Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Евтаназията може да почака

Да не дава господ да си стар, болен и беден у нас. Само евтаназия те оправя...
Да не дава господ да си стар, болен и беден у нас. Само евтаназия те оправя...

Не знам дали депутатът Любен Корнезов се е развълнувал от съдбата на писателя Тери Пратчет, който наскоро направи разтърсващ филм за плановете си за своята собствена евтанзия, но ето - предложи законопроект. С него трябва легално да се уредят условията, при които можеш да поискаш милостиво да те убият, когато от старата ти личност не е останало нищо или живееш в непоносима болка.

Първото, което ми хрумна е, че при това здравеопазване е наистина по-добре да легализират евтаназията. Често лекарствата за онкоболните свършват или стават непосилно скъпи, не достига апаратура за лъчетерапия. Плащания под масата, липса на квалифицирана помощ в малките населени места, пенсии, които не стигат за медицински грижи. Да не дава господ да си стар, болен и беден у нас. Само евтаназия те оправя.

Любен Корнезов е юрист и не е лошо точно такъв човек да се замисли над тази тематика и да формулира правилата й, защото в нея има много юридически капанчета и вратички. Но ми се струва странно, че няма никакъв дебат по въпроса сред лекарското съсловие. Защото то е най-засегнато от един подобен закон. Пациентските организации също подозрително мълчат.

Лично аз съм против евтаназията - не натрапвам на никого мнението си, но нямам друго по въпроса. Според моята житейска философия - докато дишаш, винаги има надежда. Не бих могъл да стана убиец, като помогна на някого да приключи със себе си. Не мога да посегна и на себе си.

Смятам, че висшите сили имат планове за всеки един от нас. И трябва да си понесем кръста с достойнство. Каквото ти се падне - това. Иначе се получава нещо като спор с боговете, като бунт срещу нещо по-голямо от всички нас, каквото е смъртта.

Да помолиш някой от близките си да те убие, ако се разболееш и отчаеш, е изключително нагло. За да издъхнеш с повече достойнство ще сложиш върху нечии плещи огромното бреме на вината. Защото няма как, вина ще има.

Това е една от причините да не е редно евтаназията да се извършва от близките - как да умреш, като знаеш, че оставяш на този свят един белязан до гроб човек, когото обичаш? Близките не могат да останат неутрални в нещо подобно. Те или са готови да влязат в преговори с дявола, за да живееш. Или пък си им в тежест и бързат да се отърват от теб. И в двата случая не са обективни.

Остават лекарите. Те са професионално задължени да са обективни. Освен това имат познания как да направят всичко възможно най-леко и безболезнено за болния.

В страни с повече теория и практика по въпроса именно сред тяхното съсловие тече основният дебат около евтаназията. Защото те я извършват. Навсякъде са разделени на лагери „за" и „против" и яростно спорят. Обикновено онколозите са най-големите защитници на милостивото убиване и го практикуват, дори да е незаконно и да ги грози затвор.

Сред нашите лекари не се е чуло да има каквото и да е обсъждане от такъв характер. Много други поводи за спорове и скандали имат, още не са стигнали до тази малко екзотична тема.

Така че г-н Корнезов като че ли избързва. Обажда се преди хората, които този законопроект най-много касае. Трудно се легализира нещо подобно - и дори изобщо се инициира дискусия по него - при огромното недоверие в българското здравеопазване.

Ако направят евтаназията законна точно сега - колко ли съдебни дела ще се заведат, че не е било евтаназия, ами живо убийство? Лекарите и без това ги подозират, че уморяват болните си. Какво ли ще се случи, ако получат съвсем легална възможност да го направят?

Та нека първо разгледаме доводите на медиците. Аз лично искам да чуя от тях отговори на няколко въпроса.

Какво е безнадеждно болен и може ли това да се фиксира със закон? Ами ако днес той е отписан, но пък в оставащия му един месец живот вземе, та се открие лекарство, което да направи страданието му напълно лечимо - трябва ли да променяме закона? Ами ако един вид рак в развитите страни с по-уредени здравни системи е нещо като хронично заболяване, а у нас от него хората си мрат като мухи? При това тотално недоверие в лекарите - как да различим милостивото от преднамереното или немарливото убийство?

Много стъпала трябва да изкачи още българското здравеопазване, преди да посегне към такава сложна и нееднозначна материя. Засега е по-добре да помислим как да лекуваме живите, а не как да увеличаваме труповете по болници и хосписи, пък било и по милостив начин.

 

Най-четените