Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

В какво се превърна Яйлата

В Каварна смятат, че догодина ще се тълпят туристи, за да видят чудната реставрация на византийската крепост и скалната църква там, а след това да наблюдават с бинокъл прелитащите птици Снимка: Община Каварна
В Каварна смятат, че догодина ще се тълпят туристи, за да видят чудната реставрация на византийската крепост и скалната църква там, а след това да наблюдават с бинокъл прелитащите птици
В какво се превърна Яйлата Снимка: Владо Руменов
В какво се превърна Яйлата Снимка: Свободен Камен Бряг
В какво се превърна Яйлата Снимка: Община Каварна
В какво се превърна Яйлата Снимка: Владо Руменов
В какво се превърна Яйлата Снимка: Свободен Камен бряг
В какво се превърна Яйлата Снимка: Община Каварна
В какво се превърна Яйлата Снимка: Свободен Камен бряг
В какво се превърна Яйлата Снимка: Община Каварна
В какво се превърна Яйлата Снимка: Свободен Камен бряг
В какво се превърна Яйлата Снимка: Община Каварна

Това лято беше последно за Яйлата в онзи див и древен вид, в който я познаваме. Вече официално се нарича атракцион, без излишни прилагателни.

Край скалистите брегове на Камен бряг започва нова „ера" на масов туризъм. Примамката не са скалните жилища и пещери от петото хилядолетие преди Новата ера, не е уникалната природа и богатството на видове, а са „новопостроените" стени върху руините на старата византийска казарма.

За проекта „Яйлата - античната врата на Добруджа" сме ви разказвали доста - не става дума за нови разкопки във вътрешността на крепостта, а за директно застрояване на зидовете й с 6 метра височина. Иначе казано - рецидив на безгласното осакатяване на малкото останали исторически обекти.

Лентата вече е прерязана, при това с показателно дефиле на декоративни римски легионери и със словесен дуел между кмета на Каварна Цонко Цонев и протестиращите срещу крайбрежното повторение на „Перникландия".

Редно е да поздравим губещите

Заради непукизъм, алчност и липса на елементарно уважение към т.нар. културно-историческо наследство, допуснахме затриването на един национален археологически резерват, който при това попада в защитена зона по НАТУРА и в природен парк „Калиакра". Това не е остъкляване на балкон, за да бъдат пораженията набързо поправени.

Защото с европейски средства - 2 милиона евро, но без оценка за въздействие върху околната среда, само с идеен проект, с камиони вар и дебелашко „надграждане" с бетонни блокове, Яйлата стана фалшив декор на самата себе си. Защото чиновническият инат надделя над експертните становища. Защото сърдечният масаж на бюджета на метъл-столицата е за сметка на една емблема на историята отпреди съществуването на България.

Ако отворите сайта на общината в Каварна, ще откриете бланкетно, непретенциозно и дори обидно кратко прессъобщение за предсрочното откриване на „най-голямата туристическа атракция в региона", втората след нос Калиакра, каквато е формулировката на кмета Цонко Цонев. Но за сметка на това ще разберете, че Владо Руменов, един от основните противници на бутафорното строителство на Яйлата, е забелязан да пуши цигари.

Очевидно тютюнопушенето е по-голямо престъпление, отколкото подмяната на историческата идентичност на мястото и погазването на международните стандарти за минимална външна намеса при реставриране и консервиране, за което алармираше създадената специално за каузата „Яйлата" Гражданската инициатива за опазване на културно-историческото наследство, част от която е именно художникът Руменов.

Дребното заяждане оставяме настрана, макар то да илюстрира по прекрасен начин старата максима, че ако не можеш да обориш тезата на опонента си, винаги може да нападнеш него самия. Сега кметът обвинява своите противници, че нищо не са направили за Каварна, дори лековато ги обижда да „еколози".

В защита на проекта се изказа не кой да е, а академик Георги Марков с мъдрото сравнение, че и срещу реставрацията на Царевец имало протести, но сега обектът е доста посещаван.

Зъбер без керемида

Първоначалната амбиция на Цонко Цонев, която се заражда през 2009 г., е за пълна реставрация на казармата „до зъбер и керемида" - до появата на 13 метрова постройка с кули от PVC покриви - планът е отхвърлен от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Заради протестите по новия проект, строителните дейности бяха временно преустановени, но в крайна сметка продължиха.

От общината дори се оправдаха, че имали проект, който трябвало да бъде изпълнен. Само че авторът му арх. Румяна Пройкова публично се отказа от него, а след това активисти заснеха как строителни работници къртят камъни от вътрешността на казармата, за да ги превръщат в поредните тухли от новата стена. Това нямаше как да попадне в становището на Европейската комисия, че проекта е наред, тъй като е базирано върху документацията на българските власти.

Да, на хартия може и да е едно, но противниците на проекта задават много въпроси, които или никой не чу, или някой препрати по компетенции по други институции. Например: защо нямаше актуална и достъпна информация по проекта, защо ги няма някои от питосите в основите на крепостта, както и един гроб, и дали не са „заравнени" от багерите, защо за новите стени е използван различен и от проектната документация, и от наличната археология варовиков материал.

„Оказва се, че коренът на проблемите около непрофесионалното и профаниращо възстановяване на културните паметници е политиката на Министерство на културата да се маргинализира и постепенно да се закрие Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), за да могат управляващите, необезпокоявани от експертни мнения, да се разпореждат с паметниците, изхождайки единствено от конюнктурни и политически мотиви и зле прикрити корупционни интереси, които не са чужди и на регионалните общински ръководства", заявиха в протестно становище активистите от гражданската инициатива.

Следващата им стъпка е да отнесат случая към прокуратурата. Това само по себе си не звучи много обнадеждаващо. Но няма да е зле, ако този път Темида отвори очи, за да види поне този път, както всички нас, в какво се е превърнала Яйлата.

 

Най-четените