Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как ББР да стане локомотив на икономиката

Правителството може чрез нея да "удари с един куршум два заека" - да осигури евтини заеми за бизнеса и да спре изтичане на капитали от България
Правителството може чрез нея да "удари с един куршум два заека" - да осигури евтини заеми за бизнеса и да спре изтичане на капитали от България

Инвестициите са моторът на икономиката. А брутните инвестиции у нас за 2009-2011 г. са спаднали в реално изражение с близо 40%. През миналата година статистиката сочи известно задържане, но вероятно през тази година отново ще се фиксира спад.

Същевременно през последните пет години се наблюдава систематично изнасяне на вътрешни финансови ресурси в чужбина. Данните от платежния баланс показват, че за 2009-2012 г. местни физически и юридически лица са инвестирали в чужбина около 3.4 млрд. евро, като почти четири пети от тази сума са инвестирани в чуждестранни акции и облигации. Ако те бяха вложени в страната, брутните инвестиции за всички години от предходния петгодишен период щяха да са с една десета по-високи - с всички произтичащи положителни последствия.

Правителството няма право да налага административни мерки за ограничаване на изтичащия от страната финансов поток.


Но би могло да помисли за предприемането на икономически мерки.

Интересът на инвеститорите към емитираните държавни ценни книжа (ДЦК) се поддържа на високо равнище. За последните 4-5 години търсенето на ДЦК превишава 2.5 до над 3 пъти предлаганото количество. Високото търсене понижава сериозно доходността на дългосрочни ДЦК (с падеж над една година) - от около 6% през 2009 г. на 2% през текущата година.

Държатели на ДЦК са основно две групи финансови предприятия: първо, търговските банки, и второ, застрахователни дружества, пенсионни фондове, небанкови финансови институции, а също и фирми и граждани. Към 2008 г. около 60% от ДЦК на първичния капиталов пазар се купуваха от търговските банки, но постепенно участието на двете групи започна да се изравнява. Небанковите финансови предприятия имат нужда от безрисково дългосрочно финансиране, търсят инвестиране в ДЦК, а когато няма такава възможност, напускат страната.

Правителството може чрез държавната Българска банка за развитие (ББР) да използва българските инвестиции в българската икономика.

ББР е създадена през 1999 г. под името Насърчителна банка с цел да подпомогне икономическото и социалното развитие на България. През 2008 г. мандатът на банката се променя. Името също. ББР се определя като съвременна банкова институция, стремяща се да използва в максимална степен
уникалната си позиция на местния банков пазар за прилагане на държавната политика в българската икономика.

Основен фокус на банката са местните малки и средни предприятия, проектното финансиране на експортно ориентирани компании, както и инвестиционното банкиране на публични проекти с национално значение.

ББР може да получи външно финансиране, както вече е получавала, от Европейската инвестиционна банка, Черноморската банка за търговия и развитие, Банката за развитие на Съвета на Европа, KfW, Китайската банка за развитие, Японската банка за международно сътрудничество, Скандинавската инвестиционна банка и др.

ББР разширява дейността си след 2008 г. В края на 2008 г. правителството на Станишев увеличава с 500 млн. лева основния капитал на ББР като антикризисна мярка. Тогавашното ръководство на ББР приема присърце мисията. През следващите 2-3 години се сключват поредица споразумения с международни и национални финансови институции за съфинансиране и се откриват нови кредитни линии. Кредитната експанзия на ББР води до съществено нарастване на активите й - със 110% през 2009 г., с 53% през 2010 г. и с 36% през 2011 г.

ББР провежда дейността си основно чрез договорно рефинансиране на търговските банки, с което те поемат задължение да предоставят кредити на малки и средни предприятия на поносима цена. При това рефинансиране ББР получава лихва от около 5% за левови и 3.5% за евро ресурси.

В средата на 2011 г. тогавашният министър на финансите Симеон Дянков своеволно и без никаква аргументация подмени целия управленски състав на ББР - надзорния и управителния съвет. Като председател на надзорния съвет остана единствено Румен Порожанов - висш служител в Министерството на финансите, който по-късно оглави прословутия фонд "Земеделие".

Резултатите от "метлата" по високите етажи на ББР

не са благоприятни. Свиват се външните кредитни контракти. През 2012 г. активите на ББР намаляват с 10%, а през първото тримесечие на текущата година - с нови 1.5%. В същото време активите на банковата система в България като цяло нарастват със 7.3% и 1.3% респективно.

Докато резултатите на ББР се влошават, административните й разходи сериозно растат - с цели 20% през 2012 г. срещу 1.4% за цялата банкова система. Очевидно мениджмънтът на държавната банка се грижи добре за доходите си независимо от показаните недобри резултати.

За да намали изтичането на капитали от страната, правителството може да емитира допълнителни средносрочни и дългосрочни ДЦК. Такива емисии ще приберат наличната в страната свободна парична маса. На следващ етап тези ресурси могат да се предоставят на разположение на ББР и тя да отпуска кредити за реалния сектор чрез наличните механизми. Това предоставяне на ресурс може да стане
както във вид на срочен депозит, така и като срочен дълг.

Капиталовата адекватност на ББР е превисока и позволява извършването на подобни операции. Нещо подобно се случи с българските търговски банки след тяхната окончателна приватизация. Задграничните собственици прецениха, че страната предоставя добри възможности за разгръщане на банковия бизнес, и чрез депозити в собствените си банки увеличиха кредитните им възможности. Към края на 2008 г. българските търговски банки разполагаха с депозити на нерезиденти в размер на близо 19 млрд. лв. По-късно те започнаха систематично да се изтеглят, като към настоящия момент се оценяват на малко повече от 10 млрд. лева.

При такава финансова операция държавният дълг ще нарасне. Но тя няма да се отрази на дефицита в държавния бюджет. Обслужването на емитираните облигации ще се осигурява от приходите от лихвите, които ББР ще плаща на правителството за поддържания депозит. Облигационната емисия ще влезе във фискалния резерв, а от фискалния резерв ще се отдели необходимият финансов ресурс за повишаване на финансовите възможности на ББР за прокарване на държавната политика.

По този начин ще се увеличи кредитният ресурс и ще се намалят лихвените проценти. Аналогично на отделените през 2008 г. 500 млн. лв. за капитализиране на ББР новият правителствен депозит в държавната банка ще изпълнява целева функция, свързана с финансиране на малкия и средния бизнес. Тази операция няма нищо общо с лансираната по-рано идея за разхвърляне на част от фискалния резерв сред търговските банки с оглед на осигуряване на приходи в държавния бюджет. Но би било редно тя да се съгласува с БНБ.

Увеличаването на финансовите ресурси на ББР може да стане и за сметка на активна емисионна политика на самата банка. През 2010 г. например бяха подготвени и реализирани две облигационни емисии от по 20 млн. евро, но тази практика не беше продължена. Може би защото такава активност предполага по-обигран банков екип, а и защото цената на емисията е по-висока - няма я държавната гаранция.

При всички случаи емисионната политика на Министерството на финансите не обслужва и не трябва да обслужва единствено и само формалното изпълнение на строго бюджетните процедури.

 

Най-четените