Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Еволюцията на един натовец

Соломон Паси, Кристиан Аманпур и Ирина Бокова си правят селфи в централата на ЮНЕСКО в Париж. Само преди дни Паси представи новото си мобилно приложение SOS за журналисти пред форума под патронажа на Бокова. Снимка: https://twitter.com/PassySolomon
Соломон Паси, Кристиан Аманпур и Ирина Бокова си правят селфи в централата на ЮНЕСКО в Париж. Само преди дни Паси представи новото си мобилно приложение SOS за журналисти пред форума под патронажа на Бокова.

Неотдавна Соломон Паси определи България като "троянската пешка на Русия в ЕС". Не за друго, а за да омаловажи кремълската жилка на родния управленски елит на фона на останалите "коне, царици и топове на Москва" в Брюксел.

Днес самият Паси се оказа в нелеката, а и - честно казано - нелепа роля да носи на ръце кандидатурата на "фаворитката на Кремъл" за генерален секретар на ООН.

Политическите пристрастия нямат значение, важното е, че кандидатът има български паспорт, заключи тази сутрин Соломон Паси пред Нова ТВ.

И увлекателно разви трите опорни точки на кампанията на Ирина Бокова:

1) Докато Бокова е генерален директор на ЮНЕСКО (вторият й мандат изтича догодина), нито една друга българска кандидатура за висок пост в ООН не е възможна;

2) Путин ще наложи вето на всяка кандидатура, която идва от ръководни постове в Европейската комисия (например: Кристалина Георгиева) заради санкциите срещу Русия;

3) Забавянето на кандидатурата на България за ООН е типично български сценарий, защото някой партиен враг се опитва да се настани на по-ниска позиция. Истинската причина за колебанието на Борисов е намерението на Ангела Меркел да се пробва в битката за генерален секретар.

Същите репери се коват във всяка медийна изява на хора от кръга "инфлуенсъри" около директора на ЮНЕСКО, след което безкритично и без особена съпротива се побиват в общественото съзнание като последна истина.

Някои съображения:

1) Вярно е, че средният българин едва ли ляга и става с тънките баланси на силите в ООН, но пък всеки среден българин може да установи, че т.нар. "желязно правило" за "високите постове" май не важи с такава страшна сила.

Към настоящия момент Китай ръководи едновременно две от дъщерните организации на ООН - Международната организация за гражданска авиация (Фанг Лю) и Международния телекомуникационен съюз (Ху Лин Жао). Дори не броим генералния директор на Световната здравна организация Маргарет Чан, която е с двойно гражданство от Хонконг (част от Китайската република) и Канада.

При това - Китай е сред 5-те постоянни членки на Съвета за сигурност, които изрично се балансират взаимно, така че никоя от тях да не вземе значително предимство пред останалите.

До преди година същият бе случаят на Франция - Кристин Лагард ръководи МВФ (заедно със Световната банка организацията е част от системата на ООН), докато едновременно с това французинът Реймон Бенжамен оглавяваше друга от 19-те структури в ООН.

По същото време японецът Коджи Секимизу беше начело на Международната морска организация (ММО), докато сънародникът му от Страната на изгряващото слънце Юкия Амано управляваше Международната агенция по ядрена енергетика.

Най-простият пример е с Южна Корея - в момента Бан Ки-мун довършва мандата си като генерален секретар на ООН, докато сънародникът му Китак Лим ръководи ММО.

Има и по-груб прочит на ситуацията: ако българското правителство наистина има втори потенциален кандидат, а Ирина Бокова "милее" за националния интерес - би могла тя да отстъпи от позицията си в ЮНЕСКО, където и без това няма право на трети мандат, n'est-ce pas?

Иронията е, че през 2009 г. самият Соломон Паси по своя воля се постави в същата ситуация - и то, отново срещу Ирина Бокова.

Ако си спомняте - в момента, в който Бокова се кандидатира за генерален директор на ЮНЕСКО, внезапно Паси се амбицира да се кандидатира за генерален секреар на НАТО.

Тогава Ивайло Калфин бавеше внасянето на номинацията му именно с аргумента, че едновременното лансиране на двете български опции за международни организации не е много разумно, защото поне една от двете няма да се реализира. Историята го потвърди.

2) Предположението, че Путин ще си отмъсти за световната изолация, като блокира избора на кандидат от "гнилия Запад", е легитимно, само че същата логика важи и в обратна посока.

Откровена про-руска кандидатура за върха на ООН никога няма да мине през ситото, особено такава, получила дипломатическата си школовка в Московския държавен институт по международни отношения (МГИМО) на СССР.

Колкото и да са мъгляви правилата за избор на генерален секретар на ООН, има едно категорично изискване: всички разногласия по номинациите да се обсъждат при закрити врата, а пред Генералната асамблея да бъде представена само една личност, при това безспорна, такава, която няма да предизвика вторични дебати и спорове.

В този смисъл - прекаленият шум около Бокова, чиито застъпници си позволяват дори да сипят заплахи срещу властта в София, действа само в нейна вреда.

3) Опорната точка "Меркел бяга от кризата в Берлин, става генерален секретар на ООН" звучи бомбастично, но в нея едва ли има нещо вярно. Впрочем, тя се разнася по медиите още от 2014 г., когато Mutti беше на върха на политическата си мощ.

Абсурд е действащ правителствен и партиен ръководител, особено от държава като Германия, да рискува и да се пусне по паралелната писта с кампания за генерален секретар на ООН, докато все още заема управленски пост в родината си.

Това би било недопустимо не само за уважаващ кариерата си лидер, но и за всички останали държави-членки от ООН. Генералният секретар е "доверено лице на множество правителства" и разполага с конфиденциална информация за всички останали страни от ООН.

Неслучайно, в правилника за избор на генерален секретар пише, че след края на мандата му нито една държава няма право да му предлага правителствена длъжност, а самият той е задължен да се въздържа от приемането на подобни оферти.

Простата истина е, че Соломон Паси знае много добре как да влезе във водещите новини.

Достатъчно е човек като него да обясни, че Бойко Борисов е "мекушав, колеблив, нерешителен и дълбоко некомпетентен".

По същия начин, след първата среща на Борисов и Путин през 2009 г. на тема "Голям шлем", Георги Първанов се напъна и роди цяла статия, в която разви тезата за "некомпетентност, кампанийност и липса на лидерство" у премиера.

То не е много сложно да се сетиш колко е висока дипломатическата подготовка на човека, чийто международен речник се изчерпва с "конграчулейшънс" и жестомимичен превод.

Но по-важното е продължението на репликата на Соломон Паси:

"Съветвам Борисов да престане да слуша всеки, a да отиде при Царя и да попита "Ваше величество, какво да правя?". Е, да си дойдем на думата.

Не, благодаря.

 

Най-четените