Недвижимите имоти - новата цел на китайската инвазия в Европа | webcafe.bg
Webcafe

Недвижимите имоти - новата цел на китайската инвазия в Европа

Webcafe, по Worldcrunch
20.08.2018, 18:35 (обновена 22.08.2018, 12:50)
китайци

Снимка: © Getty Images

Англия и Германия са предпочитани от богатите китайци

Янг Ке работи в технологичен гигант в Шънджън, на югоизточния бряг на Китай. Благодарение на няколко години работа в чужбина, той успява да спести достатъчно и започва да търси къде да ги инвестира в недвижими имоти.

След дълги дискусии с брокери решава, че имотите в Америка са твърде скъпи и решава, че Европа е най-добрата опция.

В страната класата на сравнително богатите китайци, които ще последват примера на Янг, нараства.

Спестяванията им не са достатъчни, за да си позволят космическите суми на собствеността в големите градове на Китай като Пекин, Шанхай и Гуанджоу. Междувременно да държиш парите си в банка, недокоснати с години, не е далновидно решение. Така че... защо не Европа?

Все повече и повече от тези потенциални купувачи търсят да закупят имоти в чужбина, предназначена за техните деца, докато учат зад граница. Не само, че е по-удобно и по-безопасно за децата, но и е перфектна инвестиция - след като завършат обучението си, собствеността може да бъде продадена или отдадена под наем.

Подобен тип инвеститори следят пазара в Германия, Франция и Англия, където се концентрира по-голямата част от китайските студенти.

През 2015-а Ду Минг е студентка в университета Плимът във Великобритания. Още преди да замине за чужбина, родителите й имат идеята да й купят апартамент, след като така или иначе има нужда от жилище там. Първоначално Ду смята идеята на семейството си за лудост, защото мисли, че те не познават британския пазар и дори не говорят английски.

Ситуацията на място променя мнението й.

Първо, защото университетските общежития са много далеч от сградата на университета. Второ, защото в университетски град като Плимът животът под наем няма да излезе по-евтин. Да дели стая от 15 кв. м със съквартирантка би й струвало около 750 долара на месец.

Живот под наем без съквартиранти и хазяи ще й коства поне 1200 долара на месец. А се оказва, че дори и с тези цени е трудно да си намери жилище.

Накрая, за малко повече от 1 млн. йени или около 140 хил. долара, родителите купуват на Ду апартамент с две спални и плащат в брой сделката. Студентката дава под наем едната стая на своя приятелка. Наемът от своя страна й осигурява спокоен живот, докато е в Англия.

Великобритания е европейска дестинация номер едно за китайските търсачи на имоти. Брокерите отбелязват сериозен интерес към страната, двойно по-голям от този на Германия и Франция взети заедно. Въпреки че мотивът за покупката често е свързан с образованието, инвестициите в имоти с цел последваща продажба или отдаване под наем надминават тези за лично ползване.

Брекзит накара китайските инвеститори да се поколебаят за момент, но от началото на 2018-а пазарът отново расте.

Има собственици, които дори не са виждали нито апартаментите, нито наемателите си. Някои от тях са извадили късмет с апартаментите си в Германия или Англия. Уанг Ли е една от тях. За първи път попада в Берлин през 2012-а, когато вече бившият й приятел инвестира в апартамент в немската столица.

Две години по-късно Уанг има събрани около 75 хил. евро. Въпреки че цените леко са скочили, според нея берлинският пазар на недвижими имоти е много изгоден.

Китайката успява да си хареса апартамент само от видеата, които нейният брокер й изпраща. Цялата сделка й струва 85 хил. евро за студио от 26 кв. м, таксите за адвоката и 6% комисионна за брокера. Допълнителната сума за покупката осигурява с малък заем от немска банка. В момента наемът покрива изцяло вноските по кредита. Апартаментът й се намира в центъра на Берлин и месечно й носи по 400 евро.

Според данните купувачите от Китай на немска и френска територия се увеличават непрекъснато.

За втората половина на годината френският пазар е нараснал с 28% в сравнение с първото шестмесечие. Ръстът е 44% в сравнение със същия период от изминалата година.

Това, което трябва да се отбележи, е, че регулациите при покупко-продажба на имоти в Европа са много различни за китайците. В Китай собствениците не се занимават особено с имотите, които имат, освен да изплащат редовно ипотеките и данъците им.

В Европа условията са много различни. Уанг например е длъжна да наеме германец, който да попълни данъчните й документи, въпреки че се оказва, че неговите услуги са в пъти по-скъпи от самите данъци. В допълнение, ако иска да продаде апартамента си в следващите десет години, ще трябва да плати с 30% по-високи данъци. Във Франция периодът е още по-дълъг и е двадесет години.

Въпреки това още при следващата си ваканция в Европа Уанг ще се огледа за сделки на пазара за недвижими имоти.

Oще: азия  англия  апартамент  германия  европа  китай  китайци  недвижими имоти  продажба на недвижими имоти  сделки с недвижими имоти  студио  търговия  търговия с недвижими имоти  франция 


Още от Парите

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.