Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Синдикатите заслужават голяма двойка по икономика

Профсъюзите се мъчат да набедят плоския данък за трагичното състояние на пазара на труда, за да прикрият своите грехове Снимка: Стоян Георгиев
Профсъюзите се мъчат да набедят плоския данък за трагичното състояние на пазара на труда, за да прикрият своите грехове

"Плоският данък, прилаган през последните 5 години, доведе до удвояване на бедността в страната." Това заяви лидерът на КНСБ Пламен Димитров наскоро по БНТ.

Стана практика върху плоския данък да се стоварват всякакви обвинения - получава се вече сякаш плоският данък е виновен за всички проблеми на прехода. А това очевидно не е вярно. Всъщност през 18 от 23-те години преход плосък данък нямаше, а проблемите си бяха същите, че дори и много по-тежки.

Разбира се, нито една статистика (на НСИ или на Евростат) не показва, че има увеличение на бедността в резултат на плоския данък. Всъщност, увеличение на бедността има през 2010 и 2011 г. (т.е. доста след въвеждането на плоския данък), като очевидно повишението на бедността е в резултат на кризата и безработицата.

Всеки, който умее да чете числата, знае, че бедността е концентрирана сред групи от населението, които не дължат и не внасят данък върху доходите (бил той плосък или прогресивен). Сред наетите рискът от бедност е едва около 7%, докато сред безработните е 52%, а в групите на други незаети и пенсионерите е около 30%. Знаем, че безработните и пенсионерите не плащат данък върху доходите. Така че - независимо дали данъкът е плосък или прогресивен, той няма как да повлияе на техния разполагаем доход и няма как да увеличи или намали бедността им.

По същия начин няма да повлияе на бедността и евентуалното въвеждане на необлагаем минимум - просто защото в България само около една трета от населението работи и плаща данък върху доходите, а бедността е концентрирана в останалите две трети от населението.

Нещо повече, плоският данък има положителен социален ефект. Той е единственият данък, при който има увеличение на приходите дори през годините на кризата, всички други отбелязаха спад. Плоският данък беше единственият стабилизиращ фактор в бюджета, който осигуряваше финансови ресурси. Без плоския данък държавата нямаше да може да изпълнява своите социални функции в обемите, в които го прави - просто нямаше да има достатъчно пари (тук е моментът да припомним, че вече почти 50% от държавния бюджет е насочен към социални разходи).

Плоският данък е успешен от гледна точка на преразпределителния ефект. Преди десетилетие, по време на високите прогресивни ставки почти нито един милионер не декларираше доходите си и не плащаше личен данък върху тях. През последните години положението изцяло се промени и събираемостта на данъците при хората с високи доходи драстично се повиши (вече стотици декларират доходи над милион лева годишно). Прогресивният данък създава фалшиво усещане за справедливост, но на практика не събира никакви приходи от богатите хора. Докато ниският плосък данък облага реално богатството.

Нека припомним, че въвеждането на плосък данък в България беше направено по такъв начин, че никой да не пострада. Данъчната реформа беше съпътствана с цял комплекс от мерки, свързани с промени в осигурителните ставки, промени в минималните доходи, промени в минималните прагове, промени в социалната система и субсидиите, стимули за увеличение на доходите и за създаване на работни места и т.н. Бяха положени много сериозни усилия, за да се гарантира, че никой няма да загуби от въвеждането на плосък данък.

С други думи, твърдението за бедността, създадена от плоския данък, е изсмукано от пръстите. Тогава защо синдикатите постоянно обвиняват плоския данък?

Причината е много проста - четири години синдикалист беше министър на труда и 4 години той изпълняваше едно към едно синдикалната програма за пазара на труда (вдигане на минимални прагове, вдигане на осигурителната тежест, административно разпростиране на колективни договори, вдигане на минимална заплата и пр.). Резултатът от 4-годишното синдикално управление на пазара на труда в България е почти половин милион загубени работни места, много повече, отколкото в повечето други страни, ударени от кризата.

Да вдигнеш с над 50% минималните прагове точно в кризата, да увеличиш облагането на труда с осигуровки точно в кризата, да увеличиш регулативното бреме върху труда точно в кризата -
това са учебникарски грешки в политиката на пазара на труда.

Дори да вярваш, че тези неща са полезни (което е крайно спорно), не бива да ги въвеждаш по време на криза, тъй като тежестта им е непосилна и се губят много работни места, без да се постигнат позитивни ефекти.

Най-точно го казва Европейската комисия в свой доклад от миналата година: "В настоящия момент създаването на работни места не изглежда да е сред приоритетите в дневния ред на правителството". Това е кратка и ясна оценка за пълния провал на синдикалния подход към пазара на труда.

Вместо да си признаят провала, синдикатите искат да използват плоския данък като изкупителна жертва за собствената си грешка. Съчувствам им, обаче с това те отново се опитват да насочат дебатите за пазара на труда в грешна посока, както и през последните четири години. Дано този път да не им се получи, защото резултатът ще е още по-катастрофален от гледна точка на загубени работни места и увеличена бедност.

 

Най-четените