Образователни пирамиди | webcafe.bg
Webcafe

Образователни пирамиди


24.05.2010, 09:44 (обновена 25.05.2010, 09:49)
Път

Снимка: © Стоян Георгиев

Дългият път на образователната реформа...

Българинът като цяло е човек практичен и затова поставя образованието на особено място в ценностната си система. Дори в най-гладните години на прехода българските семейства не спряха да заделят от скромните си средства, за да изучат децата си, включително с частни уроци. Според българина доброто образование дава по-добри жизнени възможности, затова то заслужава и допълнителна инвестиция.

Парадоксът на българското образование се появява, когато преминем от семейната към публичната сфера. За образование и наука българската държава отделя пропорционално далеч по-малко средства от гражданина. Статистиката сочи, че през 2010 г. за образование ще отидат 10.25% от публичните разходи, докато за пенсии и социални грижи 36.7%.

Тук се сблъскваме с обърнатата пирамида на държавните ценности: за създаване на нов човешки капитал България отделя три и половина пъти по-малко средства, отколкото за поддържане на амортизиран, простете лошата дума. Известно е, че след 20 години 100 работещи ще трябва да издържат 105 пенсионери. Няма ли утре, при ниската производителност на труда - пряко следствие от недостатъчните разходи за образование днес, да се изправим пред Национална Катастрофа, по-страшна от всичко, което младата ни държава е виждала досега?

За да се радва на икономическо и социално развитие, страната ни трябва да реформира образователната си система. В противен случай сме обречени на хронична бедност, или най-многото - на растеж без развитие, по примера на строителния и имотен балон от последните години. Тук ще предложа три най-общи принципа за образователна реформа:

  • 1) Основните разходи и усилия на държавата следва да се насочат към началното и основното образователно ниво.
  • 2) След завършване на основно образование (с комплексен изпитен тест) учениците да се профилират професионално, като средното образование стане платено.
  • 3) Броят на университетите и на студентите в тях рязко да се ограничи посредством обективна атестация.

Образованието е вселена от противоречиви интереси: на политиката, на бизнеса, на учителите, на родителите и учениците, на държавното планиране. Така например основната идея в образователната реформа, предлагана от новия министър на МОН - египтологът Сергей Игнатов от частния НБУ, е държавно финансиране да се предоставя и на частните училища. Но има елементарни логически принципи, които не бива да се нарушават заради ничии интереси. Такъв е принципът на пирамидата: за да се радваме на устойчивост, трябва да изградим стабилна база.

Затова Първият принцип - най-много държавни разходи и усилия да отиват именно към първите образователни нива - е ключов. Такава е практиката например в Испания. Ако искаме българското общество да се попълни с адекватни нови членове, нека не чакаме младежът да достигне възрастта, след която е наистина късно да се променя.

Вторият принцип вероятно ще скандализира някого: според мен образованието само до 8-ми клас трябва да бъде безплатно за гражданите. За следващото ниво нека вече и родителят си бръкне в джоба. На възраст 15 или 16 години ученикът вече разбира значението на парите и ако те идват от семейния бюджет, ще полага повече усилия. А и родителите ще упражняват повече контрол. Разбира се, този подход ще се отрази и в по-ниски данъци - и съответно в по-голяма образователна свобода. Държавата ще покрива определена част от разходите и ще предоставя стипендии за способните ученици, както и безплатно обучение в стратегически образователни насоки.

Трето, стига толкова посредствени студенти! През учебната 2009/10 година броят им у нас надхвърля 283 хиляди, което в европейски план не е много, но се равнява на 45% от броя на учениците, тоест у нас вече всеки втори става студент. По-лошото е, че от тях само 39 хил. учат за инженери, едва 8 хил. за информатици, 3700 за физици и химици, 800 за математици - докато например над 70 хил. души в момента се обучават по стопански науки и администрация. Какво ли толкова ще стопанисват, щом производството у нас с фенер да го търсиш?!

