Антибиблиотеката на Еко, или колко важни са непрочетените книги | webcafe.bg
Webcafe

Антибиблиотеката на Еко, или колко важни са непрочетените книги

Кевин Дикинсън, Big Think
27.11.2018, 16:55 (обновена 29.11.2018, 08:27)
умберто еко

Снимка: © Getty Images

Библиотеката на Еко е огромна, но не защото той е изчел всички налични книги. Огромна е, защото е искал да прочете много повече, отколкото е успявал.

Обичам книгите. Ако вляза в дадена книжарница, за да проверя цената на нещо, често излизам с три книги, за чието съществуване не съм знаел преди това. Купувам стари книги "на килограм". Дори миризмата на книгите ме вълнува - онзи неуловим аромат на ванилия, който се разнася, когато прелиствате страниците.

Проблемът е, че навикът да купувам книги изпреварва способността ми да ги прочета. Това неизменно води до усещането, че пропускам нещо важно, както и до инцидентни приливи на гузна съвест заради непрочетените томове, които се трупат по рафтовете. Познато ли ви е?

Всъщност, може би вината е напълно погрешна. Статистикът Насим Никълъс Талеб определя съвкупността от всички непрочетени книги с понятието "антибиблиотека".

Талеб вярва, че антибиблиотеките ни не са признак на интелектуален провал. Тъкмо обратното.

Той въвежда понятието за антибиблиотеката в бестселъра си "Черният лебед: Въздействието на слабо вероятното в живота и на пазара", като дава за пример внушителната съкровищница от 30 000 книги в личната библиотека на Умберто Еко.

Мнозина от гостите в дома на Еко са се възхищавали на колекцията му с книги, приемайки, че тя е изражение на натрупаната мъдрост на домакина - тя, разбира се, е изключителна сама по себе си.

Само някои от по-схватливите посетители са си давали сметка за истината: библиотеката на Еко е огромна, но не защото той е изчел всички налични книги. Огромна е, защото е искал да прочете много повече, отколкото е успявал.

Самият Еко го признава. С малко груби изчисления той установява, че би могъл да прочете само около 25200 тома, ако чете по една книга на ден, всеки ден, от 10- до 80-годишна възраст. "Трошици", както казва той, в сравнение с милионите книги, налични във всяка добра библиотека.

Примерът на Еко дава повод на Талеб да заключи:

"Прочетените книги далеч не са толкова ценни, колкото непрочетените. Библиотеката би трябвало да съдържа точно толкова от онова, което не знаете, колкото финансовите ви средства, лихви по ипотеката и понастоящем затегнатият пазар на недвижими имоти ви позволяват да подредите в нея. С напредването на възрастта ще натрупвате все повече познание и все повече книги, а нарастващият брой непрочетени книги на лавиците ще ви гледа заплашително. Действително, колкото повече знаете, толкова повече са редиците непрочетени книги. Нека наречем тази колекция от непрочетени книги антибиблиотека"*.

Всички сме склонни да преувеличаваме стойността на познанията си и да подценяваме онова, което не знаем. Антибиблиотеката на Талеб преобръща тази тенденция в обратна посока.

Тя е ценна, доколкото подлага на съмнение личната ни самооценка.

Антибиблиотеката е постоянен дразнител, който ни напомня, че не знаем почти нищо за теми като криптографията, еволюцията на птичите пера, италианския фолклор, употребата на забранени наркотични вещества в Третия Райх или ентомофагията (каквото и да означава това...).

"Ние сме склонни да се отнасяме към познанието си като към частна собственост, която трябва да защитаваме и браним. То е украшение, което ни позволява да се издигнем в естествената йерархия. Затова склонността да бъде обиждана библиотеката на Еко чрез прекалено внимание към познатото е предразположеност, простираща се и върху умствените ни действия", пише Талеб.

Всички рафтове с неизследвани идеи ни тласкат към желанието да продължаваме да четем, да продължаваме да учим, никога да не се задоволяваме с това, че знаем достатъчно. Онези, които не изпитват влечение към сдобиването с нови книги и не стъпват в градската библиотека вероятно се гордеят от това, че са изчели цялата си лична книжна колекция.

Една прочетена библиотека обаче е полезна колкото ловен трофей, закачен на стената. Превръща се в "придатък на нечие его", чиято единствена цел е декоративна.

Тя не е жив, растящ ресурс, от който можем да се учим, докато станем на 80 години - а ако имаме късмет, и по-нататък.

Идеята на Талеб е прекрасна, но самата дума "антибиблиотека" е някак несъвършена. Звучи като измислица от роман-имитация на Дан Браун - "Бързо! Да спрем илюминатите, преди да използват антибиблиотеката и да изтрият съдържанието на всички книги на земята!".

Ако "библиотеката е колекция на книги, много от които остават непрочетени за дълги времеви периоди" (по Кевин Мимс), по какво се различава тя от антибиблиотеката?

Мимс предпочита да използва термин, взет назаем от японския език - "цундоку", или думата за купчините от книги, които сме купили, но не сме прочели. Морфологията й представлява комбинация от думите "цунде-оку" (да оставяш нещата да се трупат) и "дукошо" (да четеш книги).

"Цундоку" възниква в края на 19 век като подигравка с учителите, които притежават много книги, но не ги четат. Макар да влиза в противоречие с тезата на Талеб, днес тази дума не носи негативно натоварване в японската култура. Тя се различава от библиоманията - обсебващото желание да събираш книги в името на самото колекциониране, а не заради евентуалното им четене.

Изследванията показват, че притежанието на книги и склонността към четене са свързани в много голяма степен.

Децата, които израстват в домове с 80-350 книги, демонстрират по-високи умения при писане, смятане и боравене с информационни и комуникационни технологии, когато пораснат.

Близостта до книгите стимулира когнитивните способности, като превръща четенето в част от всекидневните навици и практики.

Много от останалите проучвания показват, че четенето носи допълнителни ползи за човека. Данните показват, че то намалява стреса, задоволява нуждите от социални връзки, подобрява уменията за общуване и емпатия, усилва определени когнитивни способности. При това - тук става дума само за художествената литература.

Четенето на нехудожествена литература, от своя страна, има връзка с успеха и високите постижения, помага за по-добрата самооценка и разбирането на света, а и дава предимство в общата култура.

Дали антибиблиотеката не е "противоотровата" на ефекта на Дънинг-Крюгер (когнитивната склонност на невежите хора да приемат, че познанията и способностите им са по-значими, отколкото са в действителност)?

Непрочетените книги може би са белег на незнанието. Но самото осъзнаване на това ограничение ви дава предимство пред мнозинството от останалите хора.

Ценността на непрочетената книга се крие в силата й да ви накара да я прочетете.

 


* Цитатите са взети от българското издание на "Черният лебед" на Насим Никълъс Талеб от 2011 г., превод: Милена Йорданова, Драгомира Паунова, издателска къща "ИнфоДАР".

Oще: библиотека  името на розата  книги  книжарница  литература  любими книги  непрочетени книги  познание  умберто еко  четене 


Още от Оня, дето не го трият

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.