Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Биткойн истерията ще промени света на парите

"Златото на милениалите" или адски глупав "балон"? Снимка: Getty Images
"Златото на милениалите" или адски глупав "балон"?

Кюлче от злато. Монета от метал. Банкнота от хартия. Банкова карта от пластмаса. Сами по себе си тези предмети нямат никаква стойност. Не стават за ядене или пиене, например. В същото време - не можете да оцелеете без тях.

Стойността им се дължи на нещо много елементарно: хората вярват в тях.

Ако всяка валута е консенсусна илюзия, то биткойн е нещо като колективна психеделична халюцинация.

Концепцията за биткойн се появява през 2008 г. в статия, подписана с псевдонима "Сатоши Накамото". Пет години по-късно единица от криптовалутата струва 12 долара. Сега, в края на 2017 г., един биткойн се търгува за повече от 10 000 долара. Стойността му се увеличи два пъти само за последните два месеца.

Ако една традиционна национална валута поскъпне със 100% за осем седмици, това би тласнало държавата в адска дефлационна спирала.

Откакто съществуват парите, винаги са приемали една от двете форми: физически активи (например злато) или фиатни валути (хартиени или метални).

Биткойнът обаче попада в съвсем различна категория - дигитална валута, която работи върху комбинация от икономика, теория на игрите и криптография.

Възходът му през последните години се приемаше с изненада и пълно объркване. Балон ли е криптовалутата или е инвестиционна ценност? Изобщо валута ли е? И какъв е проблемът с традиционните пари?

За мнозина - проблемът е очевиден. Доларът, например, е безалтернативна единица, чието предлагане подлежи на строг контрол от централното правителство. Колкото повече долари се печатат - толкова по-голяма е опасността от обезценяването им.

Мечтата на феновете на кибервалутите е да се създаде напълно децентрализирана система за електронни разплащания, която да замени съществуващите централни банки. Повечето от идеите за този вид активи е, че страдат от един и същи недостатък - репродуцирането. Всичко, което съществува онлайн, може да бъде копирано - снимки, текст, документи.

Кому би била нужна криптовалута, която се обезценява за секунди?

Биткойнът се появи с обещание да реши този проблем чрез блокчейн технологията - онлайн архив, който записва и проверява всички разплащания, за да не се допусне купуването на две различни услуги с една и съща стойност. Блокчейнът криптира всички транзакции, което предоставя още едно предимство - анонимност. Особено ценно за всички онези, които не желаят властите да знаят за какво харчат парите си. Дори да ги харчат за престъпна дейност, остават защитени зад технологията.

Мрежата за разплащания се поддържа от "копачи" - децентрализирана група от хора с мощни компютри, които проверяват транзакциите и получават в замяна нови биткойни за услугата. Общият брой на биткойните е ограничен - вътрешно заложеният дефицит на валутата решава въпроса с инфлацията.

Блокчейн технологията има потенциал да преобразува цялата икономика. Представете си свят, в който всички активи, дарения, договори, застраховки, права за ползване и др. съществуват и се разменят в пълна безопасност само в онлайн пространството, вместо да се пазят в трезори и банкови сейфове. Засега обаче това остава само мираж.

Нищо не може да се сравнява с масовата потребителска технология за разплащания и пазаруване, която предоставят платформи като Google, Netflix или PayPal например.

Една транзакция с биткойн отнема около 10 минути, а цената му е толкова нестабилна, че може да поевтинее с хиляди долари за едно денонощие. Подобна ненадеждна валута не може да поеме тежестта на трансформативна технология като блокчейн.

Това води до очевидния въпрос: Ако биткойнът се проваля като масова пазарна валута, защо се превърна в толкова успешен инвестиционен инструмент?

Теориите за рекордното поскъпване са много. В общи линии обаче могат да се ограничат до четири основни аргумента:

1) Предизвика интересът на рисковия капитал (с одобрението на правителствата)

Досега фондовете за инвестиции проявяваха минимално внимание към развитието на продуктите, свързани с биткойн. Не на последно място - заради асоциирането на криптовалутата с черни пазари за търговия с оръжия, наркотици и други криминални дейности.

