Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

За Братя Грим и "академичното издребняване"

Разбира се, младият човек у мен се зарадва от факта, че друг млад човек е получил възможността да преведе важна книга. Германистът у мен обаче е дълбоко изумен от издателското решение, взето от Deja Book.
Разбира се, младият човек у мен се зарадва от факта, че друг млад човек е получил възможността да преведе важна книга. Германистът у мен обаче е дълбоко изумен от издателското решение, взето от Deja Book.

Позицията на Ева Пацовска е отговор на коментара "Когато високата култура издребнее" във връзка с новото издание с приказки на Братя Грим, преведено от Слави Ганев, изд. "Deja Book". Книгата се сблъска с много критики по отношение на качеството на превода, като бяха изразени и съмнения, че Ганев е превеждал от немски език.

Разбира се, младият човек у мен се зарадва от факта, че друг млад човек е получил възможността да преведе важна книга. Германистът у мен обаче е дълбоко изумен от издателското решение, взето от Deja Book.

Несъмнено корицата на книгата е чудесна, а интересът на масовия читател към Братя Грим няма как да не води до големи продажби, но тук идва въпросът дали големите продажби са достатъчни, за да предизвикат удовлетворение от свършената работа.

А работата е свършена най-вероятно с много ентусиазъм и желание да се поднесе на масовата публика нещо ново и изненадващо, но с недостатъчно познания в областта, към която спада тази книга.

Не е никак учудващ интересът на германистичната общност към нея, защото приказките на Братя Грим, изобщо тяхната изследователска дейност, са знакови за германистиката. Така че не е нужно да търсите академична дребнавост в критическите текстове. Те идват да покажат, че толкова комплексен и богат на литературноисторически, лингвистични и културни особености текст като приказките, издавани и преиздавани от Братя Грим, изисква също толкова комплексна дейност в процеса на издаване на български - нещо, което, уви, не е било известно на участвалите в процеса.

Подобна книга изисква задълбочен превод от немски (включително познаване на основни принципи в превода на имена, диалекти и т.н.), научен консултант и предговор, съставен ако не от тесен специалист, то поне от германист - все неща, с които настоящото издание не може да се похвали.

И ако критическите текстове, излезли в „Култура" и „Литературен вестник" са от преводачи, то това не е липса на „спортсменство" от страна на колеги-преводачи (доколкото ми е известно, г-н Ганев не е филолог по образование) - просто именно такива специалисти е най-смислено да коментират един превод.

Относно свободната воля на издателство Deja Book да редактира или не книгата мога да прибавя, че това, разбира се, е така, но първо, има нещо, което би следвало да стои над „частния бизнес" и „пазара", а именно да не се формират у читателите погрешни представи за една толкова важна книга.

Второ, масовият читател, уви, невинаги може сам да си даде сметка за неволната заблуда, в която го вкарва един недобре направен превод и съответно може лесно да се подлъже в покупката си. Това остава да лежи на съвестта на преводач, редактор и издател.

Започнах този коментар в качеството си на германист, но ще го завърша като читател - определено има немалко интересни за мен още непреведени книги, които не бих могла да прочета в оригинал, но предпочитам те или да бъдат преведени, както трябва, за да мога да се насладя на истинската им същност, или просто да не бъдат превеждани.

 

Най-четените