Оригинални кецове и фалшиви хора | webcafe.bg
Webcafe

Оригинални кецове и фалшиви хора

5347688Антония Антонова
09.07.2018, 13:46 (обновена 09.07.2018, 17:43)
хипстъри

"Всички хипстери отричат, че са хипстери или твърдят, че са куул отпреди да е станало куул да си куул. Или твърдят, че хипстерията е мъртва и вече по света няма такова нещо от поне 5 години."

Когато баща ми ми подари първия велосипед – оранжево "Peugeot" с кош и тънки гуми от осемдесетте години на миналия век – бях на 13. По стечение на обстоятелствата някъде 10 години по-късно си купих втория – "KTM", тоя път модел от края на 70-те. Пак шосеен. До ден днешен го карам.

Не съм се зорила да е ретро, просто един приятел го продаваше тънко. Тогава още не беше модерно да си рискуваш живота из софийските дупки и потрошени тротоари само и само да изхипстерееш с колело с някогашна визия. Но и аз не живеех в София тогава и имах възможност да въртя спокойно по равен асфалт. Доколкото един колоездач може да бъде спокоен в България.

Когато научих това-онова на тема оптика и фотография и започнах да снимам с прекрасния си Zenit-E oт 67-а година, произведен в СССР, бях на 17 години.

Тогава нямаше Instagram, нямаше смартфони, имаше много посредствени форуми за снимки в българския уеб, където хора си правеха взаимно забележки за фокус и композиция на неща, сякаш изскочили от портфолиото на произволен сватбен фотограф в Якоруда. По-късно огледално-рефлексните фотоапарати станаха много достъпни като цени и всеки започна да снима и да е фотограф и артист. Но това, както казах, стана по-късно.

Зенита ми го подари един приятел антиквар. Даде ми няколко книги и смея да твърдя, че до ден днешен наученото ми е полезно, не само защото е много яко да знаеш какво е бленда, светлочувствителност и скорост на затвора, както ще научите от някой произволен лъмберджак с петохуен обектив в случайна вечер този юли край езерото с лилиите в Борисова, докато същият се опитва да свали умрела за хипстерия и поетичен разврат първокурсничка в НАТФИЗ.

Полезно ми беше, защото това са смислени, стабилни, вечни познания. Информация, която не се е променила от самото начало на фотографията до ден днешен. Основи.

А и дипломната ми работа по-късно беше за фотографията в рекламата.

Свърши работа наученото.

Когато въртях гаджета с бради и засукани мустаци, по улиците такива мъже не се срещаха. Имаше нещо много класическо и наистина мъжкарско в това някой да си пусне брада. Ама не говорим за такава – оформяна 40 минути при стилист срещу 30 лв. Нито за мазана с масло от жожоба.

Не че някое от двете е лошо, просто едно време не беше така. Кой би предположил, че няколко години по-късно лицевото окосмяване ще стане топ хитова модна тенденция? Първо сред една порода хипстъри, които по-късно ще се отцепят в цяло отделно движение – това на лъмберджаците. А след това и сред всичко живо – от телевизионни водещи по БНТ 1 до обикновени чалгари с диагоналки от Студентски.

Когато обличах старото кожено яке на баща ми, с което той пренасяше кюмюр, за да ида на бар, Алекс Търнър още не беше създал Arctic Monkeys, а в H&M не продаваха суичъри на АC/DC на хора, които слушат Тита.

Koгато спрях да си докосвам веждите и ги пуснах да растат естествено, защото бях травмирана от горчив пубертетски опит с радикално оскубване, хайдушкият стил в гримирането още не беше дошъл на мода и изглеждах леко странно. На всички други им бяха оформени. Кой би предположил че да изглеждаш като хипотетичната дъщеря на Фрида Кало и Панайот Хитов ще стане толкова крайно тренди няколко лета в бъдещето?

Когато започнах да ям домашни храни от градината и кухнята на баба ми, ходех права под масата и това беше евтиният вариант за изхранване. Много преди да е толкова яко да дадеш 5 лева за курабийка с квас у "Старбъкс".

Същото важи и за високата талия, и за скъсаните дънки, и за дебилния бретон, за който ме подиграваха в първи курс в университета, дето изглежда, все едно сам с лявата ръка си си го отрязал. Само дето обикновено си го режа с дясната. И за пуловера на дядо ми, и за роклите на майка ми, и за очилата пак на дядо ми, които изпуснах в кенефа на третия етаж на БНР и без да искам пуснах водата. Още ме е яд.

Всички хипстери отричат, че са хипстери или твърдят, че са куул отпреди да е станало куул да си куул. Или твърдят, че хипстерията е мъртва и вече по света няма такова нещо от поне 5 години. Или са в Берлин. Както и да е.

Не съм си купувала дрехи от не знам кога и в момента ходя с маратонки за 30 лева, които не са маркови. За сметка на това наистина тичам с тях. Удобни са. Чух, че ставало тренди да сме минималисти и да се обличаме семпло... Не знам.

При всички положения файда от напъване в тоя живот нема. Толкова засега.

Oще: забавление  коментар  лайфстайл  мода  развлечение  стил  фотография  хипстър 


Още от Оня, дето не го трият

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 14.09.2012, 17:17

1 Xaoc | 09.07.201815:40

Първо, това с брадите никога не съм смятал, че е "яко". Винаги съм ги смятал за нехигиенично и непрактично. Как по дяволите се хранят тези хора, без да миришат на манджа след това? Освен това приличат на бездомници с маркови дрехи.
Второ, тези педалски колела са модерни само сред определен кръг хора. Едно време беше яко да имаш BMX, a сега Scott и всякакви други офроуд колела с дебели гуми. Според мен и повечето ми приятели, това да караш ретро колело с тънки гуми и калници е чичовко и задръстеняшко и никой не би си го причинил.
За фотоапаратите не мога да кажа нищо. Не знаех, че модерните дървосекачи ползат подобна апаратура. Мислех, че всичките са с айфони, за да могат по-бързо да постват и тагват.
   

оценка

+0 -0