Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Ако Финландия вдигне бялото знаме за еврото

Но ето как би могло да тръгне всичко преди края на лятото: "Испаника," последвана от "Квиталия," и накрая "Физход"
Но ето как би могло да тръгне всичко преди края на лятото: "Испаника," последвана от "Квиталия," и накрая "Физход"

Най-належащият въпрос за еврокризата е и един от най-трудните за отговор. Лесно е да се анализира защо единната валута толкова катастрофално излезе от релсите, да се подбират недостатъците в конструкцията й и да се идентифицират грешките, допуснати в безкрайните спасителни пакети.

Но как ще завърши цялата сага в крайна сметка?

Никой не може да каже със сигурност. На сцената има толкова много актьори, толкова много противоречиви амбиции и натиск върху всеки от тях, че всяко предсказание е обречено на несигурност.

Но ето как би могло да тръгне всичко преди края на лятото: "Испаника," последвана от "Квиталия," и накрая "Физход". Паниката в Испания може да е последвана от нараснали искания Италия да напусне, ако не получи същите условия, предложени на останалите средиземноморски страни, и накрая Финландия да изостави еврото, което ще доведе до логичен катарзисен финал на цялата история.

Това ще бъде тежко време - и не бихте желали да запазвате активи в нещо различно от долари, злато или евентуално швейцарски франкове, докато тези събития се развиват. 

Но пък поне може и да доведе до край на проточилата се криза

През изминалата седмица в новините доминираше спасителният пакет за Испания. Тя стана четвъртата страна, нуждаеща се от някаква форма на финансова помощ, и досега най-голямата такава. Почти една четвърт от 17-те членки на еврозоната вече се нуждаят от външна помощ. Кипър вероятно скоро също ще се включи в списъка.

Това не изглежда като доказателство за успеха на един валутен експеримент, който, ако припомним, беше замислен с цел да осигурява повече стабилност - а не по-малко.

Как все пак би могъл да се развие процесът през лятото?

Ето как нещата биха могли да се получат:

Първо настъпва Испаниката (паниката в Испания). Вече станахме свидетели на един спасителен пакет за закъсалите испански банки. Но кой казва, че 100 милиарда евро са достатъчни? Испания е страна, която се хлъзга към тежка рецесия, и където правителството бързо орязва разходите - което само ще задълбочи рецесията.

Икономиката според прогнозите ще се свие с 1.7% за тази година, а реалният срив може да е и много по-тежък. По време на рецесия бизнесите фалират, безработицата нараства, а кредитите не се изплащат, защото хората нямат пукната пара. Нито една от тези перспективи не е добра за банковата система.

По-лошото е, че никой всъщност не знае точно откъде ще дойдат парите за спешната помощ, или колко точно всъщност са необходими. Това, което може да се каже със сигурност за еврозоната, след траещата две години криза, е че всичко винаги е много по-зле, отколкото изглежда на пръв поглед.

Нищо не е направено до момента, за да се гарантира, че Испания е на път към възстановяване. Ако спасителният пакет претърпи провал и Испания се наложи да получава още една помощ, във финансовата й система ще настъпи тотален апокалипсис.

След това идва Квиталия

След това иде Квиталия (когато Италия казва "квит"). Получаната от Испания помощ оказва натиск директно върху Италия. Конкретните условия на испанския спасителен пакет още не са уточнени, но според съобщенията на медиите, испанските банки ще получат финансиране срещу 3% лихва.

Италианските банки - и италианското правителство, се налага да плащат 6%, ако въобще успеят да получат някакво финансиране. Парите за Испания дори не идват с много тежки условия - или поне не по-тежки от орязването на бюджета, вече наложено от кабинета.

Представете си как би изглеждало това на италианците. Испанците получават назаем пари два пъти по-евтино, отколкото Италия би могла да вземе - и това става във време, когато много високата цена на заемите запраща страната в пета рецесия, откакто тя се е присъединила към общата валута.

По-тъжното е, че Италия трябва да се осигури 22% от спасителния пакет за Испания - вземайки пари при 6% лихва, за да ги даде на съседите си при 3%. Това няма как да свърши добре. В самата Италия неизбежно ще расте натискът тя да поиска същите условия - и ако не ги получи, да заплашва да напусне единната валута, с целия хаос, който ще последва от това.

И накрая бялото знаме от севера ще сложи дългоочаквания край

И накрая настъпва момента за Физхода (Изходът на Финландия). Кризата най-накрая ще достигне повратна точка, когато една страна реши да излезе от играта. Финландия е най-вероятният претендент за това. Защо ли? Защото е малка държава със силна икономика.

Лесно е за нея да поеме към табелката "Изход". Финландия ще е в по-добра позиция още от първия ден извън еврото, точно както това стана с Естония, когато тя реши да напусне злополучната "зона на рублата", създадена след срива на стария Съветски съюз.

Плюс това Финландия дори не се налага особено да се притеснява за ефекта върху Европейския съюз - по начина, по който Германия би трябвало, ако Ангела Меркел реши да вдигне бяло знаме. Ако такава страна напусне, това означава на практика край на играта, но никой не може да каже същото за малка държава като Финландия. А и там има силни политически нагласи против еврото; партията "Истински финландци" постигна доста добри резултати на последните избори и нищо чудно да подобрява позициите си занапред.

Финландия вече иска гаранция за своя дял от испанския заем. Това би могло да се превърне в решаващия фактор - "без гаранция, ние се махаме оттук". След като една страна напусне, става много по-лесно следващата да го стори - по същия начин, по който е по-лесно за втория човек на наистина скучно парти да се изниже, отколкото за първия.

Какво би станало след напускане на Финландия, можем само да гадаем

Финландският изход ще е спусъкът на стартовия пистолет, след който или единната валута окончателно ще се разпадне, или ще се стигне до създаването на по-малка еврозона с по-малко държави и по-стриктни правила. И в двата случая обаче това би довело до крайно необходимия завършек на кризата.

Нищо от този процес няма вероятност да мине гладко. И ако то наистина се случи, единствените активи, на които би трябвало да заложат всички за времето на тези събития, ще са долари и злато, и може би някой и друг швейцарски франк. Всичко останало ще спадне до пълна безценица. Но пък поне сагата ще има някакъв завършек.

 

Най-четените