За "Дисни", принцесите и прогресивността като самоцел | webcafe.bg
Webcafe

За "Дисни", принцесите и прогресивността като самоцел

Webcafe по New York Times
05.07.2019, 16:32 (обновена 07.07.2019, 14:58)
Жасмин от "Аладин"

Снимка: © Disney

Модерните кръпки върху новите класики са изглеждат натрапчиви и не вършат работа на никого

Годината е 2019-а, а принцесите на "Дисни" не са това, което бяха. Русалката Ариел вече не е с червена коса и порцеланова кожа, Жасмин не иска да е просто арабска принцеса, а се бори за по-голяма роля в управлението на кралството на баща си, а специално за "Дъмбо" беше вкаран нов женски персонаж, който да показва как и в миналото е имало жени, които да предизвикват доминирания от мъжете свят.

Това вече не са филмите, познати от детството, в които съществуваха расово стереотипни персонажи и се залагаше на добре утъпкани роли и модели на поведение.

Сега нещата са много по-прогресивни и всеобхватни с идеята да има оптимална представителност на различните групи. И се предполага, че това е добре. Въпросът е защо не изглежда така?

В режисираната от Гай Ричи версия на "Аладин" за принцеса Жасмин вече не е достатъчно сама да избере своя съпруг, без баща й - султанът, да се меси. Жасмин 2.0. от 2019 г. иска да има ключова роля в управлението на кралството и в крайна сметка да наследи баща си.

Надъхващата балада в стил Бродуей "Не мога да мълча", написана специално за новата версия на филма, подчертава тази идея с текста си - "Със сигурност знам, аз няма да остана безмълвна".

Планът зад тези промени е да се улови вниманието на милениалите - онези хора, отраснали с филмчетата на "Дисни" и с песните в тях, които да научиш наизуст, като се направят новите версии на старите филми по-привлекателни за тях с прибавянето на дебела щипка политически активизъм.

Всяко време има своя дух, който се прокрадва в развлекателната индустрия и това е неотменен факт.

Също както е факт и това, че "Дисни" определено имат за какво да се реваншират от миналото - представяне на стереотипни (понякога до гротеска) герои. Точно както и повечето от анимациите от средата на миналия век и малко след това.

Всичко това е решение на компанията, която има собствени позиции и ги следва. Проблемът идва от начина, по който го прави.

Покрай всички римейкове на стари анимационни класики този опит за лансиране на определена гледна точка, безспорно е... натрапчив. И като такъв предизвиква не по-малко негативни реакции, отколкото позитивни.

Да погледнем например новината за новата Ариел. Хали Бейли безспорно е красива, но неминуемото сравнение с бялата, червенокоса Ариел с очи с цвета на морето, подава на противниците на прогресивните идеи достатъчно удобна топка, че сами да лансират собствените си възгледи за нещата и да обвиняват "лошите" "Дисни" в опити за манипулации, в неуважение към европейската култура и т.н.

Това е така, защото не се вижда логична причина, която да стои зад тази замяна. Поне не по-сериозна от опита да се следва плана за "включване" заради самото включване.

По същия начин самоцелно изглеждаше агресивно рекламираното включване на хомосексуален персонаж в "Красавицата и Звяра". В крайна сметка това се оказа само лесен за пропускане миг в края на филма, в който Льофу танцува с друг мъж - решение на творческия екип, което обаче беше промотирано достатъчно, за да провокира остри обществени дебати. В крайна сметка този момент изглеждаше като кръпка и не успя да задълбочи темата в самия филм.

Стиймпънк версията на "Дъмбо" от 2019 г., измайсторена от Тим Бъртън, на свой ред даде на зрителите няколко съвсем нови герои, които липсват в оригиналната анимация от 1941 г.

Сред тях е и Мили, чието значение за историята е незначителна, но успява да постигне две неща: да превежда намеренията и желанията на Дъмбо и да се доказва като вундеркинд в доминирания от мъжете свят на науката и механиката.

Това безпредмето поставяне на разни неща, само за да ги има, да се забележи, че ги има, и да се оцени колко напредничава компания е "Дисни", дразни. Също както дразни цялата тази идея с римейковете на стари класики с надеждата да се изкарат лесни пари.

Интересно е, че на този фон новите анимации на "Дисни" не страдат от същия проблем. Вместо това оригиналното съдържание позволява налагането на новия културен пласт, но без това да изглежда като пришито към историята.

Примерите са много - силата на младите жени в "Замръзналото кралство" и "Моана", през културните особености на определени народи в "Тайната на Коко", та до заложения мултикултурен елемент в света на "Героичната шесторка".

Именно това е урокът, който сякаш все се изплъзва на "Дисни" - социалното включване на различни персонажи и теми трябва да се случва органично, а не да бъде самоцел.

Иначе рискуват да бъдат обвинени във фалш и излишно политиканстване в детски филми. А това малко или много отблъсква.

Oще: аладин  анимации  ариел  голямата шесторка  дисни  дъмбо  жасмин  култура  мили  многообразие  моана  прогресивни идеи  прогресивност  римейкове  самоцел  тайната на коко  хали бейли 


Още от Оня, дето не го трият

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.