Webcafe

Бенямин Нетаняху и политиката на недоволство и разделение

Webcafe, по TheAtlantic
21.08.2017, 20:06 (обновена 23.08.2017, 12:31)
бенямин нетаняху, нетаняху

Снимка: © Getty Images

Нетаняху печели гласовете гражданите, наричани "втори Израел"

Заради набиращото скорост разследване срещу него по обвинения за корупция, Нетаняху явно е решен да угажда на десните избиратели, които го задържаха на власт. Той е лидер, който се представя като преследван и като мишена на непрестанен лов на вещици от така наречената "дълбока държава". За политическата машина на левите се твърди, че го е набелязала.

На 4 август бившият шеф на администрацията на Нетаняху сключи споразумение с израелската полиция да стане свидетел на държавата в две разследвания, в които премиерът е заподозрян. Едното от тях е свързано с подаръци от милиардери в чужбина, а другото се отнася до опит за договаряне на позитивно медийно отразяване.

Три други разследвания включват хора, близки до Нетаняху: неговият адвокат (който му е втори братовчед), приятел, назначен на политически пост, и дори съпругата му Сара. Нетаняху обаче все още не е официално подведен под отговорност от главния прокурор, нито е осъден. Това би могло да отнеме месеци.

Нещата обаче не изглеждат розови за Биби, както го нарича еврейската преса, която обича да публикува изтеклата информация, до която се е добрала. Свидетелят на държавата Ари Хароу трябва да свидетелства, ако иска да избегне присъдата по обвинения за подкуп и измама. Малцина знаят повече от него за дейността на Нетаняху.

Многото съперници на Нетаняху в Израел, както в партията му "Ликуд" и управляващата коалици, така и извън тях, отдавна се готвят за края на неговия мандат. И сега са надушили политическа кръв.

Реакцията на Нетаняху е да заеме позицията на открита съпротива. На 9 август лоялни на Биби поддръжници на партия "Ликуд" се събраха на митинг в Тел Авив, за да заявят своята подкрепа за премиера. Там той говори за преследване, негодува срещу омразните му либерални медии и дори още по-омразните му леви поддръжници.

Според него двете са едно и също - те не успяха да го победят на изборите и сега го атакуват с други средства, които елитът, съставен от левите и медиите, контролира. Няма значение, че главният прокурор, който има пълната власт да преценява дали да му предяви обвинение, е назначен от самия Нетаняху и определено не е с леви убеждения. Нито че съперникът му и негов предшественик Йехуд Олмерт тъкмо излезе от затвора, където прекара близо 18 месеца, след като беше осъден по обвинения, сходни с отправяните сега срещу Биби.

На митинга Нетаняху изглежда сякаш подражава на Доналд Тръмп. Той дори изрично злоупотреби с понятието "фалшиви новини", за да атакува считаните от него за тенденциозни масови медии, които са го набелязали. Въпреки това Нетаняху и Тръмп са коренно различни. Ако оставим многото недостатъци на Биби настрана, той е ерудиран, предпазлив и опитен политик.

Двамата имат общия подход да се конфронтират с политическите си противници: разделяй и владей, насочвай вниманието към "другия", създавай "друг", когато няма такъв, и винаги угаждай на основната маса от избиратели.

И точно в това се крие дългосрочната опасност и за Израел, и за Америка. Институциите и на двете държави са силни, но лидерите им имат властта да оформят или рушат базовите демократични норми и правила, които водят до национално единство. И Нетаняху, и Тръмп в най-добрия случай действат небрежно в тази насока. Изправен пред реална заплаха за поста му, или може би дори за свободата му, Нетаняху отново си играе с огъня.

Поведението на Нетаняху на митинга на "Ликуд" копира това на някогашния Биби от времето на първото му кандидатиране за премиер през 90-те години. Тогава той беше начело на опозицията срещу премиера Ицхак Рабин от Партията на труда, а ожесточена публична кампания срещу него заля израелската десница.

След убийството на Рабин от крайнодесен фанатик Нетаняху победи наследника на Рабин - Шимон Перес - и стана най-младият премиер в историята на Израел. В съзнанието на Нетаняху същият елит, който той сега атакува - медиите, левицата, "дълбоката държава" - никога не му е простил, като го е обвинявал за кампанията срещу Рабин и за това, че се е осмелил да победи Перес честно и по правилата.

