"Благодаря ви, че ви има. Простете, ако съм сбъркал. Обичам ви" | webcafe.bg
Webcafe

"Благодаря ви, че ви има. Простете, ако съм сбъркал. Обичам ви"

Николай Николаев - бате Николай
06.03.2018, 14:49 (обновена 07.03.2018, 19:25)
николай николаев - бате николай

Снимка: © Wikimedia

"Ние забравяме често, че животът е едно пристигане и отпътуване, че ние за много кратко време сме се видяли на гарите „Любов" и „Смърт". Аз вече бавно отивам към втората гара. На всички вас желая от цялата си душа никога да не напускате първата гара".

На 6 март почина големият български актьор Николай Николаев. Бате Николай не просто беше символ на детството на няколко поколения българи, но и посвети последното десетилетие от живота си на помощта за болни деца - с т.нар. "Клиника по смехо- и психотерапия" в детските отделения на болница "Пирогов".

В памет на Бате Николай публикуваме неговото слово, с което той приема наградата "Златен Век" за принос към българската култура в навечерието на Деня на будителите през 2015 г.

* * *

"Аз навърших 75 години и на купчинката от годините нещата се виждат от друг ракурс и не ми пука дали това, което ще кажа сега, ще следва наказание или самосезиране на прокуратурата.

Ако си спомняте митинга след 10 ноември пред „Александър Невски", хиляди, десетки хиляди се бяхме струпали с разчекнати пръстчета и викахме „СДС" и „Победа", надявайки се, че нещо ще се промени.

Аз също бях на този митинг и се бях случил до онзи черен камък, на който е написано „Иван Вазов". На него се беше качил един млад изрод с руси коси, който също беше разчекнал ръчичка и викаше „СДС", а с другата си помагаше и пикаеше на гроба на Вазов.

Защото беше дошла свободата. Защото беше дошла демокрацията и вече всичко може.

На този изрод, в четири телевизии съм предлагал да се издигне паметник на криворазбраната демокрация и свобода.

Сега предлагам не на министъра на културата Вежди Рашидов (към 2015 г., б.р.), а на големия скулптор Вежди Рашидов да сътвори такъв паметник, защото това поколенията трябва да го знаят - че ние 25 години живеем във фалшива демокрация, която доведе до това, че сме най-бедната страна в Европа, най-корумпираната страна, трета по раждаемост, първа по смъртност и, забележете, първа в света по детски самоубийства. Говоря ви като медицинско лице.

Ако аз днес заставам и коленича пред вас, това е защото вие и аз в по-малка степен сте изорали доста голяма бразда в духовната нива на нашата нация.

Аз се радвам, че също съм удостоен с тази награда, но мисля най-вече за това, което правя в „Пирогов".

Преди шест години създадох единствената в Европа детска клиника по смехо- и психотерапия. Разбира се, с помощта на работещите лекари. Но приоритет, и това го разбра и директорът на „Пирогов" доц. Миланов, в детските клиники трябва да е грижата на духовното здраве на болното и на здравото дете.

Защото болното духовно дете води до разболяване на физическото тяло, а когато физическото тяло се разболее, идват двете най-страшни болести на века.

Това са неврозата и депресията. Днес 80%, не говоря глупости, от българския народ са болни от депресия, най-трудно лечимото заболяване, това всъщност е СПИН-ът на ХХI век.

Разбира се, правят се и ще се правят много програми за овладяване на уличната престъпност, за борбата срещу наркоманията, но лечението на душата ще бъде и е задача номер едно не само в България, но и в чужбина.

Mоята система на лечение е не просто да правя смешки, а да им внушавам, че освен че са вече здрави и господари на съдбата, има и други морални и етически стойности, които в последните 25 години се забравиха.

И още нещо - Христос има три думи, които са всъщност конституцията на живота. Те са благодаря, прости и обичам. Благодаря ви, че ви има. Простете, ако съм сбъркал нещо спрямо вас или спрямо народа си. Обичам ви.

Ние забравяме често, че животът е едно пристигане и отпътуване, че ние за много кратко време сме се видяли на гарите „Любов" и „Смърт". Аз вече съм на 75 години и бавно отивам към втората гара.

На всички вас желая от цялата си душа никога да не напускате първата гара".

Oще: бате николай  в памет на бате николай  златен век  любов  николай николаев  смърт 


Още от Оня, дето не го трият

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 10.12.2010, 06:25

2 Bichkiiata | 10.03.201806:11

някой си
Прочети "Идеален ден за лов на рибка-бананка" от Селинджър. Не че има връзка освен завършваш с рибки.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.03.2018, 07:15

1 някой си | 07.03.201807:17

Сбогом бате Николай, дано си на по-добро място, защото много ти се насъбра последните години. Искам само да спомена, че за всичко е прав, което е казал в тази кратка, но изключително съдържателна реч. И за изкривената ни демокрация, и за младите, които са с деформирано мислене и ценностна система, и за децата, растящи в тази нездрава атмосфера, но най-вече за депресията, която според мен идва от реалността в която живеем. Преживях го всичко това на собствен гръб. Преди година се върнах с много пари от Латинска Америка. Там ми се случиха някой неща, които положиха началото, а в България тотално потънах в депресията. Винаги съм си мислел и мечтаел, да си купя собствен апартамент, но не на изплащане, а изцяло. Е, купих си, в центъра, с камина и барплот, прекрасен. Това не ме направи никак, ама никак щастлив. И от там почна голямото затъване - елитни проститутки наемани за цели нощи, най-обикновени ку*ви от баровете, всяка жена която кълвеше на парите ми беше добре дошла. Междувременно загубих всичките си приятели, защото не спираха да ми просят съвсем откровено пари и какво ли не. И през цялото това време бях нещастен, с мисли за самоубийство, събуждах се през нощта разтреперан и не виждах никакъв смисъл от живота въобще, не само на моя. Накрая останах сам и без пари, защото всичко замина, сума, с която можех да си оправя живота. Тръгнах на работа, но за 2 месеца смених 3 работи, просто се чувствах ужасно, като в клетка. Беше нещо страшно. И разбрах, че нито парите, нито материалните придобивки - апартаменти, скъпи дрехи, нито супер красивите жени могат да ти донесат щастие, че приятелите се познават най-добре, когато си с пари, тогава се показва същността им. И знаете ли кое ме спаси? ЛЮБОВТА! Една красива жена, незнайно защо реши, че може да има бъдеще с мен и ми се довери, въпреки че знаеше всичко за мен. Само тя, с любовта която ми донесе успя да ме измъкне от блатото, в което бях затънал и намерих отново смисъл в живота си. Така че хора, ако изпаднете в депресия, да знаете, че само и единствено любовта може да ви спаси. Сбогом, и благодарим за рибките Усмивка
   

оценка

+5 -0