Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Миграция на капитала

Политиката на строги финанси
Политиката на строги финанси

Политиката на строги финанси (austerity), колкото да е непопулярна, с каквито критики и псувни да я обсипват, е световният консенсус днес. Макар и в различна степен, няма страна в света, която да не притяга фискалния колан, да не се мъчи да обуздае държавния дълг и да свие бюджетния дефицит.

Тази "дясна" по произход програма без проблем се приема и от новата "лява вълна", прииждаща на власт в Европа. А десни правителства пълнят хазната с класически "леви" мерки като специално облагане на високите доходи и на лукса, наред с общо увеличаване на фискалната тежест. Това е същината на днешния икономически ред, новият консенсус.

Политически различни са само гарнитурите, с които го сервират, словесният амбалаж, в който го опаковат. Точно те са най-важни. Управлението е като в гимнастиката - всички изпълняват една и съща задължителна програма. Печели, който допусне най-малко грешки. Конкурентите правят уж едно и също, но разликата е в майсторлъка, в качеството на резултата и в ефективността, с която го вършат. Няма съмнение, че и днес, и откак свят светува, не само търговските фирми, но и нациите, и техните държави са в остра конкуренция на свитите от депресията пазари.

Геополитическите и икономически съюзи на страните са само средство в надпреварата им с останалия свят, но не премахват конкуренцията между членовете на тези клубове по интереси. В крайна сметка всеки се ръководи единствено от своя интерес (или от заблудата си за него).

Всеки има право да се възползва от проблемите, грешките и слабостите на другите участници в надпреварата - включително на съотборниците, - въпреки "братството" и политическите съюзи, които го обвързват с тях. Всеки е длъжен да спазва формалните правила - ако няма силата да ги промени. Право номер едно е правото на силата. Силният може да врътне шамар, да подритне отзад най-хилавото другарче или да боцне в чинийката му. Нашите големи братя от европейския и атлантическия съюз ни показаха как точно се прави това.

Наша работа и жизнена цел е да ползваме малкото предимства на България и как да го направим ловко, за да отнесем най-малко шамари и най-много ползи. Едно от главните ни предимства дава уникалната позиция на България и опитът от катастрофата, която ние преживяхме през деветдесетте, а тепърва предстои в други страни. Най-важно е да спечелим от миграцията на капитала, която тепърва започва. Новият икономически консенсус променя посоката на движение на парите и капитала (финансистите правят разлика между тези неща). Вярно е, че в години на депресия всеки търси сигурен пристан за парите си.

Затова паричните потоци се насочват на запад, за да се скрият зад крепостните стени на силните и стабилни държави. Точно заради прилива на пари доходите там са най-ниски. А фискалната преса ще става все по-силна в мощните страни, които лесно вземаха кредити и натрупаха непосилен дълг. Затова капиталът търси начин да бяга от очакваното все по-високо облагане на все по-ниските доходи.

Забавните странствания на г-н Депардийо показват лутанията и посоката на миграция на капитала от запад на изток в търсене на изгодно лично и корпоративно гражданство. Има много страни по-удобни от България за (лично) гражданство на световния елит. Монако, Андора, Сан Марино, Хонконг, дори Швейцария (през Лихтенщайн), предлагат не само ниски данъци, но и истински луксозен живот на хората с доходи толкова високи, че да си го позволят. Те са няколко стотици хиляди в света.

А обективно погледнато, България днес предлага може би най-добрите условия за гражданство на масовия, редовия европейски (и не само) милионер, най-вече за пенсионер и рентиер. Още по-големи са предимствата на България за корпоративно гражданство (регистрация на фирми собственици на капитал, вложен и тук, и в други страни). Ниските данъци, членството в ЕС и НАТО, евтината издръжка, многобройните спогодби за избягване на двойно облагане са само част тях.

За да се възползваме от тези предимства, са нужни две неща, които не правим, а трябва: гаранции и реклама.

Ама не (само) реклама на страната като рай за масовия турист, а смислена професионална информация, насочена към масовия милионер. Той почти нищо не знае за България. Трябва да му кажем какво предлагаме. Това се прави със специални (скъпи) притурки към вестниците и списанията, които той чете, и (платени) програми по телевизиите, които той гледа. Специално посветени на България, поднесени на езика на фактите, който разбира, от (западни) журналисти и експерти, които познава и им вярва. Но най-важни си остават гаранциите, че изгодният днес режим няма да се смени, а лакомата българска държава да го измами и ограби. Не ни вярват.

До днес, 15 години след валутния борд, всеки втори чужденец, който се гласи да вложи пари у нас, първо пита: откъде да съм сигурен, че вашите политици няма да отменят борда и да заграбят резервите (в десетки случаи е ставало точно това). Всяка година се пуска поне веднъж слух, че ще девалвират лева. А мигриращият капитал търси гаранции, че десятъкът няма да се смени със стръвен прогресивен данък, че няма да се обложи капиталът и собствеността. Такава гаранция можем и трябва да дадем: достатъчна е промяна в закона, че всяко увеличение на облагането на доходи и имущество - в каквато и форма да е, ще влиза в сила пет години след като бъде прието от парламента (ако не бъде отменено до този момент).

 

Най-четените