Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Богатите стават все по-богати, бедните - все по-бедни". А дали е така?

Тома Пикети - автор на книгата "Капиталът през 21 век" - се обединява с екип от над 100 изследователи от 70 страни, за да представи "Докладът за световното неравенство"
Снимка: Getty Images
Тома Пикети - автор на книгата "Капиталът през 21 век" - се обединява с екип от над 100 изследователи от 70 страни, за да представи "Докладът за световното неравенство"

"Богатите стават все по-богати, бедните - все по-бедни" - това е един от най-устойчивите стереотипи в глобален мащаб. И причината не е свързана само с поредицата от скандали, уличаващи някои от най-заможните политици, спортисти и известни личности в укриване на приходи за стотици милиони долари в офшорни зони.

Бунтът на хората, останали под чертата на глобализацията, се превърна в опасна политическа лавина, която доведе до резултата от референдума за Brexit във Великобритания, възходът на популизма, избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ и др.

Вярно ли е, че ножицата между бедните и богатите в света се разтваря опасно рязко?

В кои страни по света неравенството е най-ярко изразено? Защо Европа и САЩ вече не могат да се мерят по мащаба на авоарите, контролирани от най-богатия 1%?

Тези въпроси се оказват в основата на ново изследване на социалното неравенство под ръководството на френския икономист Тома Пикети - автор на книгата "Капиталът през 21 век". Сега той се обединява с екип от над 100 изследователи от 70 страни, за да представи "Доклад за световното неравенство".

Изследването, което стъпва върху огромна база данни за богатството и доходите на гражданите в страни от целия свят, открива, че политиките на Европейския съюз се оказват най-подходящи за намаляване на неравенството и бедността.

Авторите на доклада предупреждават, че ако концентрацията на богатство не се преразгледа, може да се стигне до катастрофални последствия.

Най-големите дисбаланси между бедни и богати

Разпределение на доходите сред най-богатия 1% в държавите

Екипът на Пикети прави проучване за това какъв дял от доходите на една нация се получава от най-скъпо платените личности, разделени на 3 групи: топ 10%, топ 1% и топ 0,1% от населението.

Изводът: Най-силно изразено неравенство между бедните и богатите се вижда в страните от региона на Близкия Изток. При тях 10% от хората получават 61% от всички доходи на национално ниво. В същата група попадат Индия, Бразилия и страните от района на субсахарска Африка.

Най-балансираният регион е Европа, където най-високо платените 10% от населението получават 37% от общите доходи. Китай е на втора позиция, където делът е в размер на 41%.

В повечето региони от света неравенството намалява или се стабилизира, а не се покачва през последните две-три десетилетия, показват данните от проучването на икономистите.

В голям брой от изследваните страни обаче разликата в състоянието на социалните общности е много над нивата, засичани през 70-те години на ХХ век.

Средно ниво на доходите на глава от пълнолетното население в евро за 2016 г.

През 80-те години неравенството нараства много рязко в страни като Великобритания и САЩ. Такава е и ситуацията в посткомунистическа Русия през 90-те, когато започва раздържавяването на собствеността.

За разлика всички други, обаче в САЩ дисбалансът не спира да се увеличава.

Какво се случва с доходите в Америка

През 80-те САЩ и Западна Европа регистрират почти еднакви нива на неравенство. Ако най-скъпо платеният 1% от хората в европейските страни като Франция, Германия и Великобритания държат около 10% от доходите, то еквивалентната група в САЩ разполага с 11%.

По-бедната половина от западноевропейските общества се ползва от 24% от доходите, а при американците делът им е 21 на сто.

Тези нива на неравенство почти не са се променили в страните от Западна Европа 30 години по-късно. За сметка на това в САЩ делът на доходите, получавани от най-богатият 1% от хората е почти двойно по-голям, достигайки до 20 на сто. Прогнозата е, че до 2050 г. този дял ще се увеличи до 28 на сто.

Дял от националните доходи преди облагане - в синьо е показан Топ 1%, а в червено - най-бедната 1/2 от обществото;

Делът от доходите за 50-те процента граждани на САЩ от дъното на социалната стълбица е намалял до 13%, а тенденцията е към още по-сериозно снижаване до 7% от доходите на национално ниво.

Причините за тази ситуация се обясняват с различията в образователната и данъчната политика на Европа и САЩ.

"Траекторията на неравенството при доходите в САЩ се дължи до голяма степен на огромните образователни неравенства, комбинирани с данъчна система, която става все по-малко прогресивна", се казва в доклада.

В Западна Европа данъчните и образователните политики се оказват по-адекватни за нуждите на групите с ниски или средни приходи.

Богатството не е това, което беше през 20 век

Делът на богатството, което се притежава от най-състоятелния 1% от населението, се увеличава постепенно в много страни. В САЩ например, топ 1% притежават 37% от националното богатство към 2014 г., докато през 1990 г. делът им е възлизал на 27 на сто.

Въпреки това дългосрочните данни показват, че неравенството в богатството е много под нивата, които са наблюдавани в началото на 20 век. През 1913 г. във Великобритания най-богатият 1% от населението е притежавал близо 2/3 от националното богатство. Това се променя драматично през десетилетията, като към 1988 г. пада до 15 процента.

Големият брой на собствениците на недвижими имоти и бързото поскъпване на цените на жилищата води до забогатяване на средната класа, което компенсира пика на неравенството в края на 80-те.

Дял на доходите на най-богатия 1% от населението на Русия - преди, по време и след епохата на СССР

Авторите на доклада препоръчват увеличаване на прогресивното облагане, което според тях ще намали стремежа към агресивно трупане на богатство. Призовават и за създаване на глобален регистър на собствеността на финансови активи, което по думите им ще бъде сериозен удар върху опитите за укриване на данъчни задължения, прането на пари и др.

Еволюция на средните годишни доходи в България от 1951 до 2016 г. в хиляди лв.

 

Най-четените