Webcafe

Европа търси следващия "Юнкер"

Webcafe по Politico
29.04.2018, 19:39 (обновена 02.05.2018, 07:35)
жан клод юнкер

Снимка: © ec.europa.eu/avservices

Идеален кандидат за поста има, конкретна личност - не

Тя е под 60 години, полиглот, политически центрист, радваща се на власт, но не е опиянена от нея. Зад затворените врати поведението й е учтиво и спокойно, но силно. И най-важното - дискретна е.

Запознайте се с кандидатурата на Франция и Германия за следващия председател на Европейската комисия. Подобно на повечето фантазии, тя едва ли ще се превърне в реалност.

Следващите избори за Европейски парламент може да са повече от година, но в столиците на Европа вече са се отказали от надеждата да инсталират мечтания екип, който да ръководи ЕК. Вместо това има все по-ясно примирение с идеята, че изборът на новото лидерство на ЕС ще бъде (както и повечето важни европейски решения) плод на тежък труд.

"Няма много какво да направим, освен да чакаме и да видим какво ще се случи", каза високопоставен френски дипломат, участващ в разискванията.

Проблемът в случая е, че пътят към изборите за ЕП следващата година, насрочени за края на май, е изпълнен с всевъзможни политически препятствия - от френско-германската дискусия за реформата на ЕС, през Брекзит, до гласуването на новия бюджет на ЕС.

Най-важната длъжност в Европейската комисия неизбежно ще бъде част от надлъгването и сделките за други големи постове, които ще станат отворени през следващата година - председателството на Европейския съвет, отговорника за външната политика на ЕС и може би най-важното от всички - кой ще ръководи Европейската централна банка във Франкфурт.

Също така сред 27-те страни членки все още съществуват конкуриращи се визии за ролята на Европейската комисия. Докато френският президент Емануел Макрон подкрепя по-активен "изпълнителен директор" (поне публично), други, включително няколко източноевропейски страни и Германия, се притесняват от идеята за ЕК, която да има по-силно политическо влияние.

Според тях даването на повече влияние на Брюксел означава загуба на влияние на национално равнище. Те искат да се върнат в епохата преди Юнкер, когато председателят на ЕК се е смятал повече за строител на мостове, отколкото за изпълнител и агитатор на политическа промяна, който ръководи (по собствените думи на председателя Жан-Клод Юнкер) "политическа комисия". Това е особено вярно страни като Полша и Унгария, които са сред най-яростните критици на Европейската комисия в този й активен вид.

"В момента няма обща визия за Европа", заяви Ян Техау, директор на програмата "Европа" в германския фонд "Маршал" на САЩ. - Никой няма такава.

Това е малко вероятно да се промени. Франция и Германия не са близо до съгласието си за мащабните европейски реформи, които Макрон е поставил на масата, а същевременно изглежда все по-малко вероятно Комисията "Юнкер" дори да успее да утвърди новия многогодишен бюджет до края на мандата си.

Криволичещият път

В този контекст изборът на нов човек, който да ръководи Комисията, ще бъде особено важен. Още повече, тъй като въпросът за т.нар. "водещ кандидат" - т.нар. "Spitzenkandidat" все още не е уреден.

Договорът от Лисабон даде на Парламента по-голяма роля при одобряването на председателя на Комисията, но Съветът на ЕС все още трябва да номинира кандидат. Дори ако това звучи ясно, нещата са все още доста далеч от ясни.

Основните партии в Парламента настояват, че няма да одобрят за председател на ЕК някой, който не е Spitzenkandidat - кандидат, избран от неговата или нейната партия като водещо лице на предстоящите европейски избори. Така според ЕП водещото лице на Европейската комисия трябва да се знае предварително като една от ключовите личности за всяка една от големите партии в Eвропейския парламент.

Парламентът твърди, че изборът на председателя на Комисията по този начин предоставя на службата по-демократична легитимност, което е точно причината, поради която много държави-членки се противопоставят на този процес.

Това беше определящо и през 2014-а, когато Европейската народна партия (ЕНП) избра Жан-Клод Юнкер за свой водещ кандидат, докато Партията на европейските социалисти (ПЕС) посочи Мартин Шулц.

Макар че много консерватори, включително германският канцлер Ангела Меркел и премиерът на Великобритания Дейвид Камерън, се чувстваха неудобно с Юнкер, той все пак се зае поста и причина затова беше, че ЕНП, която получи най-много гласове, не би се съгласила на друг кандидат.

Редица параметри обаче ще се различават този път. Най-голямата промяна е отсъствието на Великобритания, което ще доведе до преразпределение на местата в парламента.

