Безименният български Макиавели | webcafe.bg
Webcafe

Безименният български Макиавели

Webcafe
03.10.2018, 17:39 (обновена 04.10.2018, 16:17)
Цар Фердинанд

Съветите, които цар Фердинанд не написа до сина си

3 октомври 1918 г. Българският цар Фердинанд Максимилиан Карл Леополд Мария Сакскобургготски I подписва указа за абдикацията си в полза на първородния си син княз Борис Търновски.

Първата Световна война е приключила с втора национална катастрофа за България в рамките на 5 години. Страната е капитулирана под напора на войнишките бунтове, изтощената икономика, недостига на храна и боеприпаси за фронта и редица други фактори. Със Солунското примирие България на практика се лишава от шансовете си за национално обединение.

А болшевишките настроения са се настанили вече в част от войската, което допълнително засилва страховете от сценарий, подобен на този в Русия.

Затова и държавният глава се вижда принуден да абдикира от престола и напуска страната завинаги, оттегляйки се в семейния дворец "Бюргласшльосхен" в германския град Кобург.

Някои историци вярват, че именно там бившият цар пише наставления към сина си цар Борис III как да управлява България, станали известни като "Съвети към сина ми". Те дори са издадени с това име като книга в България и допълват образа на Фердинанд като лукав, себичен и егоистичен владетел с талант към интригите и манипулациите.

В книгата се казва, че това са размишления, преписани от царските архиви в град Кобург от българския дипломат Димитър Йоцов, лично приближен до Фердинанд, който често го е посещавал в изгнанието му. Твърди се, че са писани през 1938 г. - само година преди началото на Втората Световна война. Въпросният "препис" се съхранява в Централния държавен исторически архив.

Тази книга обаче е и една от най-големите мистификации в новата българска история като се смята, че тези "писма" са съчинени доста след смъртта на Фердинанд и целят единствено да дискредитират образа му в очите на българския народ.

Това се доказва и от личния архив на цар Фердинанд, в който попада и цялата му кореспонденция. През 2006 г. неговият внук Симеон Сакскобургготски дари този архив на Главно управление на архивите към Министерския съвет, където те са достъпни и днес.

Все още не се знае кой всъщност стои зад тези съчинения - БКП, някой безименен писател или дори самият Фердинанд въпреки всичко.

Въпреки това "Съвети към сина ми" и до днес остава интересно и определено грабващо вниманието съчинение, което като дух и съвети може да се съизмери с "Владетеля" на флорентинския философ от XV-XVI век Николо Макиавели. Съветите в него са допълнени с представата за личното мнение на владетеля спрямо българите и българския народ (в книгата многократно българите са описани като "миризливи", "потурани", "недорасъл народ" и др.)

Книгата съдържа съвети как един монарх трябва да подхожда към народа, подчинените си, царедворците си, интелигенцията и към властта като цяло. Ето някои от най-интересните цитати от нея:

За идеалите

Всичките идеали са врагове на хората, още по-големи врагове на царете. Всъщност идеалите не са нищо друго освен думи. Духни върху думите и те ще хвръкнат. Платон ще се покаже празен мечтател. Идеалите служат да мамят хората, да им внушават страх или възхищение; призраци, родени от човешкия мозък, те впиват убийствените си нокти в него. Те раждат страх до полуда или опасни упоения.

Идеалите са вечни цареубийци. Никога да (не) се втълпят в оголения ти череп. Ти правиш зле, като поддържаш министри и военни, които говорят за идеали и идеология на управлението. Това ще те доведе там, където и мен, защото аз по-малко от теб се увлекох в идеалите на българския народ. Царе мечтатели, които искат да преобразят света и подобрят нравите, не можаха никога да угодят на тълпата.

Ти искаш точно обратното: да угодиш на тълпата и за това стана омразен на интелигенцията. Идеалите са направени, за да затъпят простолюдието, което се държи под крак от силните. Царете и финансовите магнати са господарите на идеалите. Те са ги направили по свой образ и ги използват за свои цели. Тежко на неблагоразумния цар!

