Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Всичко опира до смисъла

Всичко опира до смисъла

Избягвам да съдя и тези, които емигрират, и тези, които остават.

Емигрирането не е панацея, която непременно ще ти реши проблемите. То просто подменя един комплекс от проблеми с друг, различен - с който емигриращият СЕ НАДЯВА, че ще се справи по-лесно. Или че, дори ако е по-трудно, ще си струва. 

Това може да се окаже вярно, а може и обратното. Зависи от човека - и от това къде ще се озове. И заминаващите, и оставащите поемат риск, който си преценяват сами. И последствията си носят пак сами. 

Това е индивидуален въпрос, той не е - и не може да бъде - колективен. Като страничен наблюдател, единственото, което мога да направя (и правя), е да стискам палци рискът и за едните, и за другите да се окаже добре преценен. Защото никой не заслужава да види как животът му се проваля.

Седнах да пиша коментара обаче, за да кажа друго: 

ВСИЧКО ОПИРА ДО СМИСЪЛ

Човек има стойност, и се усеща успешен, и е максимално полезен (и на себе си, и на другите) когато вижда смисъл в начина, по който съществува. Без значение дали обитава странджанските баири, софийския ъндърграунд, лондонското сити или дивите пространства на Австралия. 

Нещо повече: човек е готов и способен да търпи условия, значително по-лоши от това, което е около нас в момента - но само ако е убеден, че има смисъл.

България днес е такава разбунена именно защото ОКОНЧАТЕЛНО СЕ ИЗГУБИ СМИСЪЛЪТ - да живееш, да работиш, да печелиш, да преследваш цели, да постигаш нещо, да ГРАДИШ нещо. И още по-зле: изгуби се смисълът дори да вярваш и да се надяваш на нещо.

Даже и илюзия няма вече (освен за крайните малоумници). Това не е криза на икономиката, криза на партиите, криза на институциите, на представителността, на държавността, на демокрацията и пр. - това е

КРИЗА НА СМИСЪЛА

Хората искат смисъл. Някои го търсят навън. Други са се заели с виновниците, които обезсмислиха съществуването им тук. Всеки е прав за себе си. Важното е, че прогресивно намаляват тези, които очакват смисълът да им падне от небето. И така трябва да бъде.

Затова бих променил заглавието - на "Животът е твърде кратък, за да го живея без смисъл". Всичко друго в публикацията си е на място. Просто една от възможните позиции. Без да е единствената.

А че авторката явно е насъбрала доста емоции - ами, малцина са тези, които вземат подобни решения хладнокръвно и безпристрастно. Нормално е.

 

Най-четените