Досега ЕП винаги е бил доминиран от голяма коалиция между център-дясно и център-ляво. Но с излизането на Британската лейбъристка партия и все по-големия натиск на популистите и националистите срещу центристките партии, не е ясно какъв ще е крайният резултат на изборите в края на май 2019-а.

Дори ако ЕНП остане водещата сила, както се очаква широко, най-вероятно тя няма да се радва на същото влияние както досега. Най-малкото защото когото и да избере ЕНП за свой Spitzenkandidat, няма да бъде сигурен кандидат за председателския пост на ЕК.

Досега най-голямо внимание се обръща на Мишел Барние, главен преговарящ на Брекзит. Бивш френски външен министър, Барние се опита да изтласка Юнкер през 2014 г. за номинацията на ЕНП, но не успя.

Този път всичко зависи от сделката за Брекзит. Ако той успее да осигури сделка, която да ограничи щетите за ЕС и същевременно с това да дава стабилна основа за бъдещите отношения между Великобритания и Обединена Европа, трудно ще може някой да го измести като основен кандидат на ЕНП. Освен това той притежава предимство пред всеки друг - от позицията си на главен преговарящ той вече има изградени отношения с всички държавни лидери на държавите членки на ЕС.

Но да бъдеш ранен фаворит може да бъде опасно и все още има големи въпроси за това каква подкрепа може Барние да получи от партията си и правителството си. И дали. Без да има подкрепата на партията си и на президента Емануел Макрон в Париж, той няма да има никакви шансове, още преди самата надпревара да е започнала.

Също така, на 67 г. Барние е по-стар от Юнкер. За тези, които искат Европа да прокарва образа на модерността и жизнеността, застаряващият бял мъж не е може би най-добрият отговор.

А скандидатурата на Барние идва и прастарият въпрос за френско-германското равновесие. Ако французин получи председателството на Европейската комисия, ще даде ли Париж на Германия председателството на Европейската централна банка догодина? Берлин отдавна желае тази позиция.

Фокусирайте се върху Макрон

Други ключов кандидат е любимата на Макрон - Маргрете Вестагер, комисар за конкуренцията.

Вестагер, част от датските либерали, покрива много от изискванията за идеален кандидат и в Париж, и в Берлин. Германският канцлер Ангела Меркел обаче едва ли ще подкрепи кандидат извън семейството на дясно-центристките партии. Освен това някои в Германия възприемат Вестагер като човек с твърде силна лична воля и като някой, който ще се стреми към по-активна програма.

Много ще зависи от това, което Макрон ще прокара със своята собствена партия "Република, напред". Тя не съществуваше на последните европейски избори, но сега вече флиртува с либералната група на АЛДЕ и други центристки сили в ЕП.

Ако Макрон успее да спечели подкрепата за идеите си за бъдещето на Европа и извън Франция, "Република напред" може да се превърне в сила, която да се превърне във фактор в ЕП. Но това е все голямо "ако".

Федерица Могерини, комисарят по външната политика на ЕС, често е сочена като потенциален водещ кандидат за социалдемократите. Но като се има предвид тежкия шамар, който италианските леви отнесоха на последните избори, вероятността нейната звезда да изгрее по-ярко, е минимална.

Колкото по-спорен е процесът на уреждане на кандидата чрез процеса Spitzenkandidat, толкова по-вероятно е да се появи неочакван кандидат.

Включително дори Кристин Лагард, която е начело на Международния валутен фонд в момента. Бивш френски финансов министър от консервативно правителство, Лагард е широко уважавана също така и в Германия и има силни лични отношения с Ангела Меркел.

Тя също така знае как работи ЕС, владее множество езики и има опит в дипломацията, който може да очарова дори и човек като бившия германски министър на финансите Волфганг Шойбле.

Въпреки че е малко по-стара от идеала за кандидат за председател на ЕК, Лагард е все пак в относително подходяща възраст. А и когато става въпрос за европейска политика, никой не е идеален.

"В крайна сметка ще се получи един голям европейски миш-маш", казва Ян Текау. "Но това е в рамките на нормалното".

Предвид предизвикателствата, пред които Европа е изправена през следващите месеци, "нормалното" може да бъде малко повече от друга фантазия.

Oще: алде  ангела меркел  германия  европейски парламент  еманюел макрон  енп  жан-клод юнкер  избори за евродепутати  избори за европейски парламент  маргрете вестагер  мишел барние  пес  председател на европейската комисия  председател на ек  франция  юнкер  ян техау 


Още от Политика

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.