За религиите

Има много религии: ти трябва да се преструваш, че се подчиняваш на обредите. Има хиляди начини да използваш религиите. Верующите хора са най-мъдрите граждани и покорни поданици, стига само да се щади специалната им чувствителност. Те всякога бранят престола, който не могат да си представят без църквата. Те ще искат от теб малко нещо, като са убедени, че техният бог има специално споразумение с царете. Впрочем докато умът им е ограничен и въображението безобидно, те ще ти служат като маша.

Една от привилегиите на царете е тази, че никой не знае каква религия те изповядват, т.е. никой не трябва да знае. И религията е чувство и идеал. Царят трябва да бъде голям комедиант и в практикуване обредите на религията. Политиката е острието на камата, а религията е като пита кашкавал.

***

Зная, че ти не си религиозен като мен, но за тълпата ние трябва да се преструваме, че сме най-фанатици християни. Нима царското достойнство е съвместимо с религията? Това, което религията иска от простия човек, ние не можем да го дадем, и религията ни прощава всички прегрешения, които ние не й казваме, защото тя гледа на нас като миропомазани и предварително ни е простила.

За патриотизма

Патриотизмът служи да оправдае успешните войни и да узакони военните разходи, защото народът мисли, че войската, която той плаща, трябва да служи да го пази от външни нападения, когато всъщност пази само теб против възможния гняв на народа. И така преструвай се, че почиташ гръмкия изблик на патриотизъм, понеже е същевременно крепост против народа и строг пазител на границите на царството ти, т.е. на целостта на твоите доходи.

За писането

Оставените писмени следи от една царска ръка трябва да съставляват величайша тайна и да служат като практически индекс на приемниците. Бог да опази тия царски излияния и принципи от профаното око на простолюдието, особено на онова на българските писатели и журналисти. Ако е опасно да пишеш, за да кажеш каквото и да е, дваж по-опасно е да пишеш, за да не кажеш нищо.

Българските писатели и вестникари, като Михайловнски , Велчо Велчев  и Димитър Христов биха пожертвали и техния Драган Цанков, ако биха се добрали до мое писъмце с подозрително за тях съдържание и биха предизвикали на времето страшни урагани против правителството ми, ако тям не е то угодно.

Особено младите принцове трябва да се пазят от жените. Тези жени имат тънката хитрост да пазят писъмцата и такива ми навлякоха хиляди неприятности.

За народа

Морално българският народ е недорасъл, а физически е просто за оплакване. Това обстоятелство, взето в общия му размер, ще улесни и твоята задача. Няма нужда да притежаваш добродетели или да се преструваш, че ги притежаваш. Царете и да искат, не могат да притежават добродетели, защото те се възпитават от малки в една съблазнителна среда, където отсъства всеки добродетел. А тия качества се възприемат по примера, който взимаме; те не са нито наследствени, нито вродени.

Народът въобще не разбира от добродетели; той величае винаги долните хора, хайдуците, развратниците, престъпниците, лъжците, изнудвачите и на такива той поверява своята съдба. Такива избира той за Народното събрание, а на умните, почтените народът се присмива и ги забравя. Народът е като едно добиче: колкото повече го удряш, толкоз по-бърже върви към целта, която ти си определил. Народът е като истеричните жени; за да се усмирят, там трябва бой.

Така щото ти не трябва да се преструваш за добър, какъвто всъщност не си, за добродетелен и честен, каквито качества ти липсват от детинство. Ако изпаднеш в тая слабост, народът ще почне да те разбира, че играеш комедия, а ти трябва да знаеш, че народът счита комедиантите по-долни от лудите.

Аз не съм никога скривал презрението, което ми вдъхва народът и известни личности, та ако ще да са равни на мен, другите царе например. Колкото повече се показвах презрителен и високомерен пред народа, толкоз повече той показваше страхопочитание към мен.

За обич и дума да не става. Ние произхождаме от чужда династия, чужда на българската кръв и душа, ние нямаме нищо общо с тази долна раса, следователно нямаме нужда от обичта на българския народ, защото нашите други интереси са гарантирани от тоя народ поради неговия страх и сервилност.

