Моралното падение на Серина Уилямс | webcafe.bg
Webcafe

Моралното падение на Серина Уилямс

Йордан СлавейковЙордан Славейков
09.09.2018, 19:12 (обновена 10.09.2018, 15:08)
Серина Уилямс

Снимка: © Getty

Понякога стоенето на върха, освен занимание самотно, е и занимание лъжовно.

Пътят към ада е постлан с добри намерения, това е ясно на всички. Ясно е на всички и че Серина Уилямс е безспорно голяма шампионка. Голяма спортистка. Голяма тенисистка.

Серина Уилямс е и много повече от това.  С таланта си, упоритостта си, с труда си, с гена на абсолютна победителка, който явно притежава, се превърна сама по себе си не просто в моден бранд; даже не само в модел, достоен за подражание.

Титулуваната и като "Шампионка на шампионките" тенисистка се превърна в икона.

Серина вдъхновява хиляди деца по света да следват примера й, привлича десетки хиляди зрители към тенис кортовете и винаги устройва за тях зрелищни мачове. Генерира, разбира се, и стотици милиони долари за банковата си сметка през годините. Зрителите я обожават, спонсорите щедро развързват кесиите. Серина е златна кокошка. Както биха казали изтънчените французи, "Serena est crème de la crème". Серина е ебаси яката, копеле, направо е върхът, вероятно биха казали не толкова изтънчените българи.

И като такава е длъжна да знае, че освен права, има и отговорности. Неслучайно е на върха от толкова време, знае как да се задържи. Но понякога стоенето на върха, освен занимание самотно, е и занимание лъжовно. Спортистът на върха се къпе в световно обожание, къпе се в светлините на прожекторите, оглежда се в блесналите очи на обожателите си и в още по-блесналите очи на семейството си, на любимия.

Спортистът на върха също е човек, и също, разбира се, греши. И понеже е човешко да се прощава, и понеже грешките са дребни, спортистът се измъква безнаказан, сух.

А ако на всяка една от малките грешки на Серина беше обръщано внимание, нямаше да се стигне до снощното й крайно неспортсменско, отвратително, отблъскващо в наглостта и арогантността си поведение.

Но. Но не може никой току-така да казва на Серина какво да прави. Защото тя веднага вади от джоба си две карти, и ги превръща в червен картон, и ги размахва здраво. И всички - зрители, съпернички, съдии, спонсори, всички притихват, снишават се.

Едната карта се нарича неравно отношение към жените (а тя вече може да я размахва и като неравно отношение към жените-майки). Другата носи стряскащото за всеки един човек в САЩ, особено бял – "расова дискриминация"

Серина неведнъж е размахвала и двете карти. Ей така, за собствена угода. Нищо, че не е права. Нищо, че има правила, на които е длъжна да се подчинява. Нищо подобно - Серина доста често размахва картата с име "Расова дискриминация". Размахва я и ликува. Размахва я и триумфира. Защото, всички знаем, когато афроамериканец, особено афроамериканец, който е и всенароден любимец, казва, че е дискриминиран, защото не е бял, а е черен, тогава в Америка настава погром. Тогава над белите глави, виновни или невинни, се изсипва огън и жупел.

За последен път, и то доста нагло, тази карта беше развяна от Шампионката на шампионките преди около месец и половина. На 25 юли т.г. Серина туитва:  "От всички играчи е доказано, че аз съм тази, която е подложена най-често на допинг проверки. Дискриминация? Да, мисля че е така".

Обаче съвсем удобно забравя да спомене, че е длъжна да посочи адрес, на който проверяващите от USADA да я посетят. Корекция, адрес е посочила, но агентите от USADA пишат доклад, според който на упоменатата дата,  14 юни, дата, за която е предупредена предварително, тенисистката не е била там. Казано на прост език - скрила се е.

Това е повече от сериозно провинение и е също така лампа, която свети в сигнално червено. Но…

Но това е Серина, тя е ролеви модел, Шампионка на шампионките, майка е, жена е, и е афроамериканка - за нея правилата не важат.

По-късно тя заяви, че не е била у дома, защото проверяващите са дошли часове по-рано. Нищо, че знае, че проверката е в рамките на деня, не на точен час. Тя, ако поиска, ще дава допинг проби, ако поиска ще се обижда на турнири, като този в Сидни, където не игра няколко години, защото публиката с нея се държала расистки. Турнирът и зрителите губят, Серина отказва да играе, спонсорите са притеснени. Следват извинения и Серина се връща, както се казва, на бял кон.

