Webcafe

Урок за популистите от Източна Европа: Не е лесно да си Виктор Орбан

Webcafe, по BIRN
20.05.2019, 18:55 (обновена 22.05.2019, 07:18)
андрей бабиш

Снимка: © Getty Images

Не е ли ирония? Чешкият премиер Андрей Бабиш е собственик на огромен химически и хранително-вкусов бизнес ("Агроферт"), чиито продукти не се славят с отличното си качество, а работниците му получават скромни работни заплати. Голяма част от приходите на фирмите му идват от европейските фондове, включително от Общата земеделска политика.

Въпреки това милиардерът базира предизборната кампания на партията си Ano върху евроскептично послание, като критикува двойните стандарти в ЕС по отношение на качеството на храните в Източна Европа и атакува "лошия Брюксел".

Прагматичният и двойнствен подход на Бабиш към ЕС явно му служи добре, като се имат предвид прогнозите за европейските избори, които ще се проведат в Чехия на 24 и 25 май.

Социологическите проучвания показват, че партията му ще бъде първа политическа сила в страната му с 25% от гласовете на избирателите.

Резултатът е още по-забележителен, като се има предвид, че лидерската формация Ano не разчита на реална идеологическа платформа или съдържателна политическа програма. За сметка на това, партията разполага с изключително добра PR-машина. Често обвиняват формацията на Бабиш, че си "присвоява" по-интересни политически предложения от други сили и ги представя за свои собствени идеи.

Това оплакване идва най-често от Социалдемократическата партия, която е по-малкият партньор в управлението с Ano. В момента двете съюзнически фракции се карат помежду си кой пръв е предложил идеята за увеличаване на финансовата подкрепа за млади родители.

Подобна критика идва и от опозицията в лицето на консервативната ОДС - те, от своя страна, обвиняват Ano, че са откраднали слогана им за "Силна Чехия".

На фона на по-широкия европейски пейзаж, Бабиш съвсем не е най-големият популист - нито в Чехия, нито във формата на Вишеградската четворка, в който влизат още Словакия, Полша и Унгария.

Чешкият премиер е раздвоен заради няколко причини. Отчаяно се опитва да завоюва сериозното отношение и доверието на по-важните европейски лидери като френския президент Еманюел Макрон или германския канцлер Ангела Меркел.

В същото време, той  повтаря едни и същи фрази за рисковете от имиграцията в Европа, които е заел от уважавания си унгарски колега Виктор Орбан.

Орбан се е превърнал в ролеви модел за по-неопитните политически лидери в целия Централно- и Източноевропейски регион, включително полския премиер Матеуш Моравиецки и словашкия правителствен ръководител Петер Пелегрини.

Влиянието на Орбан сред чуждестранните му поклонници се дължи на това, че като лидер се радва на силна вътрешнополитическа подкрепа, големите европейски играчи не могат да си позволят да го игнорират, а на всичко отгоре - успява да договори максимално финансиране от ЕС.

Докато Орбан играе внимателна игра с партньорите си в ЕНП, други сили във Вишеградската четворка дори не си дават усилия да се стиковат с Европа.

Лидерът на чешките националпопулисти Томио Окамура (роден в семейството на майка-чехкиня и баща от японско-корейски произход), например, започна кампанията на своята Партия на свободата и пряката демокрация доста по-рано от останалите претенденти за присъствие в ЕП. Водачът на листата му Иван Давид черпи вдъхновение от познатите крайнодесни конспиративни теории в речите си.

Самият Окамура привлече няколко хиляди симпатизанти на митинг в началото на официалната предизборна кампания в Прага, на който присъстваха вътрешният министър на Италия Матео Салвини и френската националистка Марин льо Пен.

Окамура е единственият водещ чешки политик, който призовава открито за "Чекзит" - изваждане на страната от Европейския съюз. Политическите му слогани се базират на идеята "да поставим Чехия на първо място".

Въпреки че подкрепата за неговата партия постепенно намалява в сравнение с миналогодишните избори, е възможно да се сдобие със собствена фракция, която да подсили евроскептичното крило в бъдещия ЕП.

В Словакия крайнодясната вълна е доста по-сериозна. Открито неофашистката Народна партия "Наша Словакия", водена от Мариан Котлеба, влезе в националния парламент преди три години с 8% подкрепа, а сега социологическите проучвания им дават близо 14 на сто от гласовете на словашките избиратели.

Котлеба подклажда носталгия по бившия словашки режим, съюзничил на нацистите по време на Втората световна война, и настоява за напускане на ЕС и НАТО. Целта на "Наша Словакия" е да стане достатъчно голяма, така че нито една друга партия да не може да състави правителство без нейна подкрепа на фона на фрагментираната партийна система в страната.

Успехът на Котлеба в привличането на млади гласоподаватели и работата му с т.нар. "алтернативни медии" му помага за подравяне на доверието в традиционните канали за информация.

В съседна Полша лидерът на управляващата "Право и справедливост" Ярослав Качински не желае да види зараждането на друга политическа сила вдясно от PiS.

Затова често привлича на своя страна националистически хардлайнери, като им предлага постове в правителството, или се опитва да ги изтласка извън политическата сцена.

Така "Право и справедливост" рискува да си създаде имидж на по-крайна и националистическа структура, отколкото е в действителност. Но и дава основание на националпопулисти като евродепутата Януш Корвин-Мике и неговата партия да развиват още по-екстремни платформи, за да се дистанцират от управляващите.

Полша ще се изправи на парламентарни избори през есента, затова европейският вот ще е своеобразен тест за популярността на партиите. Кабинетът във Варшава обеща доста облаги на полските избиратели, включително по-високи социални помощи за семействата, евтини жилища и др. - ангажименти, които ще претоварят полския бюджет.

За разлика от Орбан, Качински не може да играе сложни игри с европейските си партньори, защото е далеч по-неопитен във външната политика. Вместо да оформя ЕС спрямо собствените си интереси, "Право и справедливост" залага на челен сблъсък, от който Полша трудно ще се възстанови.

Популистите в Централна Европа не са силата, за каквато се представят в риториката си. Единственото изключение е Виктор Орбан. А той, сам по себе си, е достатъчно умел, опитен и добре позициониран, за да знае какво и как иска да постигне.

Oще: андрей бабиш  виктор орбан  матеуш моравиецки  полша  силна чехия  словакия  унгария  чехия 


Още от Политика

Webcafe.bg предупреждава, че администраторите на сайта трият коментари, които съдържат нецензурни думи, обиди по расов, етнически, религиозен, полов или сексуален признак, както и коментарите, които са на латиница.