Всичко, което знаете за световния икономически ред, е погрешно | webcafe.bg
Webcafe

Всичко, което знаете за световния икономически ред, е погрешно

Webcafe, по Foreign Policy
11.02.2019, 17:33 (обновена 13.02.2019, 18:57)
фондова борса

Снимка: © Getty Images

И може ли да се задава нов икономически хаос на хоризонта

Клаус Шваб, импресарио на Световния икономически форум, публикува манифест в навечерието на срещата в Давос, Швейцария, тази година.

В него той призовава да бъде създаден съвременен еквивалент на следвоенните конференции, на които се е установявал либералният световен ред.

След Втората световна война лидерите се събират, за да създадат нов набор от структури, които да позволят на следвоенния свят да си сътрудничи и да изгражда общото световно бъдеще.

Според Шваб светът се е променил и този процес спешно трябва да бъде възобновен. Той иска нов колективен проект за четвъртата вълна на глобализацията, така наречената Глобализация версия 4.0.

Шваб не е първият, който изказва подобно предложение. След финансовата криза има повтарящи се призиви към "нова Бретън-Уудска конференция" - конференция от 1944-а, на която по думите на импресариото, лидери от цял свят се обединяват, за да създадат финансовата система на следвоенната ера. Тогава са основани Международният валутен фонд и Световната банка.

Това е и моментът, в който хегемонията на САЩ се доказва като най-находчива като дава власт на икономистите-държавници, сред които и Джон Мейнард Кейнс, които имат за цел да изведат света от следвоенните руини и преходните десетилетия на криза. Под ръководството на Вашингтон Европа се движи към мирен просперитет.

Подобни истории срещат широка подкрепа на форуми като този в Давос.

Също така заслужават много повече внимание, отколкото им се отделя в момента. Историята за основаването на световния ред обикновено се интерпретира погрешно. Идеята за световни лидери, които се събират и съгласуват интересите си, е погрешна. По-често редът се налага не от съкооперация, а от по-груби сметки във властта и материални ограничения.

Бретън Уудс може да е била конференция на експерти и официални лица, но преди всичко е била военен съюз, ангажиран с усилия за преодоляване на масова и тотална война. Конференцията се състои през юли 1944-а в седмиците след Десанта в Нормандия и последните пробиви на Съветския съюз на Източния фронт.

Като военна, а не толкова като следвоенна среща, разногласията са сведени до минимум. Въпреки че целта е отделните икономики отново да бъдат свързани, градивните елементи са централизирани и контролирани от конкретни държави. Преговарящите са представители на правителствата, а не банкери или икономисти.

Банкерите се оказват "втора цигулка" след "пазителите на съкровищницата".

Решаващата дума е на американците, които са вложили най-много средства в съюзническите сили. Основната монетарна визия е да се създадат конвертируеми валути с фиксиран валутен курс като доларът е фиксиран към златото. Но условията, които САЩ поставят, се оказват твърде непосилни за съсипаните от войната икономики.

Когато Великобритания, най-малко засегнатата от войната икономика, се опитва да реализира свободна конвертируемост на паунда към долара, опитът се срива през 1947-а при първото препятствие. Правителството в Лондон бързо се заема да спре по-нататъшно изтичане на ценни долари като затяга квотите за внос и възстановява валутния контрол.

Междувременно мащабният проект за свободна търговия, заложен в Хаванската харта и Международната търговска организация, се отклоняват от посоката, която Конгресът на САЩ налага, и са спрени в зародиш. Общото споразумение за митата и търговията са техният тромав заместник.

Идеите за приемственост между Бретън Уудс и настоящето се легитимират от приемствеността между Световната банка и Международния валутен фонд.

Тази приемственост е надлежно установена още през 1945-а. Но тогава отвъд институционалните названия тя е до голяма степен несъществуваща. В рамките на само една година почти всичко, прието по време на Бретън Уудс, е заложено на карта. Още през 1946-а Съветският съюз се отказва от участие в МВФ и Световната банка.

След като Студената война парализира институциите в САЩ, които изначално са създадени, за да дооформят Бретън Уудс, онова, което се появява изпод американската хегемония, е много по-тесен следвоенен кръг, концентриран върху Северния Атлантик. Планът Маршал от 1948-а е чисто признание за провала на Бретън Уудс.

За истинските либерали и в САЩ, и в Европа, Студената война и икономическият ред, който тя налага, са дълбоко разочарование. Първото поколение неолиберали се притесняват от щатската политика и нейната склонност към икономическа намеса.

Истинските защитници на свободния пазар настояват за отпадането на всички въведени регулации. Те настояват вместо фиксирани курсове валутите да могат да варират в стойността си, която да се определя от конкурентните пазари.

През 50-те години на миналия век подобни идеи се отхвърлят като твърде ексцентрични.

Това положение се запазва до 1958-а, когато визията от Бретън Уудс най-накрая започва да се осъществява. Дори тогава не става въпрос за либерален ред така, както са го разбирали през XIX-ти век или го разбират днес в Давос. Международната мобилност на капитала извън дългосрочните инвестиции е силно ограничена. Либерализацията на търговията се бави в напредъка си.

Постепенното премахване на валутния контрол върви ръка за ръка с премахването на търговските квоти. Само когато тези по-елементарни ограничения на външната търговия са премахнати, икономическите преговори стават реалност. Нарастващата световна търговия е и благословия, и проклятие.

Огромните немски и японски активи оказват натиск върху обменните курсове от Бретън Уудс. През 60-те години положението се усложнява от възможността Уолстрийт да заобикаля финансовите репресии и да създаде свой нерегулиран пазар на валути.

В края на 60-те, едва 10 години след Бретън Уудс, вече има неразрешими проблеми.

И когато се изправя пред исканията за дефлация, президентът Ричард Никсън се завръща към икономическия национализъм. Между 1971 и 1973-а той отделя долара от златото и се отказва от всякакви усилия да защитава валутния курс като така спомага да се възстанови търговският баланс. Ако нашата модерна икономика има рождена година, то това е не 1945-а, а именно началото на 70-те.

Неприятната истина е, че нашият ред е роден не от колективен договор, а от всеобщ хаос, отприщен от отказа на Америка да участва в глобалния монетарен ред.

С нарастването на напрежението, трупано още от 60-те, нестабилността на валутите допринася за безпрецедентен в исторически мащаб скок на инфлацията в западния свят. Тази епоха на инфлационна нестабилност е завършена от пазарната революция, но първите опити за възстановяване на баланса са чрез корпоратизма - директното преговаряне между правителствата, профсъюзите и работодателите.

Целта е пряк контрол върху инфлацията чрез ценообразуването.

Но ефектът е още по-засилена политизация на икономиката. Тъй като левите социалисти прогнозират криза на капиталистическата демокрация, заплахите от демократичен хаос също са съвсем реални.

Oще: webcafe  анализи  бизнес  бретън ууд  втора световна война  давос  икономика  кейнс  политика  световен икономически форум  световен ред  свободна търговия  търговия 


Още от Парите

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 27.11.2013, 19:18

2 Nikkor | 12.02.201918:34

И кой го написа това?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 25.08.2010, 11:18

1 boris | 12.02.201909:08

https://www.youtube.com/watch?v=S727AvKfP-Y&t=90s
   

оценка

+0 -0