Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Президентски игри 2011

Отлагането и лутането в реформите, бавенето и неадекватността в икономическите мерки през 2010 г. от страна на кабинета, може да продължи и през 2011-а в името на изборите... Снимка: БГНЕС
Отлагането и лутането в реформите, бавенето и неадекватността в икономическите мерки през 2010 г. от страна на кабинета, може да продължи и през 2011-а в името на изборите...

Лидерът на СДС Мартин Димитров се обяви за обща дясна кандидатура за президентсите избори догодина без участието на ГЕРБ. Идеята му е дясно-центристко обединение, по-широко от Синята коалиция. Предстои Националният съвет на СДС да вземе решение по въпроса, както и да се чуе позицията на коалиционния партньор ДСБ.

Оправданието на Мартин Димитров е, че ГЕРБ вече са обявили самостоятелен кандидат. Вярно, съвсем неотдавна Бойко Борисов посочи Цветан Цветанов за поста, а самият Цветанов скромно отвърна, че още е рано за кандидатури. Вярно е обаче също, че Борисов също съвсем неотдавна опита импийчмънт на Първанов, а сега го смята за много добър президент.

Президентски залози

Президентските залози очевидно не само ще открият новия политически сезон, но и ще задават тона на политическите игри през цялата година до изборите за държавен глава и местна власт следващата есен. Големият залог на президентската надпревара обаче не е кой ще е новият стопанин на "Дондуков" 2, а как ще продължи да се упражнява реалната власт в държавата.

За ГЕРБ президентският вот отваря няколко възможности. Първо, спечелването му ще укрепи и разшири властта на ГЕРБ, в чиято властова колекция липсва само най-престижният държавен пост. И ще издърпа нагоре по-слабите кандидати на ГЕРБ за местната власт, тъй като изборите за държавен глава, кметове и общински съветници са едновременно.

Второ, вотът за президент дава възможност за преконфигуриране на управлението. Средата на мандата е време за управленски реорганизации, както и, според българския демократичен опит, повратен момен в общественото доверие към управляващите. Ако ГЕРБ загуби до идната есен популярността си, президентският вот може да му послужи за презареждане на силите.

Трето, президентският вот е възможност Бойко Борисов да се спаси от непосилната тегоба на оперативното управление чрез издигане в длъжност до държавен глава. В същото време да запази контрола си върху реалната власт, като сам подреди новия кабинет.

За БСП президентските избори са възможност за връщане на ринга след тежкия нокаут от ГЕРБ миналия юли. Кризата и неубедителното управление на страната в редица сектори, касаещи пряко благосъстоянието на населението, работят в полза на постепенната реабилитация на социалистите.

За Синята коалиция участието със свой кандидат е средство за оттласкване от дългосрочно неперспективното състояние на полукоалиционен партньор на ГЕРБ. Неубедителното представяне на сините обаче на цяла поредица от вотове - от президентските избори през 2006 г. до последните избори в Габрово, вече поставят под въпрос самата идея за самостоятелно участие в изборите за държавен глава през 2011 г.

За "Атака" изборите не предоставят никаква възможност за спиране на обезличаването на партията, понеже Волен Сидеров не би могъл да си позволи сблъсък срещу кандидат на ГЕРБ.

ДПС трудно би могла да играе ролята на балансьор на тези избори, както и да се откаже от стратегическото си партньорство с БСП.

Сметки в лабораторни условия

Тези партийни сметки обаче са при "лабораторните условия" на нормална икономическа среда, при която бизнесът не се свива, доходите не падат, безработицата не се качва, приходите в бюджета не намаляват, здравеопазването не колабира. Положението у нас обаче е точно обраното и няма никакви гаранции, че за година нещата ще се обърнат.

Затова най-големият предизборен проблем на ГЕРБ и Бойко Борисов се нарича икономическа криза. Ако страната продължи да тъне в рецесия, докато Европа вече изплува, все по-трудно ще става спечелването на каквито и да е избори. В същото време все по-атрактивно неизбежна ще изглежда опцията за закрепяне на положението, дори с цената на международни заеми, заради спечелването на изборите.

Отлагането и лутането в реформите, бавенето и неадекватността в икономическите мерки през 2010 г., може да продължи и през 2011-а в името на изборите. Тогава за част от населението би се появил и допълнителен мотив за подкрепа на евентуалната кандидатура на Бойко Борисов за президент - той да бъде изпратен на пост, на който ще пречи по-малко, като в същото време се запази политическата стабилност.

Оправдание за дезертьорство

За самия Борисов също би се появило убедително оправдание срещу обвинения за дезертьорство от изпълнителната власт - пред задълбочаването на трудностите и опасността от политическа криза, той застава на позицията на обединител на нацията и организира ново управление, с приемлив за всички към тогавашния момент политически формат. 

Доколкото обаче Борисов обича рисковете и изненадите, възможна е и опцията на предсрочни парламентарни избори, заедно с президентските и местните. Залогът е, че хората рядко биха гласували по различен начин в отделните вотове, а и Борисов символично би оглавил всички листи на ГЕРБ, заставайки начело на президентската и така би консолидирал наново надеждите на хората, довели ГЕРБ на власт през 2009-а. 

При неблагоприятна икономическа среда и силно спаднало обществено доверие ГЕРБ може обаче и да се откаже от играта ва банк на изборите - с кандидати за президент Бойко Борисов или Цветан Цветанов, и да търси разширяване на електоралната подкрепа чрез атрактивна фигура както за разочарованите от това управление, така и с мажоритарни преимущества пред собствените им кандидати за електоратите на други партии. Такава би могла да бъде например кандидатурата на Кристалина Георгиева.

Стратегическо партньорство с Първанов 

Не е ясно обаче дали Борисов отсега не полага основите на ново стратегическо партньорство в лицето на Георги Първанов и бъдещото му движение. Последното затопляне на отношенията на премиера с президента може да не е поредната проява на политическия волунтаризъм на Борисов, а белег за договореност, надхвърляща хоризонта на изборите.

В този смисъл кандидатурата на БСП за президент, независимо колко прилична фитура извадят социалистите - Ивайло Калфин или нещо много по-добро, ще цели същото, както издигането преди 19 г. на Велко Вълканов срещу Желю Желев. 

Любопитна е и заявката на Мартин Димитров за по-широко дясно-центристко обединение около Синята коалиция. Това едва ли означава традиционните дребни земеделски и социалдемократически формацийки-файтони, а по-скоро стари и дори изхабени, но с доста добри финансови възможности играчи като Стефан Софиянски.

Въпросът е дали сините няма да заложат на стар кадър за кандидат, но оневинен полово - като Надежда Михайлова например, загубила всички възможни избори досега, или ще намерят нов фактор, гарантиращ неизбираемост, освен вече изпробваните "преклонна възраст" (Неделчо Беронов) и "журналист" (Ива Николова).

Предстоят дълги месеци на лансиране на всевъзможни имена за президент - за да бъдат тествани, налагани и елиминирани.

Предстоят дълги месеци на предизборен политически дебат, призван да снема фокуса от проблемите на реалното управление и да маскира истинския залог на играта - съдбата на реалната, изпълнителната власт след президентския вот.

Залаганията вече започнаха и изглежда никой няма да играе елементарно само на червено и черно.

 

Най-четените