За кражбите

Българският народ има само един идеал: да се обогати. Заради това, пази се да не му попречиш и затваряй си очите пред кражбите. Помилвай някак си незабелязано крадците, особено тия на държавни суми и дръж списъка им затворен в твоето бюро. Когато тоя списък се увеличи, да бъде в процент 10% от населението, то ти си спасен. Знай, че царете се крепят от разбойниците, но те са жертва често на разбойниците, когато не са ги щедро възнаградили. Бъди човек на времето и усвоявай неговите нрави и принципи обаче бъди благоразумен и взимай навреме мерките си.

***

Прави и ти гешефти, обогатявай се. На мое време твоят възлюблен чича княз Филип ми вършеше всички гешефти и той прибираше комисионните при сключването на българските заеми; той прахоса своя пай в Ница и Монте Карло, а моя пай се стопи в Дисконто Гезелшафт поради инфлацията, заради това бях принуден да се моля на германците да ми дадат пенсия 5 000 000 000 лева годишно и един отделен апанаж от 5 000 000 000.

Българският народ е крава, която трябва да доиш до изтощаване. Презирай народа и не отдавай на никоя работа повече значение, отколкото тя има. От всичките неща в твоето царство народът е най-маловажното. Най-добрият извор да се обогатиш са военните доставки и заемите. Върши ги чрез германците, защото те са по-дискретни и няма един ден да те омаскарят, както се опитаха французите с мен и русите, когато императорът Николай ми даде три милиона франка, уж личен заем, който впрочем аз не върнах.

За честността

Българите, твоите сега възлюблени поданици, не познават що е добродетел. Те крадат от памтивека и го смятат това дори за почтен занаят. Понеже не е срамно да крадеш, прието е това да се върши на открито. Главното правило е, че не може да се краде освен много. Законите не улавят големите кражби...  Тъй щото не трябва да се спираш нито на минута и да разсъждаваш върху тази вулгарна дума, добродетел и честност. Честността няма нищо царско. Тя не се ползва с достъп в нашата династия, а аз лично прекарах 32-годишно царуване без нея.

За лицемерието

Лицемерието е основната добродетел на царете. То е много тачено в нашия, Кобургския род, така също и у българския народ. Ти трябва да го притежаваш във висша степен, ако искаш чрез лицемерието да обезоръжаваш поданиците си.

***

Ти не си напълно посветен в хитростите, които употребих, за да се докопам до българския престол. Твоята баба, принцеса Клементина, бе неизчерпаем извор на достойното лицемерие и на царската хитрост. Вярно е, че ние много пари похарчихме, за да подкупим една част от министрите и влиятелните депутати; цяло състояние от няколко милиона похарчихме за българската корона, както сега епископите харчат грамадни суми да подкупват избирателите в дадена епархия, когато митрополитският трон остане вакантен. Всичко се купува с пари - и хората и техните съвести са стока с по-голяма или по-малка цена.

Една истина ще ти призная, че нашият Кобургски род е род на развратници и заради това европейските престоли се падат повече на нас, гладни и ловки авантюристи.

Историята може да каже един ден за мен, че аз съм най-великият монарх в зората на 20 столетие, че макар и най-големият развратник, аз ще умра праведен и богувъзнасян от цялото католическо духовенство.

Никой мене не ме обвини, че съм крал и че съм бъркал безразборно в българското злато. Ако народът изпита бедствия, той не викаше против мен - министрите бяха виновните. Прави и ти така, подготвяй марионетки, чиито глави народът може да чупи.

За царската стойка

Уви! В сегашния демократичен хаос няма вече място за царските пози. Пази се да подражаваш на отживелите епохи и на старите царски пози. Ти би станал смешен пред твоите поданици. Зная, че си хитър и лукав, че се ръкуваш без ръкавици с твоите каналии, че се преструваш като лисица с отрязана опашка. Преструвай се на смирен и не проявявай никаква гордост и подходяща стойка. Едно време величественото царско държание беше всичко. То заместваше всичките науки, всички дисциплини, даже знанията по граматика. Но тия времена вече ги няма.

