Каква е причината за продължителната стагнация на българската икономика?
Това не са само корупцията, лошото управление на държавата, раздутата администрация, тежката бюрокрация, липсата на собствено ноу-хау, кризата в банковия сектор, демографската криза и монополите и олигополите, завладели вътрешния пазар.
Наистина всички тези проблеми са сериозни и потискат развитието на обществото и икономическия растеж, като задържат България на дъното в Европейския съюз, във всички индекси на благосъстояние, доходи и покупателна способност. Но за стагнацията своето влияние оказва и валутният борд.
България постоянно трябва да компенсира огромния дисбаланс в търговските взаимоотношения с Русия и Украйна, в които за първите 11 месеца на миналата година страната ни има дефицит от над 9 млрд. лева (по данни на НСИ).
Това изтичане на капитали беше балансирано преди кризата с притока на чуждестранни инвестиции, а през последните няколко години с по-висок износ, благодарение на спада на конкурентоспосбността на икономиките в Южна и Централна Европа по време на финансовата криза.
По принцип нетните капиталови потоци са насочени от дестинации, предлагащи по-ниска възвращаемост към такива с по-висока, като те се компенсират от търговските потоци. Феномен, добре описан от проф. Жан Крегел.
Пример за този баланс са китайските инвестиции в щатски ценни книжа или кери-трейдингът между Япония и Австралия. Пример за това беше и развитието на българската икономика преди кризата.
Този модел може да се види дори в по-малък мащаб между отделните градове. Обикновено малките населени места са нетни износители на капитал но често имат положителен баланс в търговията със стоки и услуги като туризма.
Ако една страна има излишък по текущата сметка и положителен приток на капитали това ще доведе до поскъпване на местната валута, ръст на потреблението и до спад на конкурентноспособността на износа. Съответно след време по текущата сметка пак ще се формира дефицит.
Все пак централната банка на страната може да запази стабилен валутен курс, като позволи на вътрешната ликвидност да нарасне, стимулирайки потребителското търсене. Това ще доведе до покачване на цените на активите.
И в даден момент, за да се запази ценовата стабилност и да се стерилизира излишъкът от ликвидност, ще е необходимо увеличаване на лихвените нива. То ще ограничи вътрешните инвестиции и ще привлече спекулативен капитал, който ще оскъпи местната валута.
Сега да разгледаме този феномен в рамките на българския валутен борд. Централната банка реално не определя лихвените нива. Нейната политика е сведена до регулирането на резервите, провизиите и минималните капиталови изисквания за търговските банки.
През 2011 г. България реализира излишък по текущата си сметка за първи път от 1998 г. насам (по данни на БНБ). Това се дължеше на ръста на износа и кризата на вътрешното потребление, които доведоха до свиване на търговския дефицит на страната. През 2011 г. по капиталовата сметка също имаше излишък.
За първите 11 месеца на миналата година нетният баланс по текущата сметка на страната пак е на плюс, като и балансите по капиталовата и финансовата сметки са положителни.
Фиксираният валутен курс не означава, че цената на капитала не се променя. През миналата година балансът на управление "Емисионно" на БНБ е нараснал с над 5 млрд. лева. Но голяма част от тези средства не стигат до реалната икономика.
През първата половина на миналата година инфлацията в страната беше средно 1.8% (по данни на НСИ), през втората половина тя вече е над 4%. Но това не се дължи на рязко увеличение на паричната маса, а на скока на цените на електрическата енергия и горивата - през юни стойността на инфлационния индекс е 1.6%, а през юли вече е 3.1%.
През 12-те месеца на 2012 г. основният лихвен процент в България намаля от 0.22 на сто до 0.03 на сто. Той се изчислява на база на равнището на лихвения процент на междубанковия паричен пазар.
Стойността на индекса СОФИБОР за 12-месечните депозити на търговските банки беше 7% в началото и 3.7% в края на миналата година.
В същото време едногодишните лихви в лева по кредитите за бизнеса и потребителите се понижиха с около 1%.
Оттук се вижда колко ограничен е ефектът на паричния мултипликатор в рамките на механизма на валутния борд. През миналата година тесните пари М1 са нараснали с 9.5%, но това не е довело до ръст на потребителското търсене, точно обратното.
Причината е, че за да поддържа фиксирания курс на лева към еврото, БНБ не трябва да позволява формирането на излишъци от ликвидност и ако има такива, веднага ги стерилизира, като увеличава активите си.
Така валутният борд на практика се превръща в механизъм, който ограничава растежа на вътрешния пазар и кредитирането. В период на подем той има антицикличен ефект. Но когато потребителското търсене е в криза, валутният борд забавя възстановяването на икономиката.