Те така и не приемат този аутсайдер, живял в Америка - той никога не е бил министър (макар че е бил зам.-министър) и никога не е бил част от основните клики на израелския елит.

Параноята на Нетаняху не е напълно неоснователна. На сутринта след първата му изборна победа през май 1996, само шест месеца след убийството на Рабин, по уличните знаци на Тел Авив се появиха надписи, които оплакваха "повторното убийство на Рабин". Те сложиха знак за равенство между победата на Нетаняху и смъртта на премиера.

Много поддръжници на Рабин и Перес никога не преглътнаха победата на Нетаняху и бяха също така ужасени от много от последвалите негови политики. "Старият елит," фраза, набрала популярност в Израел по време на първия мандат на Нетаняху, беше плашилото за разнородната му база от избиратели: мизрахи, ултраортодоксалните евреи, национал-религиозните, рускоговорящите емигранти от бившия Съветски съюз. Нямаше много общо между тях извън противопоставянето им срещу "елита" на Израел, левите и като цяло светски настроените евреи ашкенази.

Нетаняху, който е ашкенази, печели гласовете на тези "изоставени граждани", понякога наричани "втори Израел", за политическата кауза на (ашкенази) десницата. Почти всеки сегмент от израелското общество, който се чувства лишен от права и представителство, се противопоставя на омразния му елит. Това оставя единствено арабите в Израел ориентирани към левицата.

За Нетаняху ухажването на тази част от избиратели върви със сериозни политически рискове. Много от центристите в израелската политика бяха отблъснати от тона му, когато той беше заснет да шепне на ухо на 80-годишен равин със солидно влияние сред религиозните мизрахи гласоподаватели, че левицата е "забравила какво означава да бъдеш евреин".

Много гласоподаватели в центъра, които не са с леви убеждения, не одобряват подобна тактика. Нетаняху беше разгромен на изборите през 1999 не на последно място заради усещането за умора от крайно партийната политика на първия му мандат. Подобно на САЩ, твърдата база от избиратели предлага лоялност и енергия, но невинаги достатъчен брой гласове за изборна победа.

Същевременно изборът на Нетаняху да изразява основателните, понякога оправдани опасения на тези, които се чувстват изоставени, носи важни ползи за израелското общество. Културата и историята на мизрахи например са получили по-голямо признание и представяне в масмедиите.

В САЩ също така един от уроците от възхода на Тръмп е, че управляващият елит трябва внимателно да обърне поглед към многото американци, отчуждени от сегашните управляващи структури. Може би настъпи идеалното време Вашингтон да бъде шокиран от това колко откъснат е от останалата част от страната. Но без лидер, способен да превърне недоволството в сила, а политическата победа в отговорност и контрол, разделението между елита и народа само ще се увеличава.

В крайна сметка Нетаняху не успя да превърне победата си в носещо катарзис изживяване за групите, които претендираше, че издига към властта; той така и никога не спря да води кампания като антитеза на омразния елит. Безкрайното цинично назоваване на поводите за недоволство на твърдата политическа база - нещо, което и Нетаняху, и други политици са овладели до съвършенство - имаше тежки последици за израелското общество и политика.

Дори когато си осигури политическата власт, Нетаняху предпочита да играе ролята на лидер на опозицията, да поддържа усещането у поддръжниците му, че са жертви, вместо да превърне многобройните си политически победи в активни действия, власт и преди всичко отговорност.

Сега стратегията на Нетаняху да угажда на твърдата база от избиратели като игнорира центъра, не е така рискована, както беше през 90-те години, когато израелската десница се разширяваше. Понятието "хасмол" ("левица" на иврит) сега често се използва като оскърбление. Мирният процес на Рабин от Осло и левицата като политически лагер бяха унищожени от Втората интифада, която започна през лятото на 2000 г.

Политическият център на Ариел Шарон, който се стремеше към едностранно отделяне от палестинците, беше провален в очите на израелските гласоподаватели от ракетите, които последваха след оттеглянето от Газа през 2005 г. Вече минаха 40 години от възхода на партията "Ликуд" на Бегин и Нетаняху.