Няма да споменавам предишни нейни отвратителни в цинизма и в грубостта си словесни излияния към съдии - мъже и жени. Думи като "ще ти завра ракетата в гърлото", отправени към съдия, са само лека артилерия от нейния вулгарен словесен инструментариум.

И никъде, на нито един километър по нейния дълъг път към моралния ад, не беше спряна. Обидите, заплахите, нападките й бяха премълчавани, прощавани, и по този начин – толерирани.

Включително и тази година, когато тя поиска и получи защитен ранкинг, защото е родила дете. И беше поставена на Уимбълдън, а Азаренка, която също роди, но преди година, нямаше такива привилегии. Вика е и майка, и тенисистка, също като Серина, но не е афроамериканка. Друга логика няма.

За да се стигне до снощния връх на цинизма, но снощния, не само неин, позор. До моралното дъно. Серина Уилямс стигна заслужено до финала на  US Open. Но там, срещу дебютиращата на финал на този турнир японка Наоми Осака, Серина беше бледо и лошо копие не на самата себе си, а на професионална тенисистка изобщо. В първия сет беше унизена с 2:6. Съдията забеляза и правилно отсъди нарушението на треньора й Муратоглу, камерите потвърдиха.

След това… След това Серина удари дъното. На всяка почивка отиваше до него, или сядаше на мястото си, близо до неговото. Гледаше го с неприкрита злоба и повтаряше: "Аз не мамя. Не мамя". Или: "Дължиш ми извинение. Кажи го! Кажи, че съжаляваш!".

Серина Уилямс неведнъж е губила, дори и финали, и е длъжна, от висотата на претенциите си, да спазва професионален тон на поведение. Нейният беше безцеремонен - заповеден! "Кажи, че съжаляваш". После счупи ракета, получи предупреждение. Но Шампионката на шампионките си въобрази, че е по-голяма от всички, от съдията, от опонентката си, от самия тенис дори. Седна на мястото си, погледна съдията и го нарече "крадец".

Поведението на Карлос Рамос беше безукорно. Нито веднъж не се поддаде на емоция, не влезе в конфликт, не повиши тон. Заради вербалната й агресия присъди гейм в полза на Осака. Уилямс извика супервайзърите на турнира и им заяви, че "това й се случва често". Ако е имала предвид да се държи със съдиите като с измет - да, случвало й се е. Моралното й падение продължи с реплика към съдията "Аз имам дъщеря". Може би искаше да каже, че се кълне в дъщеря си, или играеше картата на майката-професионалист.

Все едно, супервайзърите не отмениха решението му. Серина загуби. А американската публика с промит мозък, освен че мощно освирка съдията, не поздрави и шампионката. Гробно мълчание. Нито един аплауз. Нула. Наоми се разплака, отиде в бокса при треньора и майка си, които я утешаваха.

На самото награждаване беше още по-зле. Промитите мозъци освиркваха водещия, наложи се той да им напомни, че това е награждаване. Появи се дама от борда на директорите на турнира, афроамериканка, която заяви: "Честита титла на Наоми Осака!". И продължи: "Серина, ти си шампинока на шампионките, майка и ролеви модел".

Моделът Серина, който казва с поведението си, че е над правилата, че може да обижда, да лъже, че насърчава това поведение. Промитите мозъци ръкопляскаха. Самата Уилямс каза: "Не искам да бъда груба, но…". И беше много груба. Разбира се, прикани публиката да аплодира Наоми Осака, но след дъжд качулка. След като отказа да се ръкува със съдията и след като не направи нищо, когато стадионът тънеше в тишина.

Добре, че не всички в екипа й са се самозабравили, защото по-късно тя заяви, че преди това нямала проблеми с Рамос и че се надявала Наоми Осака да не е плакала заради нея. Наоми със сигурност не плака заради нас, онлайн зрителите, нито заради безукорния съдия. Може да е плакала от вълнение заради победата.

Но съмненията, че плака заради циничното, незачитащо правила поведение на Серина, поведение, което със самото си присъствие засяга и опонентката, остават. Част от промитите мозъци защитиха Серина онлайн като написаха: "Трудно е да си черен шампион". Имбецили.

Родената в Япония Осака е с баща на име Леонард Франсоа, афроамериканец от Хаити, САЩ.

Толкоз за расизма и расистите.

Oще: us open  арогантност  коментар  обиди  расизъм  сексизъм  серина уилямс  спорт  тенис  финал 


Още от Оня, дето не го трият