Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Синьо любен, късно разлюбен

Чак сега ли, след година и половина откакто е начело на МВР, Синята коалиция установи, че министър Цветанов „превърна противодействието на престъпността и корупцията в медийни акции" Снимка: Sofia Photo agency
Чак сега ли, след година и половина откакто е начело на МВР, Синята коалиция установи, че министър Цветанов „превърна противодействието на престъпността и корупцията в медийни акции"

До съвсем неотдавна Цветан Цветанов беше любимият министър на Иван Костов и Мартин Димитров. А съвсем напоследък и почти изведнъж Синята коалиция вече му иска оставката.

Да оставим настрана, че Синята коалиция не е в позиция да иска оставки, както изтъкна и премиерът. Първо, защото не е коалиционен партньор на ГЕРБ, а след вота на доверие вече дори не му оказва и пасивна подкрепа. И второ, защото е твърде незначителна като парламентарно и електорално присъствие, за да има авторитетни претенции към управлението.

Проблемът на Синята коалиция обаче не е нито в самото искане на оставката на вътрешния министър, нито в аргументацията на искането, а в това, че то е закъсняло.

Чак сега ли, след година и половина откакто е начело на МВР, Синята коалиция установи, че министър Цветанов „превърна противодействието на престъпността и корупцията в медийни акции" (виж Изявлението на Синята коалиция вдясно)?

Чак сега ли Синята коалиция се сети, че Цветанов „създаде практика на намеса на полицията по време на избори, като тези в Разлог"? (Изборите в Разлог бяха в далечния ноември 2009 г.)

Чак сега ли Синята коалиция се сети, че министър Цветанов „не реформира МВР", при условие, че бюджетите на МВР и за 2010, и за 2011 са известни на цялото гражданство, да не говорим за цялото депутатство, много отдавна, а в тях съвсем ясно се вижда има ли изобщо някакво намерение за реформи?

Останалите аргументи от Изявлението на Синята коалиция засягат процеси и натрупвания в работата на вътрешния министър във времето и към тях упрек за закъснялост не може да има. Колкото до съдържанието им, за едни те ще са напълно обосновани, за други - напълно безпочвени. Всекиму според мисловните му и политически нагласи.

Интересно е обаче да се види откъде тръгва спонтанното синьо разочарование от вътрешния министър.

Седесаро-десебарското разлюбване на Цветанов тръгна от скандала с горнооряховските лекари. Загрижеността на СДС и ДСБ не бе само гражданска, но и партийна - сред обвинените чрез СРС-та медици има видни местни сини активисти и дори лидери.

Вторият повод за разлюбването е свързан с провала на делото „Октопод" и влизането на Алексей Петров в политиката. Извън шестте точки от Изявлението, на пресконференцията в сряда Иван Костов каза, че няма нищо доведено докрай от Цветанов, напротив, стигнало се е до „легитимация на организираната престъпност, даде им политически старт".

В какъв контекст обаче се случва това разлюбване? ГЕРБ прави успешни - поне засега - опити за подсигуряване на парламентарния си гръб.

Първо, триумвиратът в парламентарната група е заменен с едноличното ръководство на личния приятел на Бойко Борисов - Красимир Велчев. С което евентуални центробежни депутатски движения, индуцирани например от СРС-скандали, превантивно се канализират в центростремителни.

Второ, ГЕРБ вече разполага с втори коалиционен партньор в лицето на 6-членна група от независими депутати и вече има парламентарно мнозинство и без услугите на Атака.

Така Синята коалиция изпада дори от периферната орбита на резервен партньор и кризисен спасител на ГЕРБ. Процесът на оттласкване обаче е двустранен - Синята коалиция отдавна следва стратегия на плавно отдалечаване от ГЕРБ и искането на оставката на Цветанов е само поредният по-рязък завой, след неподкрепянето на Бюджет 2011 и на вота на доверие към кабинета.

Можем да примемем, че Синята коалиция наистина се е уплашила от полицейщина срешу гражданите и от полицейска некадърност, принудила мафията открито да влезе в политиката. Можем да приемем също, че този искрен иначе уплах е съчетан с едно доста закъсняло - и затова полуискрено - искане на оставката на вътрешния министър.

Какво обаче може да се случи оттук нататък?

Ако оставим настрана детинското самохвалство на Мартин Димитров, че рано или късно и Цветанов ще си отиде, защото Синята коалиция искала оставките на Божидар Димитров и на двама здравни министри, и след това те са си отишли, макар и не веднага, натискът срещу Цветанов, поне в краткосрочен план, води до втрърдяване на правителствените и герберските редици.

Напълно естествено е и премиерът, и партия ГЕРБ да застанат непоколебимо в защита на вътрешния министър. В средносрочен и дългосрочен аспект обаче от този натиск Цветанов ще губи още по-бързо обществено доверие. Защото независимо от слабото си парламентарно влияние, Синята коалиция има чувствително по-осезаемо медийно влияние - поради способността на нейните представители да формулират ясно тези и политически позиции, особено на фона на поддакващото бездарие в ГЕРБ.

Така в дългосрочен аспект Синята коалиция може да си възвърне влияние върху кабинета, каквото в момента все повече губи. Както и да се позиционира по-добре като опозиционна на управляващите формация.

По-големият залог обаче е, че така може да елиминира Цветанов не само от номинацията му за президентския пост - която и без това повече прилича на заложено от самия Борисов мюре, но и от ключовата му роля в партия ГЕРБ - от която следва да се плаши и самият Борисов.

Сините са се нагледали на гловоломни възходи и падения в ГЕРБ и сигурно се надяват, че бързо изгрялата звезда на Цветанов също така бързо и ще угасне. И че това ще им отвори по-широко политическо поле - или Борисов ще се принуди да се кандидатира за президент, и така изпълнителната власт ще стане най-малкото по-малко герберска. Или просто ще махне Цветанов като му дойде времето - с което герберската власт пак ще стане по-малко герберска.

И в двата случая Синята коалиция печели. Въпросът е - дали ако печели за себе си, печели за цял народ. Бързите обрати от силна любов до силна омраза обаче хвърлят поне някаква сянка на съмнение.

 

Най-четените