Дотук добре. Криво-ляво, горе-долу, ляво-криво, долу-горе... Вече двайсет и една години България се тътрузи нанякъде. Където я завлекат управляващите.
Европа написа своя план ЕС 2020, приет от Европейската комисия. Изследователска дейност и иновации, "зелен" растеж и заетост - това е най-краткото му обобщение. Не се класираме по нито една от тях.
Като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) средствата, които се отделят за научна и развойна дейност в България, са близо 4 пъти по-ниски от средното за ЕС - едва 0.4%. В общността тези разходи се финансират на 55% от бизнеса. За "зелен" растеж в България не може и да се говори - влизат главно горещи пари в икономиката.
Заетост? Според стратегията на ЕС до 2020 г. трябва да се увеличи до 75% делът на хората до 64 години, които работят, и да се намали бедността - т.е. 20 милиона европейски граждани да бъдат извадени от тази яма. В България структурата на безработицата е такава, че на улицата са предимно младите, а националната ни статистика едва удържа безработицата на психологическата граница от малко под 10%.
Е, все така ли ще я караме? Къде сме днес - най-бедните в ЕС. Кои сме днес - останали тук, само защото "късно е за промяна", "кво да се прави - такова е положението", "криза е, няма накъде да се мърда", "късно ми е..."
Две неща са особено ценни за една държава - банките кадри (правени не по политическа лоялност) и банките с идеи.
Сигурно всеки от нас има идея какво да се прави. Глупава, умна, гениална, невероятна, смешна, но я има. За себе си, за обществото, за държавата, за бизнеса (си).
Webcafe.bg пита своите читатели - и ще попита и много други личности за идеите им. Споделете ги с нас, а ние - с всички останали.
Днес, в деня, в който Webcafe става на 1 година, обявяваме новата си рубрика: Идеи за България 2020.
Национална програма "България 2020" няма. Правителството така и не е приело такава програма, която - би трябвало - да се нареди като плочка от домино, в общата стратегия на ЕС за следващите 10 години.
Една такава предложи Икономическият и социален съвет към президента Георги Първанов. В нея изобилстваха всякакви пожелателни клишета, написани като стратегически мерки за развитие в два периода: до 2013 година и от 2014 до 2020 г.
Несъмнено е ясно - ако някога се появи такава програма, то тя трябва да се приеме от парламента като целите за ЕС и НАТО през 1997 г. и да е задължителна и неотменима цел за който и да дойде на власт. Всичко друго би било безсмислено.
Иначе е достатъчно да се попитаме какви искаме да сме след 10 години. После да оразмерим стъпките. Ако знаем къде искаме да заведем себе си, ще измъкнем и тая държава с нас, нали?
