Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

България: спасителният трезор на Гърция

От въвеждането на административния контрол върху банковите транзакции от кабинета на Ципрас в началото на юли, служителите на българските банки редовно контактуват с южните си съседи Снимка: Getty Images
От въвеждането на административния контрол върху банковите транзакции от кабинета на Ципрас в началото на юли, служителите на българските банки редовно контактуват с южните си съседи

Само едно кратко пътуване до съседна България е достатъчно, за да могат гърците да спасят спестяванията си от контрола на капиталите, наложен от правителството.

Хиляди граждани на Гърция вече са отворили собствени банкови сметки в България. Предприемачите прехвърлят филиали или дори целите си фирми там.

"Строгите правила за контрол, каквито всъщност гръцките банки бяха длъжни да прилагат още преди кризата, водят до масово преселение в най-бедната държава в Европейския съюз", пише в свой анализ електронното издание на германския Der Spiegel.

Кореспондентът на списанието в Солун Йоргос Христидес се обажда в един от столичните филиали на Уникредит Булбанк, като се представя за потенциален нов клиент.

"Гласът на отсрещната страна на линията е любезен: "Добро утро, процедурата за откриване на разплащателна сметка в евро или лева за гръцки граждани е съвсем лесна. Трябва само да посетите някой от нашите клонове и да носите със себе си лична карта или паспорт", съобщава служителката на перфектен английски език, пише Христидес.

Тя обяснява, че активирането на сметката може да се случи за не повече от два часа. От този момент нататък банкирането през интернет или с приложението за смартфон вече става възможно, а банковата карта се издава в рамките на пет дни.

"Имаме много чуждестранни клиенти"

След като журналистът й казва, че живее в Солун, тя му предлага да си спести пътуването до София, като го пренасочва директно в популярния спа-курорт Сандански - на 20 км от границата с Гърция и само на един час път от Солун.

Христидес коментира, че очевидно не е първият подобен клиент. "Да, имаме доста чуждестранни потребители, разбира се - включително гръцки граждани".

От въвеждането на административния контрол върху банковите транзакции от кабинета на Ципрас в началото на юли, служителите на българските банки редовно контактуват с южните си съседи.

Доста гърци се опитват по този начин да заобиколят ограничението за теглене на пари в брой до 420 евро на седмица, други - да избегнат процедурите по одобрение на големи парични преводи в чужбина. А и за много хора все още съществува страхът от евентуалното налагане на данък върху банковите депозити или връщане към драхмата, което би могло да им донесе сериозни загуби.

Към момента много гърци използват българските си банкови сметки, за да извадят на светло парите, които крият "под дюшека". През последните месеци, в които кризата ескалира, близо 45 млрд. евро бяха изтеглени от гръцката банкова система.

Сега парите излизат зад граница.

Пред правителството на премиера Алексис Ципрас стои все по-разрастващ се проблем, заради който се принуди да наложи лимит за изнасянето на пари в брой зад граница до 2000 евро на човек.

Така всеки, който е готов да предприеме по едно кратко пътуване до Сандански на ден, може да "спаси" 14 000 евро в края на седмицата - напълно законно.

За някои хора дори това не е достатъчно: наскоро гръцките медии съобщиха за случай, при който жена се опита да прехвърли 23 000 евро в брой, пътувайки с автобус през границата с Албания. Митническите служители наложиха временна конфискация на парите й, като едновременно с това я глобиха.

Фирмите остават заради ниските данъци

Гръцките предприемачи, които се прехвърлят в България, получават всички привилегии, от които се ползва местният бизнес.

Докато Гърция се принуди да повиши корпоративния данък до 29% по настояване на външните кредитори, България привлича с 10% плосък данък както за физически, така и за юридически лица.

Ниските ставки за социално осигуряване, минималната месечна заплата в размер на едва 174 евро и ограничените административни процедури са причините за привличането на предприемачите.

В рамките на 4 седмици всеки гръцки бизнесмен може да създаде своя дъщерна компания на територията на съседната страна.

По информация на българския търговски регистър през 2014 г. съществуват 11 500 предприятия с гръцко участие.

Красен Станчев от Института за пазарна икономика изчислява, че през шестте години от началото на кризата гръцките компании са инвестирали в България между 4,5 и 5 млрд. евро.

Той смята, че в този период близо 60 000 гръцки граждани са открили собствени сметки в български банки.

Гръцки бизнесмен, предпочел да остане анонимен, коментира, че това е чиста стратегия за оцеляване.

"Българската банкова сметка спаси фирмата ми", споделя собственикът на експортно-ориентирано средно предприятие от Солун.

"Мога да заобиколя тромавата, бюрократизирана и често безрезултатна процедура по одобрение на чуждестранните транзакции", казва той.

Благодарение на преводите от българската си сметка той може да се разплаща с доставчиците си от чужбина.

Правителството се опита да въведе ответни мерки: банките имат право да превеждат не повече от 100 000 евро между фирмени сметки. Над тази сума транзакциите трябва да бъдат одобрени от Комисията за банкови преводи, контролирана от Министерството на финансите.

Съмнително е как подобна мярка би могла да върне гръцките фирми в местните банки.

На гръцките предприемачи не им е лесно да обърнат гръб на родината си, но това само доказва изпадането на Гърция от висшата лига на Европа.

"До преди две години Гърция все още беше носител на надежда и пример за другите държави от Балканите. Бяхме развита икономика, бяхме закрепени за Запада, бяхме част от сърцето на Европа", коментира гръцкият предприемач и завършва с думите:

"Днес дори Албания изглежда по-атрактивна"

 

Най-четените