Рецептата за ЕС: Харчете, преди да дойдат популистите | webcafe.bg
Webcafe

Рецептата за ЕС: Харчете, преди да дойдат популистите

Webcafe, по Политико
14.05.2019, 20:17 (обновена 16.05.2019, 17:15)
ангела меркел и алексис ципрас

Снимка: © Getty Images

Харчете излишъците от бюджета! - в противен случай популистите ще ги изхарчат вместо вас.

Това е лайтмотивът в нов доклад на главния икономист на лондонската банка Berenberg Холгер Шмийдинг, цитиран от "Политико", който отправя препоръките си до всички европейски правителства, управляващи бюджетен излишък.

Шмийдинг дава пример с т.нар. "полска съдба" - колебанието на бившия премиер на страната Доналд Туск да разпределя трупащите се фискални спестявания, което е последвано от рязък обрат на политиката след идването на "Право и справедливост" на власт през 2015 г.

За да докажат тезата си, авторът на доклада и неговият колега Флориан Хензе правят мащабно изследване на състоянието на икономиката на ЕС, като проверяват положението на всяка от 28-те страни-членки и го съпоставят с амбициите им за реформи.

В Полша, чиято управляваща партия "Право и справедливост" спада към по-склонните към разхищения европейски сили, бяха въведени множество нови скъпоструващи социални плащания. Макар да не увреждат бюджетната позиция на Полша в дадения момент (значително по-добра от средното ниво за ЕС), те ще имат дългосрочен ефект върху хазната.

Други страни, изправени пред повторение на "полската съдба", са Ирландия, Холандия, донякъде - Дания, и Германия, предупреждава Шмийдинг.

В тези страни, казва икономистът, е по-добре да се действа превантивно и да се прилага разумно-щедри бюджетни разходи - например, за детски градини или за инфраструктура в по-малките населени места в провинцията.

Европа се смята за най-слабото звено от трите големи световни икономически блока - най-вече заради слабостта на отделните компоненти на ЕС. Някои от страните-членки страдат от политическа парализа, други се сблъскват с демографска или финансова криза, трети изостават в областта на технологиите. В известен смисъл това дава основание на Доналд Тръмп, който често критикува еврото през 2018 г. и неотдавна обяви, че Европа "не го интересува".

Шмийдинг твърди, че "Европа се справя много по-добре, отколкото може да се съди по репутацията й", защото се полагат сериозни усилия в правиланата посока

Колкото до мнението на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер - чашата на ЕС е наполовина пълна.

Наскоро Юнкер се похвали, че по време на 5-годишния му мандат "240 милиона души в Европа разполагат с работни места".

"Когато започнахме да работим с комисията, нивото на заетост беше 69,2%. Сега сме на 73,5 процента и мисля, че ще можем да увеличим това ниво до 75 на сто до 2020 г.", коментира той пред журналисти.

"Хората в Европа всъщност са добре. Но не всеки го забелязва, защото богатството и просперитетът все още са разпределени неравномерно", призна той.

Изследването на Шмийдинг подкрепя това наблюдение. Различията между отделните страни са твърде сериозни и често изненадващи.

Някои държави се справят много добре от гледна точка на здравето на икономиката и желанието за реформи - такива примери са Ирландия и Холандия.

Други - като Финландия и Швеция - се радват на добра репутация, която обаче не е подкрепена с реален ентусиазъм за реформи. Голяма част от "изоставащите" са страни като Румъния, които не само не постигат съществен напредък, но и не дават сигнали за подобрение на ситуацията.

Шмийдинг подчертава колко важно е да се използват наличните свободни ресурси в бюджета - първо, за да се компенсират структурните слабости; второ, за да се реагира на продължаващото забавяне на европейската икономика; и последно, но не и по важност - да се противодейства на популистката вълна.

"Заетостта и реалните заплати в Европа се увеличават в правилната посока, но ще отнеме време преди тези промени да се отразят на настроението на гражданите", казва Шмийдинг.

Ако напредъкът на Европа в това отношение е твърде бавен, причината може би е свързана с липсата на механизъм, който да гарантира, че ще се използват само парите от излишъка.

Да вземем за пример Германия, която Berenberg класира на второ място в ЕС като състояние на икономиката, но на 20-та позиция по отношение на реформаторския устрем. Ясно е, че Германия разполага с ресурс за по-големи инвестиции благодарение на високия си (макар и постепенно намаляващ) публичен излишък.

Нещо повече, пише икономистът, "делът на непродуктивните държавни харчове в Германия е прекалено висок в сравнение с останалите страни".

Други държави проявяват склонност да харчат повече, отколкото могат да си позволят.

Типичният пример: Франция. Еманюел Макрон започна да реформира страната още преди да бъде избран за президент през 2017 г., докато изпълняваше функцията на икономически министър в мандата на Франсоа Оланд. Реформите на пазара на труда и в трудовото законодателство, които бяха инициирани през 2016 г., вече започват да дават резултат.

След 12 дълги години на стагнация, безработицата във Франция падна до 8,8%, а според прогнозата на ЕК тази тенденция ще се запази и през 2019 и 2020 г.

Франция обаче страда от друг проблем: отношението между държавните разходи спрямо икономическата продукция все още е по-високо от всички други страни в ЕС. Държавният дълг също е много висок.

През 2019 г. се очаква, че Франция ще наруши изискванията от Маастрихт по отношение на бюджетния дефицит за първи път от 2016 г. насам с разлика от 3,1%. И все пак страната няма проблем да си осигури евтино финансиране на пазара, за разлика от някои свои съседи.

Разбира се, въпросните "съседи" са колегите на Макрон в Италия.

Правителството в Рим прилага комбинация от класически популистки политики от левия и десния край на политическия спектър, с данъчни облекчения по инициатива на "Лигата" и въвеждане на базов доход по идея на движението "5 звезди".

Подобни разхищения "заплашват да задълбочат финансовото неразположение на Италия", се казва в доклада. Правителството вече няма пространство за маневри в държавните разходи, частното потребление не се активира, а "ниското съотношение на износа говори за проблеми с конкурентоспособността".

"Нивото на заетост в Италия, което остава на предпоследно място в Еврозоната след Гърция, се нараства с изключително бавна скорост", пише Шмийдинг - всичко това идва да докаже, че Италия има нужда от реформи, а не от необуздано харчене.

Когато Европа излезе от последната си криза, беше постигнато споразумение - ЕС ще предоставя защита на държавите-членки в случай на пазарни сътресения, но само ако уязвимите страни намалят дефицитите си и се ангажират с реформи.

И все пак едва ли някой може да обвини италианското правителство за това, че не се съобразява с препоръките на ЕК за по-тясна координация на икономическите политики сред 28-те столици. В продължение на години Германия игнорира призивите на Брюксел да намали излишъка по текущата сметка.

"Германците обичат да се оплакват от Италия", коментира Юнкер в интервю преди дни. "Но докато дългът и дефицитите на страната намаляват, прекомерният излишък по текущата сметка все още не е поставен под пълен контрол в Германия. Нарушават Пакта за стабилност 18 пъти - да, направих си труда да ги преброя - и все още продължават да го нарушават".


Още от Парите

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.