Преди няколко дни в Украйна събориха два паметника на Ленин. Тази новина ми даде повод за размисъл относно начина за борба със статуквото, насадено ни от тоталитарната власт.
Бях дете, тепърва започнало училище, когато събориха Мавзолея. Спомням си и бирфеста, който беше изграден на негово място, за да създаде уютна просташка атмосфера, в центъра на столицата ни.
Разбира се, няма как да обясниш на бившия началник на конструктивния отдел в "Технострой" - СП 2 Евгений Бакърджиев, че мавзолеите не са символ на комунизма, а произлизат от името на карийския цар Мавзол.
Тези монументи биват изграждани по целия свят, включително и в САЩ. Мавзолеят на генерал Грант в Ню Йорк е най-големият в Северна Америка. Край Мадрид се намира гробницата на генералисимус Франциско Франко. Въпреки омразата, която имат голяма част от испанците към него, не е разрушен.
Защо го пиша това? Защото след 1944 г. са събаряли паметници, след 1989 г. също. Най-лесният начин за манипулация и заличаване на нечия история е именно това, а както знаем българите имаме къса памет.
Да, в България имаше тоталитарен режим в продължение на 45 години. Това е историята - красива, грозна, отвратителна, славна, срамна, който както иска да я приема. Фактите са факти. Не трябва да я заличаваме, а да мислим и обясняваме на бъдещите поколения как да се учим от нея и да не правим същите грешки. И вместо да се борим с неодушевени предмети, то трябва да наблегнем на реалните проблеми в страна, които биват премълчавани.
България се управлява от една самозабравила се, олигархична върхушка, която съсипа, разграби и продължава да разграбва страната. Бившите партийни номенклатурчици сега са най-върли капиталисти. Същите тези, които извършиха фалшивия преход и преразпределиха държавните капитали. Олигарсите отдавна нямат цвят и политическа принадлежност, но имат власт и финансови ресурси.
Затова мислете към кого трябва да е насочена омразата ни - към паметниците или към тези, които ни докараха до просешка тояга.
