Дълбоко съм несъгласна с всички квалификации и определения, които плъзнаха по медии и форуми като някакъв подмолен летен вирус. Нещо повече - бясна съм на тези определения.
Ние сме Народът срещу Мафията. Без "тия" и "ония".
Защо винаги трябва да има "тия" и "ония"?
Не са ли много от "ония", февруарските, отново по площадите?
Както и "туй" и "онуй" в парламента са едно, така трябва да бъдем и ние.
Едно неразривно цяло.
Аз съм от третия вид, онези в чужбина, но повярвайте ми, вчера на Ратхаусбрюке в Цюрих за мен нямаше разлика. Все едно си бях у дома. Почувствах се част от една общност. Настръхнах. Светът е едно голямо село, уважаеми дами и господа. Един самолет разстояние и сме там, на мегдана. Физически. Някои от нас тук до такава степен побесняха, че вече са на протестите в София.
Вчера в Цюрих се говореше български и по малко немски за швейцарците, които ни подкрепиха в нашия протест. За тях демокрацията е нещо, което се разбира от само себе си.
Искаха се едни неща. Хората бяха всякакви, но обединени от една идея. За чиста и свята Република. За България без мафия. За достойни хора начело на Родината. За. Застанахме там с лицата си и с децата си.
И тук няма да падна в капана "Ако ги изгоните, аз си идвам". Не! Гоним ги заедно и се прибираме по живо по здраво.
И другата седмица пак. И пак. Докато има промяна.