Наскоро чух един от въпросните бъдещи вишисти, който вече си беше взел основните изпити по икономика, да обяснява с компетентен вид: „Карл Маркс е бил голям учен икономист от миналия век, който е изучавал селското стопанство и как хората могат да забогатеят". Не бих позволил на университета, подготвящ подобен кадър, да съществува.

Темата за реформата на образованието и науката ни е огромна, но принципите й са прости. Днес България, водена от догонващата психика на неуверени държавници, се грижи за подготовката на кадри най-често от средна образователна ръка, т.е. „някакви" вишисти. Светът върви напред с големи крачки. От средна ръка специалисти има все по-малка нужда - работата им може да се изпълнява с по-добро качество от компютри и машини.

България има нужда от малцина изключителни специалисти, които ще дръпнат както знанието, така и икономиката напред. Оказва се, че у нас завистта и посредствеността продължават да дърпат талантливите хора назад в служебната йерархия, така че те огорчени напускат страната, или оставайки пропиляват дарбите си. Нека БАН опита да докаже, че огромните й активи подпомагат креативните млади учени.

База на образователната и икономическа пирамида трябва да стане „оперативното" образование. Факт е, че при сегашната система професионалното образование е силно ощетено. Безумие е да се оплакваме, че например в туристическия бранш не достигали подготвени кадри. Тогава за какво учат онези 70 хиляди студенти икономисти? Университетският бизнес с дипломи води до поредното изкривяване от типа „обърната пирамида" на пазара на труда.

Есенцията на реформите се крие в най-българския химн: Народността не пада там, където живее знанието. След 20 години броят на българите на възраст 5-19 години ще намалее с още 130 хиляди. Ако искаме да оживеем като нация, трябва да отделим повече пари за образование. В случая не просим от държавата, напротив: има възможност за овладяване на публичното финансиране за сметка предоставяне на по-умна организация. Българинът е готов сам да плаща за по-качественото образование на децата си. Въпросът е в близките месеци държавата да създаде рамките на такава образователна система, при която повече инвестиции ще водят до по-добри резултати.

Oще: бюджет  мон  образование  реформа 


Още от Парите

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 23.08.2010, 21:30

3 lucky | 23.08.201022:14

Това с платеното образование е поредната недообмислена идея. Не мислите ли,че след като изгонихме умовете на България с некачествено и скъпо висше образование ,сега ще направим същото и с по-младите от лакомия за пари. Само че заедно с тях ще си отидат и младите им родители.
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 09.06.2010, 12:15

2 new | 09.06.201014:39

Професионалното профилиране е много добро решение. В момента след 8. клас в повечето училища цари хаос, на много места НИЩО не се научава и се губи времето на децата. Учебното съдържание е в духа на всестранно развитата личност и повсеместно се имитира учебен процес, като се стига до пълен фарс. Това са загубени пари - не е зле да се насочат към основното образование, а средното да стане платено. Освен това е загубено време и за децата - и то до 19-тата им година!
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 07.05.2010, 04:54

1 MacAllister | 24.05.201014:30

Прав си разбира се. Няма спор за това, но аз за едно бих се заял - малка и изплъзваща се подробност. За създаването на рамка, форма, както и да го наречеш. Толкова неща "се създадоха" последните десетилетия,че вече не може да се диша от преплитащи се и противоречащи си закони, разпоредби, стратегии. В същото време ония, които трябва да ги прилагат нито ги познават, нито им пука, нито пък ако тръгнат да ги прилагат ще стане по-добре. Какво да кажем пък за културата, както на електората, така и на избраниците му в сегашната власт? Аз не мисля, че е възможно хора без широка култура и поне вродена (ако не научена) страст към познание да имат шанс да разпознаят брашното от триците. Напротив такива хора обикновено развиват онова нещо наречено vanity (с всичките му разнообразни нюанси на английски) - суета, себелюбие, слепота за онези, които противоречат или не се вписват в рамките на собствените разбирания. Така, че не мисля, че нещо добро може да се случи на българското образование, наука и култура в скоро време Тъжен
   

оценка

+0 -0