За речите и отношението към хората

Не е необходимо един цар да е сладкодумен, но той трябва да има дарбата да стъкми прилично някои безсъдържателни мисли, да ги свърже без много грешки. Говори малко. Мълчаливите хора изглеждат важни и мъдри. Научи наизуст няколко изречения, които са енциклопедията на царското красноречие. Упражнявай се особено в употреблението на съюзите, защото ако е нужно да повтаряш същите фрази, ще трябва поне да умееш да им променяш понякога реда, без да си покажеш съвсем босотата. Заключавай всекога късите си речи с умерено надути фрази. Банални, обикновени мисли и малко думи. Ето какво прави един цар загадъчен.

Недей поздравлява по един и същи начин един селски кмет и един кавалерийски полк. Говори всекиму езика, който му се нрави. За това не е необходимо да си добър психолог. Има няколко категории хора и няколко категории изречения, които могат да ги трогнат, стига да умееш кое да употребиш за дадения случай. Трябва да говориш и при все това да не кажеш нищо. Без да изпаднеш в положението на глупак, трябва да не кажеш ни една оригинална и искрена мисъл.

Бъди достъпен. За много от българските каналии ще бъде достатъчна чест, че са били рамо до рамо с теб или да си ги питал как са със здравето. Такива ще крепят престола ти.

Oще: идеали  интелигенци  култура  манипулации  патриотизъм  политика  религия  съвети към сина  съвети към сина ми  фердинанд  фердинанд сакскобургготски  цар борис iii  цар фердинанд 


Още от Оня, дето не го трият

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 20.11.2017, 21:22

3 Specifier | 29.10.201819:10

ТАКИВА, КАТО ЖАЛКИЯ

ЧервеноРуски трол Гечо, са истинското бедствие.
Бидейки генерични потомци на АБпФК (или на Слугите им, все тая), тия типове се явяват по определение антибългари и пропагандатори на руското робство.
Но нейсе.

А що се отнася до пасквила, който се обсъжда по-горе, то отдавна науката го е приела като фалшификат, създаден като активно мероприятие, по методика на съветсите служби.
Създаден е с помощта на лица от т. нар. "бивши" (оцелели представители на старата политическа и културна класа, които са приели да сътрудничат на комунистите). Това става в годините след 09.09., когато темата за монархията е била все още много актуална и е трябвало на всяка цена монархическата идея да бъде охулена. Това тай-добре е можело да стане, чрез опетняване на паметта на цар Фердинанд, поради високия рейтинг на цар Борис сред народа по онова време...
Който е чел това произведение и има малко ум в главата си, както и известен поглед върху общественото развитие по онова време, веднага ще забележи няколко вметнати фрази, които разобличават автентичността на писаното.
Чрез тях става ясно, че всичко се извършва под диктовката на комслужбите.
Ще запитате: а как не са забелязали?
Отговорът е много прост и наскоро получи гласност - личният състав на ДС в първите години на соца е бил на 80 - 90% с основно образование, а с висше май изобщо не е имало или са били единици. Затова и не са забелязали "мините" заложени в текста.
Любознателният читател може да се пробва да ги открие в пасквила. По този начин ще си направи един истински "тест за интелигентност".
   

оценка

+0 -1

Регистриран на: 23.09.2013, 21:48

2 GETI | 04.10.201809:03

Одобрен от Германия, Великобритания и Франция, аристократичния германо- австрийски Фердинанд е истинско бедствие за българите и България довел я до две национални катастрофи ! Изроденяк, в чиито жили тече каква ли не инородна кръв! И нито капчица българска.

А нима внук му не ни устрои поредната национална катастрофа лъгайки ни и грабейки ни повече от 800 дни !? Не мога да твърдя с увереност, че Фердинандовите "Съвети към сина ми" са следвани от последния, но те определено бяха стриктно следвани от внук му- Симеон.
   

оценка

+3 -1

Регистриран на: 03.02.2011, 17:46

1 iii_krv | 03.10.201820:34

Интересно, тия съвети може да са измислени и целящи дискредитиране на Кобурга, но пък сегашните ни управници са ги приели дълбоко присърце- самия бат' Бойко явно ги следва точ в точ.
   

оценка

+4 -0