Човешко е да изпитваме страх, а напоследък има и достатъчно поводи за притеснение. Светът го е страх от трета световна война, от Ким Чен Ун и прическата му, от нова икономическа криза, от хакерски атаки, които за секунди те оставят без пари в банковата сметка и без снимките от морето.
Живеем в интересни, направо смутни времена, и това не се дължи само на мръсният въздух в големите градове.
В България също ни е обхванал страх, трябва да сме в крак все пак. Но за добро или лошо нашите фобии са доста по-необясними и на моменти откровено абсурдни или, както би казал някой ученик, "яко зле". Ако чуждестранен изследовател реши да провери какво точно всява ужас тук - ще му е много забавно да разбере какви съвременни Торбалановци сме си измислили и то сам-сами, без външна намеса. Ето няколко примера...
Мъже с токчета
Не е напълно ясно защо, но мъжете с рокли/ перуки/ токчета станаха едно от най-големите страшилища. Истината е, че високите токчета най-често са неудобни, с тях се ходи трудно по разбитите софийски тротоари, а перуките спарват и пречат. Сериозно ли ви е страх от създание, което ходи бавно, не може да тича, не може да се бие и му е горещо дори и през зимата? Няма място за паника, господинът в леопардовото Gucci нищо няма да ви направи и е напълно безобиден. А и роклята сигурно е менте...
Джинджъри
Джендъри. Джокери. Джойстици. Нямаме идея какво е, но много плаши. Гошо от съседния вход онзи ден видял джендър и вече трети ден не е спал.
Старци на родителски срещи
Да, явно има и такава фобия, очакваме група руски учени да излязат със становище по темата. Тя се поражда от факта, че е напълно възможно докато на родителската учителката събира пари за нови щори, човекът до вас да се окаже не дядо, а баща на детето. Или майка. И изведнъж класната стая ви напомня на сцена от "Странният случай с Бенджамин Бътън". Бррр!
Криско ще се изучава в училище
И по музика, и по литература, а защо не и по философия. Всеки път, в който габровецът изкара ново парче (надяваме се, че повече няма да пише книга), а) песента се превръща в неминуем хит б) всички я знаят наизуст в) родителите са в шок, че още утре Криско ще влезе с гръм и трясък в учебниците, за предпочитане с картинки от клиповете му. И ще измислят раница, която показва на тия хора как "са мята". За разлика от мъжете в токчета, каквито все пак сме виждали, такова нещо не се чуло никъде.
Да се изложим пред чужденците
Ултимативният страх, който и без това е дълбоко залегнал, се засили покрай началото на европредседателството и достигна до обсесивно разстройство. "Война на световете" и "Атомното Ку-Ку" бледнеят. Ще се събуят ли гостите на прага, ще им хареса ли бозата, ядат ли кюфтета, пред НДК дали няма да мине някое улично куче (за протокола - минават). Повечето от тези притеснения са напълно ирационални и абсолютно ненужни.
Да стоиш на течение
В някои държави хората си предават от поколение на поколение като наследство скъпоценни бижута. В България от поколение на поколение се предава страхът да стоиш на течение и да седнеш на цимента. Може навън да е зверска горещина, но прозорците обикновено стоят затворени "на подводница". В офиса, в трамвая, у вас, навсякъде. Вече си имаме и официално алиби - "въздухът е мръсен".
Европа ще ни забрани...
Шкембето, дреболиите, кръщенетата, снежните човеци, дишането и тункваните вафли. И ние ще заживеем в тъжен и сив свят, в който в неделя сутрин трябва да се яде мюсли, а не чорба, на шест години децата ще стават сатанисти, а през зимата ще правим човечета от розова хартия и брокат. В останалото време ще водим войни с джинджърите и джойстиците.
За съжаление за много от тези фобии все още не е измислена адекватна терапия, а наличните идеи като "Четете повече" не сработват. Така че чакаме или становището на групата руски учени, или от Европа да ни забранят достъпа до интернет. А защо не и двете?
