Вие си мислите, че всеки може да е футболен коментатор, нали? Смятате, че сте достатъчно подготвени да кажете кой напредва с топка в крака, при условие, че го гледате на 40-инчов ултра HD телевизор, а на гърба му с големи букви пише име и номер.
Умеете да различите шут от пас и с безпогрешна точност предугаждате ще успеели някой да центрира. Няма да успее. А, успя все пак.
Познавате живота на Кавани от Instagram сторито му и сте гледали как Мбапе смени Коентрао срещу Каен, което на практика ви прави откривател и на двамата (но не и на грешното произнасяне на отбора, то е по-старо).
Знаете кой играч какво е искал да направи и защо не му се е получило и сте готови 90 минути да давате опции за развитие на атаката, а онези серсеми на терена да не ви се подчиняват.
Същи Йоги Льов, но без бъркането да е така срамно. Реално футболният коментатор е временен Бог на терена, а вие добре знаете, че всеки става за тая работа, оставете какво хейтят перманентните атеисти.
И все пак този занаят крие някои тънкости, които вие все още не владеете изкусно. Не се обиждайте, те се трупат с ефирна рутина, а в отрицанието й ще изпуснете същественото. Играта на футболния коментатор не е в преразказа на събитията, а в налагането на вербален авторитет.
Той е бардът на литературен жанр, близък едновременно до лирическата възхвала на одата и абстрактния индивидуализъм на есето. В него наративът следва съвсем различна линия. Позволете да ви помогнем, нищо чудно и вие да сте бягали от часове по литература, за да ритате мач.
Въведете героични персонаж с пълните им имена
Оскар, внимание!, Вашингтон Табарес Силва. Няма значение как на испански се произнася точно Вашингтон, вашето проучване в уикипедия е дало неочаквани плодове; с един гърди сте напред в родствените си отношения с тоя човек.
Тази техника за печелене на респект датира отпреди двадесетина години, когато интернет не беше развит и малцина знаеха, че Хуан е Себастиан Верон, а Луиш Назарио да Лима - Роналдо. Уви, Оскар Вашингтон Табарес вече е заето като рефрен, така че пробвайте да блеснете с Ромело Менама Лукаку Болинголи, Стивън Нкембоанза Майк Нзонзи (и да не го пуснат, настоявайте).
А ако се усещате готов за следващата крачка: наричайте Черчесов Станислав Саламович. За Бога, Саламович е сто пъти по-сладко за произнасяне от Вашингтон.
Борете се с тавтология
Някои глупаци твърдят, че говоримият език носи на тавтология. Плюем ние на последните. Коментаторът е не само спортен специалист, но и лингвистичен такъв. Усещате ли как леко боравим със синонимите и използваме тези (може и такива) при всеки възможен случай против повторение, за да избегнем такова (може и последното).
Пасът е точен и прецизен, което също формално е тавтология и повторение, но ние не чувстваме и усещаме такавата всеки път. Единствено „това първо полувреме" няма синоним, така че него си го казвайте спокойно по сто пъти.
Демонстрирайте паметливост
Създайте усещане за експертна общност с напомняне за не особено значителни минали събития. Нищо не звучи по-тежкарски от „Ние помним какво направи Матюиди преди две години за купата".
Или „Добре помним онази грешка на Вертонген през февруари". Не пояснявайте излишно, който не помни, за негова сметка си е. Важното е, че тези играчи са били активни и тогава, а вие знаете това днес. И го помнете добре.
Създайте координатна система на етиката
Една от големите победи на футболния анализ е свързването му с абстрактни понятия на духовността и характера. Ако е само физическо усилието, някак си не е достатъчно вдъхновяващо. Мбапе може да бяга 70 метра за 8 секунди, но друго си е да кажете, че има морала и мъжеството да го направи.
Дузпи се бият без свян, играчи защитават честта на дедите си с точни пасове, шутове се нанасят без боязън и опасение от крах.
Изберете си играч, изчакайте го да поеме топката и кажете, че току-що е демонстрирана величава самоoтверженост на един изпълнен с достойнство и мъжка солидарност опит за подаване. Тези качества вече са разпределени помежду ви.
Бъдете смели в метафорите
Сякаш Роналдо има кокали в джобовете, а защитата го преследва като изгладнели кучета. За такава смелост говоря. Истински добрият коментатор е майсторът на сравненията. Той като Колубм разрязва на две мореплавателите през сините рифове на океана, където пристанището е гол.
Няма значение има ли смисъл, звучи красиво и поетично. Съвет: използвайте повече родни лирични примери. Да кажем: „ръжда разяжда глозганите кости на японците". Или „да беше мор, да беше чума, а то Ракитич ги попари". А най-добре „нощта ражда из мъртва утроба и тоя корнер за Нигерия".
Изпробвайте тези пет лесни стъпки за качествен коментар още довечера.
Гарантираме ви морална мъжественост не последните, понеже добре помним, че не е чак толкова трудно и сложно, нали така. Нали Вашингтон така?!
