Webcafe

Без кеш от сутрин до здрач с безконтактна карта

Ана ДинковаАна Динкова
13.12.2017, 11:57 (обновена 30.05.2018, 15:53)
Visa безконтактно плащане

Снимка: © Getty Images

Един експеримент - ден без пари в кеш в портмонето

Определено си падам по експериментите. Преди няколко години изкарах седмица без мобилен телефон, за да проверя дали ще ми е лесно, трудно или направо невъзможно. Миналата година изпробвах да изкарам 10 дни с по 5 лв. джобни на ден, което включваше транспортни разходи, кафета, евентуално храна - адска мъка се оказа.

Тази година реших да пробвам какво ще се получи, ако изкарам едни 24 часа само и единствено с безконтактната ми карта Visa. И така на 4 декември сутринта в 7:30 експеримент започна, ето резултатите:

7:30 - излязох, за да купя мляко за сутрешните кафета, както и няколко кутии бонбони, с които дъщеря ми да почерпи съученици и учители на патерици за рождения си ден. В първия квартален безименен магазин се оказа, че ПОС терминалът не работи, но в кварталното Avanti нямаше проблем (само уви нямаше и мляко), но ме пуснаха да мина пред всички чакащи за кафе и цигари, защото видяха, че картата ми е безконтактна Visa и така платих за няколко секунди, защото сметката ми (1 кутия Toffifee, 1 кутия бонбони Milka и 2 пакета бисквити Milka) бях на обща стойност 16 лв. и не трябваше да въвеждам дори ПИН код.

8:00 - направих си упражненията от програмата на Kayla Itsines, която си купих миналия месец и платих също онлайн. Този харч не се брои точно за конкретния ден, но все пак не мога да пропусна, че е нещо закупено онлайн и платено с карта. Да живее глобализацията и леснодостъпните виртуални услуги!

8:45 (или там някъде) - забелязах, че кафето ми свършва - т.е. останал е половин пакет и веднага си поръчах няколко пакета от Dabov Specialty Coffee, защото аз без кафе не мога да функционирам достатъчно добре.

9:30 - на път към офиса купих мляко, плодове, течен сапун за ръце, салфетки и голяма кутия бонбони от супермаркета в близост до офис сградата ни. Бях на път да платя сметката от лев и 77 стотинки на младежа пред мен, защото ми втръсна да го чакам да си брои стотинките.

13:30 - купих си салата от Salad Box в Bulgaria Mall, а после си купих и червилце от Debenhams.

18:30 - тръгвайки си от работа не можах да си купя коледна звезда от един безименен цветарски магазин до офиса, защото нямаха ПОС терминал и продавачката ме изгледа леко странно, когато й казах, че нямам пари в брой, дори 2 лева нямам. За да я успокоя, защото по някаква причина ми изглеждаше притеснена, й обясних за експеримента. Тя отдъхна, но не пропусна да вметне: едно време такива дяволии нямаше.

Дяволии или не - практичността на безконтактната ми карта си остава на първо място. Пък и в крайна сметка всичко е въпрос на еволюция, напредък, технически и икономически иновации, които правят живота по-лесен.

18:45 - от Billa купих продукти за вечеря, след което извиках едно такси чрез мобилното приложение TaxiMe и използвах опцията плащане с карта, защото Visa си партнират с TaxiMe и когато са в кампания дават отстъпки, което е яко.

19:30 - докато вечерята къкреше и се печеше, с дъщеря ми направихме заявка за две книги от онлайн магазина на Ciela - „В дома на Червея" от Джордж Р. Р. Мартин и сборника „Български народни приказки". Имаше и чудесни намалени дискове, които стават за коледни подаръци, но нямах много време за разглеждане, така че отложихме тази покупка.

Ето и изводите от деня:

Когато си поставям някаква форма на ограничение от типа: ще плащам само с карта или ще имам определен брой „дневни" или „джобни" - винаги внимавам какво и за колко купувам и по този начин избягвам спонтанните, непредвидени или дори ненужни покупки и харчове.

Определено е удобно и бързо и на местата, в които ме познават като редовен клиент и знаят, че плащам с безконтактна карта, често ме пуска с предимство, особено ако има чакащи за нещо повече от плащане - както е случая с чакащите за кафе. Още по-удобно е, че при плащането на малки суми под 25 лв. няма нужда да въвеждам ПИН, да подписвам бележки и т.н.

Не ми се налага да нося пари в брой и да броя стотинки, да се чудя къде да си натикам дребните или да нося тежко портмоне - а понякога дори и чанта. Имам едно малко портмоненце, в което нося само личната си карта, картата за спорт и безконтактната кредитна карта Visa.

Материалът съдържа продуктово позициониране.

Oще: visa  безконтактно плащане  безконтактно разплащане  виза  кеш  пари в брой  пари в кеш  стотинки 


Още от Финансова грамотност с VISA