Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да поговорим преди да се съдим

Днес старият циганин пак мина покрай офиса и в края на разговора ми каза нещо, което ми се заби като пирон в мозъка. "Ако ни махнете казаните - край. Умираме!" Снимка: Sofia photo agency
Днес старият циганин пак мина покрай офиса и в края на разговора ми каза нещо, което ми се заби като пирон в мозъка. "Ако ни махнете казаните - край. Умираме!"

*Текстът е от личния профил на Боян Георгиев във Фейсбук и е ползван с негово разрешение.

Имам едни приятели цигани. От тия, дето обикалят града с колелета. Често минават покрай офиса да питат за работа. Нося им стари дрехи, обувки, храна и, ако има някаква работа за вършене, се спазаряваме. Зимата чистят снега пред офиса, лятото - мазите, копаят градинки, не ги мързи и се разбираме добре. Вече няколко години.

Често им правя кафе и бъбрим на по измуфтена цигара. Аз им задавам въпроси, те отговарят, но никога обратното, сякаш всичко им е ясно. Единият е на 40, другия на 50, първият има 3 деца, вторият - 5. И двамата са били в "пандиза". По любов. Изневяра, ревност, престъпление и наказание. Не са крали.

Не гледат телевизия, не слушат радио, не са докосвали компютър и нямат ни най-малка представа за случващото се в Гърмен или "Орландовци", нито пък ги интересува. Най-малкото дете на по-възрастния е на 8 г., най-голямото му - на 28. Двете по-големи са проститутки в Германия, останалите три обикалят по кофите. Нещо като семеен бизнес им е. Двете големи - немските проститутки, са му оставили децата си, като с детето на средната старият циганин се грижи за общо 7 внучета. Проститутките не му пращали пари, защото сводниците им ги вземали, ама и къде да му ги пратят...

Старият циганин, жена му, 3-те останали в България деца и седемте внучета (12 души) живеят в някакви бараки в Максуда и се прехранват с по-читавите останки из казаните, от нас - "българите". Освен храната, връщат на вторични суровини желязо, хартия и пластмаса. Вадел по около 20 лв. на ден, нищо, че обикалял по 14 часа с колелото. Било за предпочитане, защото като го наемели на работа, повече от 300 лв. на месец никой не му давал, а сега печелел двойно повече.

Имали и едно прасе, което ядяло каквото намери из бунищата в махалата. Били две, ама едното го заклали преди да порасне, защото вече не се траело от глад.

Днес старият циганин пак мина покрай офиса и в края на разговора ми каза нещо, което ми се заби като пирон в мозъка. "Ако ни махнете казаните - край. Умираме! И аз, и жената, и децата, и внучетата. Всички."
Замислих се над крехката симбиоза, в която тези хора са се приспособили да съжителстват с нас, въпреки усилията, които се полагат да бъдат унищожени. Замислих се, че раждат рано, защото умират рано,че рядко доживяват 60 г. и никога не получават пенсии.

Замислих се, че само изглежда, че не им пука, защото камерите ги снимат, за да ни ги покажат единствено, когато пият и се веселят, а те го правят, за да отпразнуват още един преживян ден. Почти никой не се опитва да ги разбере, да вникне в техните многобройни проблеми и да потърси решение.

Замислих се как "Господари на ефира" непрестанно излъчват неглижиращи ромите клипове, но в същото време организират подписка за създаване на Зоополиция - доказателството, че тези хора са след животните в тая страна. Този пост не задава никакви въпроси. Той дава отговори.

Пак по темата за циганите, защото някои от коментарите под вчерашния ми пост показаха тесногръдие и липса на задълбочено...

Posted by Боян Георгиев on Thursday, June 18, 2015
 

Най-четените