След като в края на 2013 г. ФБР разби "Silk Road", няколко американски сенатори заговориха за биткойн като за легитимна финансова услуга. Така стойността му се утрои за един месец до 900 долара, а инвестиционните фондове изляха за една година около 400 милиона долара. Дори да няма масово приложение, биткойнът вече има легитимност и получава солидни инвестиции.

2) Биткойнът е златото на милениалите

За първи път през ноември "купувам биткойн" изпревари "купувам злато" в онлайн-търсачките. Колкото по-висок интерес има към криптовалутата, толкова повече инвеститорите я разглеждат като модерен еквивалент на ценните метали.

Също като златото, биткойнът е ограничен ресурс. Също като златото - репутацията му е по-голяма от реалната му стойност. Всяка седмица се търгуват биткойни на стойност от 34 милиарда долара, но това е по-малко от 1 процент от световния валутен пазар.

3) Биткойнът е резервната валута на ICO-пазара

ICO или initial coin offering ("първично предлагане на криптовалути") е начинът, по който една компания може да привлече средства, без да се налага да продава дялове. Вместо да приема пари от борсата в замяна на активи (каквото по същество е IPO или "първичното публично предлагане"), ICO предлага дигитални средства, деноминирани под формата на нова криптовалута.

Някои смятат ICO за гениална схема, която заобикаля посредничеството на инвестиционните фондове. Други предупреждават, че това е лесен начин за ограбване на лековерни вложители, лапнали кукичката на треската за криптовалути. Само за една година обаче този пазар успя да привлече над 2 милиарда долара инвестиции към нови компании.

Как ICO манията захранва бума на биткойна? Някои анализатори смятат, че най-доходоносните ICO-та всъщност са задвижвани не само от доверието на вложителите, но и от биткойн-милионери, които искат да диверсифицират инвестициите си, без да се налага да плащат традиционните данъци при евентуалното кеширане в традиционни валути.

На второ място - много ICO-инвеститори първо преобразуват наличните си средства в биткойн, преди да купят токени в нови криптовалути. Това превръща биткойна в резервна валута на крипто-икономиката - както доларът се възползва от статута си на световна обменна единица, която се приема навсякъде срещу местната валута.

4) Биткойнът всъщност е безпрецедентно глупав балон, надуван от безумна спекула

Изглежда странно да наричаме една валута "балон", но поради липса на по-точна терминология това е единствената дума, която пасва.

Дори да приемем аргумента, че блокчейн технологията е перфектна, криптовалутата е новото злато, а биткойнът е доларът на ICO-пазара, никой не може да обясни как е възможно стойността на един продукт да се удвои за 6 седмици, без да има каквато и да било материална промяна в успеха или приложимостта му.

Обемът на транзакциите в биткойн се е увеличил с 32 пъти от 2012 г., а пазарната му цена е надута над 1000 пъти.

Проучванията показват, че огромното мнозинство от притежателите на биткойни купуват или държат тези средства с една цел - да ги обменят за долари. А това превръща биткойнът в изключително лоша валута.

Да придобиеш нещо само за да изчакаш то да поскъпне и да се отървеш от него срещу висока печалба, може да е дефиницията на колекционерството, но не е е дефиницията на паричното средство.

Ценовият бум на биткойна е абсурден, но от абсурдни ситуации могат да се родят великолепни неща. Много исторически открития са се случили благодарение на спукването на "балони", превръщайки основни технологични инструменти в нещо безполезно. Също както телеграфът, влакът или телефонът, блокчейн има потенциалът да се превърне в инфраструктура от критично важно значение за дигиталната икономика - дори на цената на фалита на биткойна.

Трите класически цели на парите са: да измерват състоянието, да пазят ценността си и да бъдат средство за размяна. Може ли биткойнът да отговори на всички тези критерии? Може би да, може би - не.

Възможно е някои криптовалути да останат само под формата на пазители на ценност - например като златото. Няма да можете да си купите кафе с тях, но ще можете да си купите къща. Други криптовалути могат да останат в обращение за по-дребни плащания.

На пръв поглед - събитията от последните седмици на биткойн-борсите са очевиден сигнал за истерия. От друга страна - няма как да прилагаме рационални модели, когато подобен пазар се коригира.

Сигурно е, че бъдещето на парите ще промени из основи разбирането ни за валутата, за "балоните", за първичните предлагания и др.

 

Най-четените