Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Глава в кенефа

Наскоро ми се наложи да вляза с детето си в тоалетната на многоуважаемата Военна, след което ми се искаше на мига да пусна малкия в пералнята на 90 градуса с белина...
Наскоро ми се наложи да вляза с детето си в тоалетната на многоуважаемата Военна, след което ми се искаше на мига да пусна малкия в пералнята на 90 градуса с белина...

Много обичаме да плюем по емигрантите, когато изтъкнат някоя от причините, поради които изпитват непоносимост към иначе обичната си родина. Готови сме да обявим за позьор и глезльо, всеки, прекарал около 5-6 години в нормална страна, който възроптае високо или пък дори ревне, че в тоалетната на летището няма хартия, течен сапун или пък някой не е пуснал водата...

Ми да. Негов проблем си е, че се е излекувал от мазохизма си. Тук гадната миризма и мръсотията на тоалетните помещения дори в публични сгради - от училища до болници - отдавна са норма. И по-скоро сме склонни да се стискаме цял ден с мечтата да си се приберем в нашия чист, уютен домашен кенеф, отколкото да тропнем с крак като тоя оснобен емигрант и да вземем да си почистим общите кенефи.

Признайте си, че всички имаме огромен проблем с това - когато жената, която чисти офиса, е назначена да го прави само два пъти седмично, обикновено в средата на седмицата е изключено да си помислиш да ползваш фирмената тоалетна - дори и да няма някакви видими/осезаеми причини за това.

Да не говорим за болниците. Наскоро ми се наложи да вляза с детето си в тоалетната на многоуважаемата Военна, след което ми се искаше буквално и на мига да пусна малкия в пералнята на 90 градуса с белина...

Заведенията не ги коментираме - в тях или липсва някой от основните атрибути на хигиената - тоалетна хартия, сапун, хартиени кърпи за подсушаване, топла вода или вода в тоалетната, или някой е свършил работата няколко сантиметра извън нея, после друг - и така чак до сутринта, чак когато евентуално се почиства насъбраното.

Не ви стана гадно от тоя преразказ, понеже всички сме свикнали с него до степен, в която - вместо да го мразим, го вкарваме в някой виц; тук недоволството не се превръща в реален протест, а в уродлив смях (така и "лафовете" на премиера като тоя за дюнерите, се класират в анекдотната сфера, а не при непростимите гафове - подминаваме ги като лайно на пътя си...)

Свикнали са дори и най-пресните отрочета на тази страна (от които се очаква повече антиконформизъм) - тези дни стана ясно, че 70% от българските ученици "стискат" - т.е. не ходят в училищните тоалетни заради лошите санитарни условия.

Като основните причини децата посочват мръсотията (38.6%) и липсата на тоалетна хартия (28.9%). Голяма част от анкетираните (17.9%) сочат и лошото състояние на сградния фонд - вратите не се затварят или изобщо ги няма и др.

Въпреки че доста елитни гимназии вече могат да се похвалят с ремонтирани тоалетни,  според това изследване на Национална мрежа за децата излиза, че друга огромна част от нашите ученици прекарват между 5 и 7 часа, без да използват тоалетната (о, знам, че най-големите критикари на новото поколение ще кажат, че те и без това си прекарват времето в околните барчета, но за тоалетните там вече казахме).

Това тенденциозно стискане - освен че възпитава в някакъв направо психарски мазохизъм, може да доведе до сериозни проблеми отделителната система, а лошата хигиена на тоалетните пък е извор на Хепатит А, защото повечето от нас забравят да си мият и ръцете. (А като няма и с какво...)

Но май сме се докарали до издръжливостта на Третия свят, щом само преди няколко дни, през 2011 г., в Пловдив започнаха да правят хайка "Чисти ръце", заради 22-ма болни от Хепатит А, като освен проверки на санитарните възли в заведенията, имаше идея с камери да се следи кой си мие ръцете - все едно не е естествена нужда - като да се изпикаеш, а свръхголямо усилие...

Вярно, че за всичко това носят вина директорите (училищни, на болниците и т.н.), за които належащите нужди на хорицата могат да почакат за място в делегираните бюджети.

Чакаме вече 20 години. Оттогава има някакво мистично (не)правило родителите да снабдяват яслата, в която детето им ходи, с консумативи - тоалетна хартия, домакинска хартия, салфетки, мокри и носни кърпички, течен сапун... Казвам неправилно, тъй като в яслата, в която водя сина си, ме уведомиха, че това е само за родителите, които имат възможности...

Егати, повече щях да разбера тази схема, ако ми бяха казали, че щом искам детето ми да си бърше дупето с луксозни кърпички, да му ги нося - общината ни дава само еднопластова...

Изобщо тази нещо-като-спекулация с хигиената толкова намирисва, че трябва цялата ни емиграция да се прибере за известно време тук, да изпоизмре (образно), за да си повярваме в каква нечистотия ходим да си вършим нуждите.

Знам ги субпродуктните аргументи на пасивните патриоти кво кисело зеле и що за шкембе чорба си имаме тук, за да си се гордеем с държавицата. В страна, заета с толкова гурме лекове против перманентния махмурлук, май няма как да очакваш да си извадим главите от кенефа...

 

Най-четените