алкохолиците са някакви своеобразни пророци, отворили третото си око към света и за наказание за това обладани от лудост. А подобни твърдения звучат безумно себично и жалко.

По същата логика героични образи са и самоубийците, които също търсят избавление от жестокостите на живота, такъв, какъвто го виждат. Едната разлика е, че самоубийството при пияниците е бавно и мъчително и включва и живота на тези около тях.

Алкохолизмът е болест и първата стъпка към нейното лечение е да я признаеш за болест, да признаеш, че е нещо ужасно и грешно. И никакви захаросани истории в стил Буковски не помагат за това...

Колкото до починалия Иван Ласкин, светла му памет! И той, и семейството му заслужават да бъдат оставени на мира.

Oще: алкохол  алкохолизъм  алкохолик  болка  величаене  величие  героизъм  геройство  пияница  поркане  стоицизъм  ужас 


Още от Оня, дето не го трият

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

23 Дракон с кисело зеле | 11.01.201900:05

deaf | 10.01.201914:44

Драконе,

превода си е наред. Сърди се на Хемингуей - той така си пише.
---
Аз Хемингуей не го познавам и, от каквото съм чел, не го и харесвам, ама, егати, преводът, постнат от теб, е написан откровено неграмотно.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.04.2014, 23:55

22 Dox | 10.01.201923:15

А бе, друго си е, да прочетеш диалози като в "София ден и нощ". Всичко е ясно, познато. Всичко се разбира. Не се налага да се чудиш, да се двоумиш. Всички са "нормални" и говорят "нормално". Нещата, които се случват са познати на всички. Е, те това е! Дейтвителността е филм и обратното. Какво му трябва на човек? Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.02.2015, 15:00

21 Mako | 10.01.201922:09

deaf | 10.01.201909:55

А сега ми кажете кой нормален човек говори така,като тези герои на Хемингуей?

=======================

Унищожителен аргумент!
Помоли хората от Биг Брадър" да ти дадат стенограмите на диалозите там - със сигурност ще паснат по-добре на литературния ти вкус Намига
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 27.02.2015, 15:00

20 Mako | 10.01.201922:06

deowin | 09.01.201920:29

>А че много творци пият, това е факт!

Факт е също, че по принцип много хора пият, независимо дали творци или не. Просто следствие е, че много творци също пият. И много шлосери пият. Много чернокоси хора пият. И много руси. Много болни от рак. И много здрави. Много пенсионери. И много млади.
=========================


Хмммм, при толкова много пиещи ми е трудно да разбера ти защо не пиеш лекарствата си....
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 28.01.2014, 19:57

19 sim4o | 10.01.201921:55

deaf | 09.01.201917:55

Драконе,

Хемингуей е писател под средното ниво. И комунист! Опитай се да прочетеш нещо на глас от Хемингуей на приятелката си например,и ще разбереш колко невъзможно вдървен е езика му!

По темата - когато на човек му е тежко,посяга към наркотика. Просто е.
----------------------
Тиха музика и малък "Джеймисън" - го е казал поетът ..
Иначе да..
"Пърпъл хейз"..

То остава и да се наливаме с ракия?
Хора бдете!

Комунистите това очакват от нас!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 06.03.2016, 11:35

18 deaf | 10.01.201914:44

Драконе,

превода си е наред. Сърди се на Хемингуей - той така си пише. Много щастлив
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.07.2011, 12:03

17 Дракон с кисело зеле | 10.01.201912:47

Глухчо, все пак да беше използвал официалния превод ли, що ли?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 29.04.2015, 16:31

16 rare case | 10.01.201912:08

Преди си имахме Сим4о, сега си имаме Диифчо Смее се
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 06.03.2016, 11:35

15 deaf | 10.01.201909:55

Ето съвсем случайно избрани откъси-диалози от съвсем произволно избран роман на Хемингуей:

" - Ще вървим където решим,а после ще влезем в някое ново кафене,където никого не познаваме и никой не ни познава и ще пием по едно.
- Или по две.
- След това ще отидем някъде да вечеряме.
- Ние може. Не забравяй,че трябва да платим таксата за библиотеката.
- Тогава ще се приберем и ще се навечеряме чудесно в къщи,ще си купим бутилка "Бон",има го в магазина отсреща,изложено е на витрина и пише колко струва. После ще почетем,а след това ще си легнем и ще се обичаме.
- И ще се обичаме винаги. Никога няма да обичаме другиго.
- Да,винаги.
- Какъв хубав следобед и каква хубава вечер! - А сега да похапнем.
- Аз съм гладен - съгласих се аз - Работих в кафенето и пих само едно крем-кафе.
- Вървя ли ти работата,Тети?
- Мисля че да. Поне така ми се струва.
- И сега ще можем да четем всички книги на света,които пожелаем.
- Колко хубаво - възкликна тя - Провървя ни,че откри тази библиотека.
- На нас винаги ни върви - и като последен глупак не чукнах на дърво. А в жилището ни имаше толкова дървени неща на които можех да почукам."

А сега ми кажете кой нормален човек говори така,като тези герои на Хемингуей?! Много щастлив
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 25.04.2014, 23:55

14 Dox | 10.01.201906:33

Нека разгледаме едно прасе, например /нямам предвид Свинския/:
Прасето не пие, не пуши, не употребява наркотици и най-важното - не е комунист.

На дивия бих му препоръчал да намери един сборник с разкази от Хемингуей, издаден по татово време. Мисля, че може да си го намери от почти всеки антиквар, а ако не - да иде в библиотеката. В него има един "Съвсем кратък разказ". На страница и половина се разказва една история така, че след това си с усещането, че излизаш от киното и си гледал това в двучасов филм. Мисля, че точно този разказ дивия трябва да прочете на приятелката си.
   

оценка

+0 -0