През това време Партията на труда, някога хегемонът в израелската политика, държи премиерския пост по-малко от осем години. Центристката "Кадима" е управлявала с три години повече. Дясното управление в Израел в момента не е случайност.

И все пак "Ликуд" все още говори като потискана партия, като опозиция на "дълбоката държава" и елита. (Този елит впрочем се чувства по-обсаден и маргинализиран от всякога). Този начин на мислене поне донякъде обяснява защо в последните избори през 2015 г. Нетаняху публикува видео, в което предупреждаваше поддръжниците си, че финансирани от чужбина неправителствени организации карат с автобуси "тълпи" арабски гласоподаватели до избирателните секции . Това беше невярно твърдение; безотговорно е от страна на Нетаняху, лидер на държава, където 20 процента от гражданите са от арабски произход, да отправя подобни обвинения.

Силата на твърдата база от избиратели на Нетаняху обаче не означава, че той ще успее да избегне правосъдието. Върховенството на закона в Израел е стабилно. Ако прокурор препоръча предявяване на обвинение, главният прокурор ще разгледа доказателствата и шансовете за присъда и вероятно ще даде на Нетаняху шанс за специално изслушване, преди да вземе окончателното решение дали да го изправи пред съда.

Нетаняху загатна, че няма намерението да подава оставка, дори и да му предявят обвинение. Той може дори да се опита да свика предсрочни избори, за да получи народна подкрепа. Но ако Биби бъде изправен пред съда, вероятно ще се наложи да подаде оставка. Социологическите проучвания показват, че дори много от десните избиратели очакват от него да го стори.

След Нетаняху опозицията ще се стреми да извлече политически капитал от скандалите и да се опита да го смени. Но силата на избирателната му база означава, че наследникът му вероятно ще дойде от собствения му лагер. Ако той подаде оставка, "Ликуд" може също така да запази коалицията си и просто да лансира един от своите ръководители за премиер, като избегне общи избори.

Ако десницата надделее, политиката на Израел, включително позицията по отношение на палестинците, ще остане като цяло непроменена. Но нов премиер ще има шанса да промени централен аспект от завета на Нетаняху: стратегията на разделение, присъща на неговата политика.

Дори и след повече от 11 години на премиерския пост, Нетаняху умишлено никога не е губил имиджа си на опозиционна фигура, противопоставяща се на омразния елит. В Израел, както и в САЩ, това е доста опасен подход към лидерството.

Oще: бенямин нетаняху  десни  доналд тръмп  държавник  евреи  израел  израелска държава  израелска полиция  израелски премиер  леви  министър-председател  министър-председател на израел  нетаняху  опозиция  палестина  палестинци  политическо разследване  полиция  премиер  разделение  тръмп 


Още от Политика

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.

Регистриран на: 26.07.2011, 17:30

2 Люба6а | 24.08.201701:57

а ти,многолюбезна фридЪ,ще се научиш ли да напишеш нещо съществено,след толкоз написани простотии на квадрат?
   

оценка

+0 -0

Регистриран на: 14.08.2010, 11:53

1 Frida | 22.08.201710:26

полюбопитствах да видя кво е туй атлантик аджеба, щот предишното текстче беше оттам. видно, в кафето ви е срам да превеждате от политико, хмхмххмм пост, щот са известни левичарски, ама не се абете да превеждате и от това издайнице, пълно със заглавия, от рода на - активисткия живот на некоя си долорес умберта, новото предназначение на лошите статуи, куалаупапа - изолатора на прокажените - дали да летуваме там? и, разбира се незаменимия тръмп с - един президент гледа слънцето (без очила)-. на това любопитство ме наведе явното манипулативно клеветене в горното писайнице, че видите ли Олмерт имал същите обвинения, каквито и Натаняу. абсолютна лжа! олмерт бе осъден за корупционна сделка за 4 милиона повремето, когато бе кмет на Ерушалайм. оттам нататък спрях да чета текста и прегледах заглавията на издайницето с атлантското именце. чиста загуба на време.
   

оценка

+0 -1